У нас е широко разпространена руската теза, че войната в Украйна е предизвикана от преврат в Киев, с намеса на Запада, и последвалите го събития.

 

Ето малко суха хронология на фактите:

 

2012

В Украйна президент е Виктор Янукович от февруари 2010 г., издигнат от управляващата към момента Партия на регионите. Украйна и ЕС официално преговарят за сключване на споразумение за свободна търговия и асоцииране.

 

 

2013

Върховната Рада (украинският парламент) одобрява с огромно мнозинство финализирането на споразумението с ЕС, а президентът Янукович призова парламента да приеме закони да отговори на критериите на ЕС и да може да подпише споразумението през ноември 2013 г.

Русия оказва натиск Украйна да отхвърли споразумението за асоцииране с ЕС. През август 2013 г. Русия започва да ограничава украинския внос, което украинските опозиционни партии определят като „търговска война“. Споразумението трябва да бъде финализирано на среща на върха в литовската столица Вилнюс през ноември. На 21 ноември, седмица преди срещата на върха, Янукович внезапно обявява, че се отказва от споразумението и вместо това засилва икономическите връзки с Русия.
Това предизвиква протести през декември 2013 на площад „Независимост“ (Майдан Незалежности) в центъра на Киев. Протестиращите, обединени в Народен съюз „Майдан“, искат Янукович да изпълни обещанието да подпише споразумението или да подаде оставка. Призовават за връщане на конституцията на Украйна от 2004 г., която дава повече власт на парламента над президента. Протестиращите издигат искания срещу корупцията в правителството, злоупотребата с власт, нарушаване на човешките права и влияние на олигарси.

 

 

Проевропейски протест в Лвов, 24 ноември 2013 г. Снимка: Уикипедия

 

Площад „Независимост“ става огромен протестен лагер, окупиран от хиляди протестиращи и защитен от импровизирани барикади. Развяват знамената на ЕС, което вероятно някои смятат за доказателство за намеса на „колективния Запад”. Полицията напада лагера няколко пъти и предизвиква по-голям гняв.

Всичко това днешната кремълска пропаганда определя като американска и западна конспирация, а не вътрешни причини на украинците да протестират.

Янукович е обвинен и от Амнести Интернешънъл, че е използвал спецчастите „Беркут“, за да заплашва и напада протестиращи. „Беркут“, които по-късно през 2014 г. са разформировани, са специални полицейски сили под личното командване на президента и са обвинявани в защита на руските интереси.

 

 

 

2014

Насилието ескалира след 16 януари 2014 г., когато Янукович подписва пакет от 12 закона срещу протестите, оценени повсеместно като репресивни и диктаторски. Те са приети с гласовете на Партията на регионите, Комунистическата партия и независими депутати по много странна процедура с бързо гласуване в парламента с вдигане на ръка, вместо електронно гласуване с карти.

 

 

19-22 януари 2014

Убити са първите протестиращи при сблъсъци с полицията. В отговор демонстрантите окупират сградите на областните управи в много региони на Украйна. На 28 януари парламентът реагира на надигащото се недоволство в страната и отменя 9 от 12-те рестриктивни закона. Николай Азаров, министър-председател на Украйна, подава оставка „в името на мирното разрешаване“ на гражданските вълнения. Янукович подписва указ, с който назначава на негово място първия вицепремиер Сергей Арбузов.

 

 

18 февруари 2014

Хиляди протестиращи тръгват от Майдана към парламента, водени от активисти с щитове и каски. Те са обстрелвани от снайперисти. За два дни близо 100 души са убити, също и 13 полицаи. В сблъсъка се намесват всякакви екстремисти и провокатори.

 

 

 

21 февруари 2014

Янукович и лидерите на опозицията подписват споразумение за създаване на временно правителство на единството, конституционни реформи и предсрочни избори. Същия ден парламентът гласува с 386 гласа „за“ и нито един „против“ за възстановяване на конституцията на Украйна от 2004 г. Останалите депутати от общо 447 отсъстват и не участват в гласуването. Така или иначе конституцията е възстановена с квалифицирано мнозинство над три четвърти. Полицията напуска центъра на Киев, протестиращи владеят улиците. Същата вечер Янукович тайно напуска града.

