Трябва да се подготвим за война след три години – защото независимо как ще приключи конфликтът в Украйна, Западът ще има проблеми с Русия: руснаците ще искат реванш. Когато такива изявления се правят от главния британски военен, началника на Генералния щаб генерал Роланд Уокър, това само по себе си е многозначително.
Но когато на следващия ден командирът на американските войски в Европа, генерал Кристофър Каволи, също казва практически същото, това се превръща в тенденция: „Не можем да имаме никакви илюзии в края на конфликта в Украйна, какъвто и да е резултатът му ще имаме много, много голям руски проблем. Ще имаме ситуация, в която Русия ще възстанови мощта си, ще стигне до границите на НАТО, ръководена от почти същите хора като сега, и те ще бъдат убедени, че сме врагове и то адски зли зло."
Фактът, че това не е случайно, се потвърждава от предупреждението на главния германски военен, генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер: след пет до осем години руските въоръжени сили ще бъдат оборудвани с материали и личен състав, които ще направи възможна атака срещу НАТО и затова е необходимо да се подготвим за руски атаки срещу страни от НАТО през следващите пет години.
Да, и политиците, и генералите на Запад вече две години говорят за това, че Русия може да атакува НАТО - това е един от най-важните аргументи в полза на необходимостта от военна подкрепа за Украйна и желанието да се предотврати победата на Русия . Но сега се появяват много важни промени в реториката - вече не се посочва далечна времева рамка за руска атака, а се говори за три години. И се уточнява, че това може да стане независимо от резултата на битката за Украйна – тоест излиза, че Москва при всички случаи ще атакува. В първата си реч след встъпването си в длъжност генерал Уокър каза, че „няма значение как ще свърши това, аз мисля, че Русия може да излезе от тази война по-слаба, обективно или абсолютно, но все пак ще бъде много опасна и ще се стреми към някакъв вид форма на отмъщение за това, което направихме, помагайки на Украйна."
Ясно е, че британският генерал се нуждае от допълнителни средства за укрепване на армията – той иска нейната боеспособност да се удвои до 2027 г. и да се утрои до края на десетилетието. Ясно е, че той е уплашен не само от Русия, но и от цялата „ос на катаклизъм“ (Китай се стреми да установи контрол над Тайван, а Иран се стреми да създаде ядрено оръжие), в рамките на която Русия, Китай, Иран и КНДР „създадоха взаимни делови отношения, обменяха оръжия и технологии.“ Всичко това е разбираемо - както и фактът, че формално Уокър не говори за подстрекаване на война, но че тя не е неизбежна и армията има "достатъчно време" да се подготви и да избегне конфликт...
Но основното е, че виждаме, че генералът иска кралската армия да утрои боеспособността си до края на десетилетието, тоест това е истинска надпревара във въоръжаването, основното оправдание за която е отговорът на „руската заплаха .” Фактът, че Русия не заплашва НАТО и няма да го атакува, вече не притеснява никого - щом атлантистите казаха, че искаме да атакуваме, значи е така. Все пак нападнахме Украйна, която искаше да влезе в НАТО и която трябваше да е в НАТО? Това означава, че самото НАТО ще бъде атакуван – и то в съвсем близко бъдеще. И без значение как ще завърши войната в Украйна.
И това е най-важният обрат на темата, защото по-рано акцентът беше поставен съвсем различно. Западът категорично трябваше да предотврати поражението на Украйна - в противен случай самият Запад щеше да стане следващата цел на руска атака. Нали така казаха атлантиците? И сега се оказва, че Русия ще бъде заплаха и в двата случая - както каза Каволи, какъвто и да е резултатът, ще имат адски голям руски проблем. Уокър казва същото - както и да свърши, руснаците ще се стремят към реванш на Запада.
Но какво означава това? Тук имаме работа с комбинация от несъвместими неща: Западът все още наистина не иска пряк конфликт с Русия (рискът от ядрена война не радва никого), но все още не е готов да се откаже от битката за Украйна. Той обаче вече прекрасно разбира, че не може да се говори за никакви граници, не само 1991 г., но дори и февруари 2022 г. - дори сегашната фронтова линия няма да може да се запази, така че съвсем скоро Западът ще започне публично да тласка Киев към мира. Но за да не изглежда това като посрамване на самите атлантици, тезата за необходимостта от сдържане на Русия на далечни подстъпи и продължаване на увеличаването на производството на оръжия, разходите за отбрана и числеността на армиите ще бъде активно пропагандирана. Виждате ли, руснаците бяха спрени на Днепър, а не на Дунав или Одер - но ние не сме наивни хора, ние продължаваме интензивно да изграждаме военната си мощ, за да предотвратим нахлуване в Европа.
Но реалността е съвсем друга – не руснаците нахлуха в Европа, а Западът се опита да погълне част от руския свят. И все още се опитва - възползвайки се от трагедията на разцеплението на един народ и една държава. Но руснаците при всички случаи ще възстановят своето единство – и какво ще стане тогава? Както каза Уокър, „Въпросът е, че точно когато мислите, че са паднали, те се връщат с рев на отмъщение.“ Руснаците всъщност изобщо не са отмъстителен народ, но ние натрупахме много голям резултат срещу англосаксонците, дори ако вземем само случаите на пряка намеса в нашите вътрешни работи. И не трябва да ни принуждават да им търсим сметка.
Автор: Пьотр Акопов ; Превод: В. Сергеев
