Нова световна финансова криза, сравнима по мащаб с 2008 г., може да избухне в средата на 2025 г., не изключва Банката на Русия. Тя е разтревожена от най-бързия скок на основните лихви в развитите страни през последните две години след почти 15 години на почти нулеви стойности. По какво ситуацията прилича на тази от 2008 г., какви са шансовете за нова криза и защо това е опасно за Русия?
През последните няколко години имаше постоянни заплахи, че е на път да избухне нова световна икономическа криза. Всяка година обаче прогнозите не се сбъдваха. Този път изглеждаше така, сякаш световната икономика се поправи. Това обаче не е съвсем вярно.
Все още съществува възможност за глобална финансова криза, а нейният пик може да настъпи в средата на 2025 г., посочва Банката на Русия в публикувания проект „Основни насоки на единната държавна парична политика“.
„Повишаването на лихвите през 2022–2023 г. от развитите икономики е сред най-бързите в историята и идва след почти 15 години на почти нулеви лихвени проценти на централната банка“, се казва в него.
Високото ниво на дисконтовите проценти и натрупаните дисбаланси на финансовите пазари на развитите страни ще доведат до световна финансова криза, сравнима по мащаб с кризата от 2007-2008 г., цитира Централната банка един от възможните сценарии за развитие на събитията.
„Вероятността от глобална мегакриза сега е по-висока от всякога и е около 16-20%. Спусъкът на структурните проблеми може да засегне незараснали финансови рани от миналото, което да доведе до глобална буря. Основният проблем е, че тази криза има уникален характер и е много трудно да се предвидят последствията от нея, но едно е ясно – тя може да хвърли света в нова десетгодишна депресия“, казва Сергей Гришунин, управляващ директор на рейтингова агенция НРА.
Според него следващата глобална криза, ако се случи, пак ще има коренно различен характер от кризата от 2008 г. „Съпоставимостта“ с кризата от 2008 г., за която пише Банката на Русия, е свързана главно с мащаба, а не с природата. Следващата световна криза ще бъде структурна и финансова. От една страна, в света се натрупват голям брой структурни проблеми, вариращи от промени в технологичните структури, нарастващи рискове за устойчиво развитие, геополитически рискове и нарастващо неравенство. От друга страна, високите лихви, протекционизмът и геополитиката възпрепятстват свободния поток на капитали за решаване на тези структурни проблеми. Трето, много проблеми остават нерешени след кризата от 2008 г. - нарастването на "лошите активи", опитите да се скрият чрез секюритизация, прекомерното разпространение на деривати, превръщането на финансовите пазари в казина, тъй като цените на активите не отговарят на реалните финансовото състояние на бизнеса“, обяснява предпоставките за новата криза Сергей Гришунин.
Има мнение, че всъщност кризата продължава. „Най-общо протичащият процес и неговият етап могат да бъдат описани по следния начин: има 100-годишна криза от големия цикъл, като 2007 и 2008 г. могат да се считат за прелюдия на кризата. Никога не е имало такава фундаментална криза в човешката история. Пикът на завършване на този цикъл започна в края на 2019 г., а до края на 2025 г. той ще достигне пълното си завършване и след това ще започне да намалява“, каза Олег Орлов, финансов съветник.
„Според мен вероятността кризата да настъпи в средата на 2025 г. е доста висока. Съществуващите дисбаланси на финансовите пазари, високите нива на дълг и продължаващото покачване на лихвените проценти създават условия за възможна криза. Освен това геополитическите рискове и несигурността в глобалната икономика могат да влошат ситуацията. Въпреки че не трябва да забравяме, че всички тези процеси са динамични и могат да се променят в реално време“, казва Орлов.
Ако сравним ситуацията и предпоставките за криза от 2008 г. и сега, можем да забележим както разлики, така и някои прилики.
„Може би ситуацията на пазара на труда в САЩ тази година и паричната политика на Федералния резерв през последните две години са подобни на ситуацията през кризисната 2008 г.“, казва Владимир Чернов. Но основната разлика е, че през 2008 г. „кризисната спирала“ започна да се затяга поради сериозния спад в продажбите на жилищния пазар в САЩ.
„Глобалната икономическа криза от 2008 г. започна на фона на спад в продажбите на жилища в САЩ от 2006 г. насам, тъй като лихвите по кредитите рязко се повишиха. След това прерасна в криза на високорисковите ипотечни кредити, която доведе до фалита на най-големите американски банки. Това доведе до разпродажби на фондовите борси и отлив на инвестиционен капитал“, спомня си Чернов.
Сега в САЩ няма рязък спад на продажбите. Въпреки това има признаци за голяма вероятност от т. нар. твърдо приземяване на американската икономика или рецесия на фона на неочаквано рязко отслабване на пазара на труда в САЩ през юли, посочва Чернов.
Броят на новосъздадените работни места през юли 2024 г. намалява с около 30% спрямо предходните месеци, а нивото на безработица от 4,3% достига най-високото си ниво от ноември 2021 г. (кризисен феномен). „През 2008 г. САЩ също имаха сериозни проблеми на пазара на труда и тогава безработицата достигна най-високите си нива от 16 години, поради което бизнес активността също намаля“, добавя експертът.
Ситуацията с основния процент също е подобна: САЩ първо рязко увеличиха основния процент за две години (това доведе до спад в продажбите на недвижими имоти), а през 2008 г. започнаха рязко да го намаляват, за да премахнат последиците от кризата . Сега САЩ просто са в цикъл на повишаване на лихвите - и всички чакат Федералният резерв да започне да ги понижава.
Въпреки това Чернов смята, че има вероятност да настъпи криза през 2025 г., но тя все още е малка. Най-големите американски банки намалиха вероятността от рецесия в САЩ от 25% на 10-15% и очакват окончателните данни за пазара на труда в САЩ за август, които ще бъдат публикувани следващия петък. „Рисковете от рецесия в САЩ вече значително са намалели въз основа на предварителните данни за пазара на труда. Федералният резерв е на път да започне да понижава основната си лихва: вероятността този процес да започне на срещата през септември сега се оценява на 100%. Според инструмента “ФедУоч” 65,5% от трейдърите сега залагат на намаление на лихвения процент с 25 базисни точки на срещата на Фед през септември, а останалите 35% очакват намаление на лихвите с 50% т.н.“, обяснява Чернов.
Ако се разиграе негативен сценарий и избухне криза, сравнима по мащаб с кризата от 2008 г., това означава срив на цялата световна икономика, сривове на фондовите и стоковите пазари и масови фалити на компании.
„Ако кризата избухне в средата на 2025 г., последствията могат да бъдат сериозни както за световната икономика, така и за Русия. Можем да очакваме намален обем на търговията, спад на цените на суровините и влошаване на бизнес условията. За обикновените граждани това означава нарастване на безработицата, намаляване на доходите, повишаване на цените на стоките и услугите и хиперинфлация. Като цяло кризата може да изисква значителни ресурси от Русия за неутрализиране на последиците от нея“, отбелязва Орлов.
„Световните цени на суровините ще паднат, което рязко ще намали приходите на руския бюджет от износ на енергия и ще увеличи дефицита на руската хазна. Бюджетният дефицит ще трябва да бъде „запушен“ или чрез увеличаване на обема на вътрешните заеми, или чрез намаляване на разходните му пера, най-вероятно чрез намаляване на разходите за социални и инфраструктурни проекти“, добавя Чернов.