 

 

22 февруари 2014

Председателят на парламента Володимир Рибак подава оставка. Започва извънредно заседание. Янукович не може да бъде открит, парламентът не е информиран за местонахождението му. Парламентът избира за свой председател Олександър Турчинов. Съгласно възстановената Конституция от 2004 г., правомощията на президента, ако той подаде оставка или не е в състояние да изпълнява задълженията си, се прехвърлят на председателя на парламента. По отменената конституция правомощията на президента се прехвърлят на министър-председателя. Действащият министър-председател Сергей Арбузов също липсва (по-късно и той като Янукович бяга в Русия).

Към обяд същия ден президентът Янукович се появява в телевизионно обръщение, снимано неизвестно къде, в което казва, че няма да подаде оставка.

В следобедните часове Радата гласува с 328 гласа „за“ (малко над 73% от 447-те си членове) отстраняването на Янукович от поста му и предсрочни президентски избори на 25 май. Янукович не е отстранен с процедура по импийчмънт, която е дълга, изисква обвинения и доказване на извършено престъпление и др., и се гласува с три четвърти от депутатите (337 гласа). Парламентът гласува резолюция за отстраняването му и насрочване на нови избори. В нея се казва, че Янукович се е оттеглил от изпълнението на конституционните си задължения, „което застрашава управлението на държавата, суверенитета на Украйна“ и т. н., посочват се „обстоятелства от изключителна спешност“. Няма предвиден конституционен ред за импийчмънт на президент по такива причини, не е последвала и законова процедура по оспорване на тази резолюция. Юристи и историци я приемат като легитимно парламентарно решение, други я оспорват. Но отстраняването на Янукович е подкрепено от депутати от всички партии, цялата опозиция, депутатите от Комунистическата партия, 99 независими депутати, също и 36 депутати от Партията на регионите на Янукович. Няма гласове против. От останалите депутати 115 отсъстват, а 6 не гласуват. Тактиката на Кремъл е Янукович и проруските политици е в този момент да не взимат участие в работата на парламент и правителство.
Съгласно конституцията от 2004 г. председателят на парламента Турчинов изпълнява длъжността президент до провеждането на нови избори. Парламентът гласува също така да освободят Юлия Тимошенко, бивш министър-председател, която трета година е в затвора.

В ново изявление Янукович съобщава, че все още е легитимният президент, а отстраняването му (с гласовете на всички партии) било държавен преврат. Тази теза се поддържа от Кремъл и до днес. Парламент извършил преврат и обявил избори…
Веднага след това Янукович бяга в Русия. Отряди от протестиращи превземат огромното му имение в горски резерват край Киев. То има голф игрище, тенис игрища, зоопарк и т. н. разнообразен лукс, който надхвърля далеч доходите на един държавен служител и президент.

Партията на регионите, която издига Янукович за президент, оттегля доверието си от него. Шефът на парламентарната им група чете декларация на партията, с която „категорично осъждат престъпните разпореждания, довели до човешки жертви, празна държавна хазна, огромни дългове, срам пред очите на украинския народ и целия свят.“
В това се състои държавния преврат извършен от „американците“ и „колективния Запад“.

 

 

23 февруари 2014

Путин събира службите за сигурност и военни да вземат решение за Украйна. Организиран е проруски митинг в Севастопол, да провокира руската намеса.

 

 

27 февруари 2014

Русия превзема Крим с преоблечени войници, които окупират местните органи на властта. Путин отначало отрича, после сам признава това в изявления години по-късно (виж тук). Създадено е и местно опълчение. После същото се повтаря и в Донецк и Луганск. Престрелките започват. До превземането на Крим не е имало никакви въоръжени сблъсъци и никакви жертви в Украйна, освен убити при протестите на Майдана.

Привържениците на Путин у нас непрекъснато повтаряха в началото на войната февруари 2022 г. – „Къде бяхте 8 години“, с което искаха да оправдаят нахлуването на руската армия. Да, тези 8 години от 2014 г. до 2022 г. са предизвикани от руската намеса с паравоенни, окупацията на Крим, после на Донецк и Луганск. Без нея нямаше да има кръвопролития.