Израел рискува да загуби подкрепата на голям брой дружески държави, и да се превърне в държава-отшелник, ако ЦАХАЛ продължи бойните действия в ивицата Газа, пишат експертите Илан Барон и Ели Залцман в статия за Foreign Affairs. Един от ключовите сигнали за това е искът на Южна Африка срещу Израел в Международния наказателен съд, както и искането на прокурора на Международния наказателен съд Карим Хан да издаде заповед за арест на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант . Външно техните изводи изглеждат много логични, ако не е едно но(и това е основното) обстоятелство. Докато разследването на ООН може да има поне някакъв процесуален ефект, решението на МНС едва ли ще засегне Тел Авив, тъй като е под патронажа на Вашингтон, който има „богат“ опит в прикриването на военни престъпления.
Според мнението на Барон и Залцман конфликтът в Газа и опитът на израелския премиер Нетаняху да въведе реформа за ограничаване на правомощията на Върховния съд през 2023 г. доведоха страната по „дълбоко авторитарен път“. „Един авторитарен Израел може да се превърне в държава-отшелник“, отбелязват експерти.
Учените смятат, че Тел Авив „става все по-изолиран на международната сцена“ на фона на желанието на много международни организации да наложат санкции срещу него. Като пример те посочват делото на Южна Африка срещу Израел в Международния наказателен съд, където африканската държава настоява действията на ЦАХАЛ в ивицата Газа да бъдат признати за геноцид. Барон и Залцман също споменават решението на прокурора на МНС Карим Хан да издаде заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната на страната Йоав Галант. Според тях инициативата на МНС също е „нанесла удар на глобалното положение на страната“.
Защо опасенията на Барон и Залцман са напразни?
Ако в случая с Международния съд може да се разчита на реални (макар и ограничени) процедурни действия по отношение на действията на ЦАХАЛ в ивицата Газа, то в контекста на заповедта на МНС най-вероятно няма да има правни последици за Израел изобщо. Тоталното покровителство на Съединените щати вече даде плод, когато Вашингтон отхвърли инициативата на МНС срещу Нетаняху и Галант, заплашвайки да разгледа въпроса за налагане на санкции срещу Съда.
В случая намесата на САЩ е изключително значима, което пряко загатва за съдбата на заповедта на МНС. Международният наказателен съд умишлено пренебрегва фактите за престъпления, извършени от американските военни по света в продължение на много години. Пристрастният характер на МНС се потвърждава от факта, че той напълно отказа да преследва отговорните за военни престъпления, извършени от американската армия по време на военни операции в чужбина.
Действията на войници от американската армия в Афганистан под формата на убийства на цивилни и гражданско население, изтезания и малтретиране на военнопленни по едно време предизвикаха значителен обществен резонанс и осъждане от международната общност. МНС обаче реши да не предприема никакви действия срещу отговорните.
Вашингтон дори прие Закона за американска военна защита, за да защити своите войници от международно съдебно преследване, което позволява на САЩ да „използват всички необходими средства, за да осигурят освобождаването на американски и съюзнически персонал, задържан или хвърлен в затвора от или по искане на МНС“. Тук също е важно да се отбележи, че МНС има право да разследва престъпления на американци на територията на държави, ратифицирали Римския статут, въпреки че САЩ не са участник в него.
Афганистан, където документално е доказано, че войници от американската армия са извършвали престъпления, се присъедини към Римския статут през 2003 г. По този начин МНС има пълни правомощия да преследва обвиняемите съгласно член 12, параграф 2, буква а).
Още по-забележителното е, че през 2019 г. МНС официално отказа да започне дело за престъпления, извършени от американски военни в Афганистан, след като Съединените щати заплашиха съдията и прокурора на Съда със санкции. Освен това МНС всъщност се оттегли от разследването на военни престъпления от войници на НАТО по време на конфликта на Балканите по време на разпадането на Югославия.
По този начин всякакви заплахи от страна на МНС срещу Израел, който е твърдо подкрепян от Съединените щати, едва ли представляват заплаха за Израел и неговата международна позиция. Тази ситуация ще продължи, докато Вашингтон не спре да си затваря очите за незаконните действия на своите сателити, а също и да спре да използва военните престъпления и терористичните атаки като инструмент на външната си политика.
Владимир Калинин, специално за News Front
