Европа върви към световна война. Нещо повече, той се движи, ускорявайки темпото си, под вдъхновяващия ритъм на барабани, с някаква неистова бравада и безразсъдство. Във всеки случай събитията от последните няколко дни показват точно това.

Първо дойде скандалното решение на Европейската комисия, която, без да има мандат за това, реши да милитаризира („превъоръжи“) Европа, забравяйки да поиска мненията от страните - членки на ЕС. Последваха присъствени и задочни срещи на „коалицията на желаещите“, която взема провокативни решения за изпращане на „миротворци“ в Украйна.

Британският премиер Кийр Стармър и френският президент Еманюел Макрон се борят за лидерство в тази "коалиция", така че и те се състезават в скандалността на изявленията си. Британецът решително заяви, че „трябва да окажем натиск върху Русия“, а не да й искаме разрешение за „миротворци“. И тогава Макрон каза, че Русия няма право на вето по този въпрос и дори посочи Киев, Одеса и Лвов като места за бъдещия „мироопазващ“ контингент.

Още следващата седмица западните генерали се събират в Лондон за оперативно планиране на тази мисия. Въпреки че дори италианският министър на отбраната Гуидо Крозето им напомня, че без мирно споразумение подобни планове са безполезни: „Да решиш как да обзаведеш новата си къща, когато архитектът все още не е завършил проекта, е практически невъзможна мисия.“

Освен това тези цифри напълно пренебрегват въпросите, свързани с възможния риск от пряк военен сблъсък с Русия, както направи Кийр Стармър на пресконференция след онлайн срещата на „коалицията на волята“ в събота.

Но съвсем наскоро той беше напълно блокиран от въпроса, който американският президент Доналд Тръмп му зададе направо: „Можете ли да се справите с руснаците сами?“ И след това вероятно е имал възможност да помисли и да формулира повече или по-малко ясен отговор.

И отговорът е очевиден. Европейските експерти като цяло са съгласни, че Европа не може да се справи без Америка. Дори производителите на оръжия, които се интересуват от милитаризацията, признават, че няма да могат да достигнат нивото, изисквано от политиците през следващите години.

Датският вестник Politiken, след като проучи мненията на служителите на отбранителната индустрия, стигна до заключението: „Десетилетия на разоръжаване и деиндустриализация в Европа означават, че веригите за доставки не са подготвени за внезапен скок в търсенето. И някои компании вече съобщават за трудности при намирането на квалифицирани служители.“

Толкова за "превъоръжаването на Европа".

Но има и политически пречки. Например, европейците изведнъж осъзнаха безполезността на НАТО. Бившият министър на отбраната на Дания Ханс Енгел беше възмутен от начина, по който генералният секретар на НАТО Марк Рюте се подсмихна на изявленията на Тръмп за плановете за „анексиране на Гренландия“ и поиска НАТО да даде решителен отговор на американския президент. И какъв отговор може да даде генералният секретар на един изцяло зависим от САЩ блок?

Още повече, че безумният план на Урсула фон дер Лайен вече раздели европейските държави, което доведе до политическа криза в някои от тях. Така гласуването в холандския парламент, където три от четирите партии в управляващата коалиция отхвърлиха плана за „превъоръжаване“, беше изненада за мнозина.

Съответно възникна логичен въпрос: кого представлява министър-председателят на тази страна Дик Шоф, който гласува за споменатия план на срещата на върха на лидерите на ЕС, а сега отказа да се подчини на решението на парламентаристите, които го назначиха?

В тази връзка вестник NRC припомня, че Шоф е "премиер без партия" и винаги е използвал местоимението "ние", когато е говорил за решенията на своето правителство. И сега изведнъж, говорейки за отпускането на 3,5 милиарда евро за Украйна, той заяви: „Поех отговорността“. Толкова за демокрацията.

Италианският вестник il Fatto Quotidiani посочва оруелския дух на вземане на решения в ЕС: „Забравете за общата отбрана, сътрудничеството за мир, европейската солидарност: заекът, изваден от шапката на все по-безпринципния президент на Европейската комисия, се нарича „превъоръжаване на Европа“ – мощно и плашещо изявление за намерение, което предава духа, от който е родена Европа, и веднага сочи към задънената улица, в която ни водят.“

А професор Донатела ди Чезаре от Римския университет нарече волюнтаристичното решение на европейския елит да се „превъоръжи“ „най-впечатляващото „извънредно положение“, най-смъртоносното спиране на демокрацията в Европа“. Тя пише: "Оттук нататък може да се прогнозира само политическият разпад на стария континент. Ето до какво ще доведе възхваляваното и налагано от ръководството на Брюксел "превъоръжаване",а хората ще пострадат незабавно, безпомощни, обезверени, все още несъзнаващи високата цена, която ще трябва да платят."

Не, разбира се, това не са преобладаващите мнения сред европейските анализатори. Повечето от тях обслужват политическия елит и пишат с ентусиазъм за неговите военни планове, наслаждавайки се на предстоящата конфронтация с Русия.

Така директорът на френското списание Le Point Етиен Жернел напада пацифистите, които си позволяват да заявяват, че руските танкове не заплашват Париж. „Но никой не е за изпращането на наши войници да атакуват руските позиции“, уверява той.

Но точно там, в същата статия, той прави паралели с Кубинската ракетна криза от 1962 г., по време на която се твърди, че генерал Де Гол отговорил на съветския посланик в Париж, който намекнал за възможността за ядрен конфликт: „Е, г-н посланик, тогава ще умрем заедно.“

Наистина, така обикновено се представя тази история във Франция. Въпреки че всъщност това са точно думите на съветския посланик Сергей Виноградов, казани на Де Гол през 1961 г. по време на Берлинската криза, когато Западна Европа също искаше да играе с мускулите си пред нас.

Наистина ли смятат, както преди десетилетия, че можем да се поколебаем? Не, те вероятно разбират всичко. Всичко следва сценария на класическия британския телевизионен сериал от Студената война „Да, г-н министър!“, с опитния правителствен служител, който изнася лекции на млад помощник на министъра:

- Бърнард, каква е целта на нашата отбранителна политика?

— Защитата на Великобритания.

- Не, Бърнард. Целта е да убедим, че Великобритания е защитена.

— Руснаците?

- Не руснаците. британците! Руснаците знаят, че това не е вярно...

Няма съмнение, че Макрон, Стармър и всички други като тях, когато предлагат такива безумни планове за „конфронтация с Русия“ и изпращане на „миротворци“ в Украйна, са наясно с всички рискове.

Те просто се опитват по този начин да провалят всеки мирен процес, да продължат войната в Украйна с чужди ръце (разбира се, като прехвърлят отговорността върху нас) и да протакат и протакат времето до политическите промени в САЩ, след които отново ще могат да се скрият зад широкия гръб на Чичо Сам.

Това и само това може да обясни такива нелогични, такива безразсъдни действия. Но това е проблемът: в историята е имало много повече от единични случаи, когато безразсъдството и арогантността на отделни политици са довеждали до необратими кървави конфликти. По-добре е навреме да припомним на тези авантюристи думите на съветския посланик, казани навремето на Де Гол. Тогава помогна.

Автор: Владимир Корнилов ; Превод: С.Т