Съединените американски щати (САЩ ), известни още като Съединените щати или Щатите, а също така понякога наричани просто Америка, са държава, разположена предимно в Северна Америка.

 

 

 

Състои се от 50 щата, федерален окръг, пет големи некорпорирани територии(Става дума заАмериканска Самоа/по-рано Източна Самоа/, Гуам, Северните Мариански острови, Пуерто Рико и Американските Вирджински острови - тези пет населени места съставляват това, което познаваме като територии на САЩ. Тези некорпорирани /зависими/ територии упражняват самоуправление, като същевременно се подчиняват на пленарната власт на Конгреса на САЩ),, 326 индиански резервата и девет малки отдалечени острова. С почти 3,8 милиона квадратни мили (9,8 милиона квадратни километра) това е четвъртата по големина държава в света по сухоземна площ/след Русия, Канада и КНР/ и третата по обща площ.

От 90-те години на ХХ век след края на така наречената „Студена война” в резултат на разпадането на Съветския съюз САЩ останаха единствената суперсила. Благодарение на този мащабен геополитически дисбаланс се роди американският глобализъм като набор от политики, насочени към глобално господство.

От този времеви момент – края на „Студената война“ до сега, човечеството е свидетел на безкрайните усилия на САЩ да задържи съществуването на еднополюсния свят и себе си на върха на същия.

Въпреки това започна бавен, но относително непрекъснат процес на упадък на САЩ. Този спад е резултат преди всичко от вътрешни фактори – основният от тях е неолибералният модел на социално-икономическа динамика. От тази гледна точка вероятността САЩ да не допуснат формирането на многополюсен свят се съкращават всекидневно. Разбира се, Америка ще остане велика сила, но ще бъде една сред приблизително равни други сили.

1. Основни характеристики на синтеза "природа - общество" на САЩ

В основата на създаването на САЩ като държава и геополитически субект е британската колонизация. Първите английски колонизатори са английските пуритани-калвинисти, така наречените „Бащи-поклонници“/Pilgrim fathers/. Демонстрират се като носители на строги морални норми. По правило те отиват в Америка със семействата си, за да построят това, което твърдят, че е „Сияещия град на хълма“/Shining City on the Hill/, а също така „Градина в пустинята“/Desert Garden/.

Първите заселници от кораба „Майски цвят“/Mayflower/ оцеляват благодарение на местното население – индианците. Т.е. първоначално между заселниците и индианците се установяват дружелюбни връзки. Но със следващите мигрантски вълни тази обстановка се променя. Създаването на Южната група колонии, най-вече Северна и Южна Каролина, Вирджиния и Джорджия, е било базирано на икономическа експанзия. При което немалка част от населението е съставено от представители на «подземния свят», изпращани в Новия свят, практически, на заточение. Сред такъв «контингент» преобладава етнонацонализъм, расизъм и различни други нихилистични настроения.

Тук ще припомним, че испанските и португалските католици при завладяването на Южна, Централна и даже част от Северна Америка християнизират местните индианци чрез мисионери. Това създава нови смесени общества, които стават основа за формирането на латиноамерикански държави със смесено в расов план население.

За разлика от тях, в английските колонии индианците са били унищожени като „деца на Сатаната“, оставяйки само малка част от предишното многобройно местно население до пристигането на европейците. Безмилостната експлоатация на индианците води до срив на населението. Причината е, че преобладаващо сред криминалния и полукриминалния контингент колонисти от Англия е разбирането за разпространението на християнизацията в пространствен смисъл като очистване на територията от „властта на дявола“. Следователно те не целят християнизиране на коренното население, нито развиват мисионерски институт.

Индианците, наричани още «червенокожите», активно се съпротивляват на колонизаторите, включително срещу това да бъдат наемани или използвани по какъвто и да е друг начин за работа от колонистите. Отговорът на белите заселници е политика на почти пълното им ликвидиране като излишно население. По време на пристигането на европейците на територията, в която днес са разположени 48 щата, са живели 12 милиона индианци. До началото на ХХ век чистокръвните индианци остават само 250 хиляди души.

Това от своя страна допринася за появата на търговия с чернокожи роби от Африка. Британците са особено успешни в тази област. Те създават различни триъгълни схеми – (1) закупуване на меласа от Америка и внос на същата в Англия за производство на уиски; (2) износ на уискито в Африка като средство за обмен за роби и (3) внос на роби в Америка от Африка, където са продавани като работна ръка основно за работа в памучните плантации.

В крайна сметка в британските колониални селища процъфтяват расистки и ксенофобски идеи. Принадлежността към англосаксонската раса в британските колонии дава на колонистите такава власт, за която те в Англия дори не могат да мечтаят. С буйни цветове се развива колониалистки тип шовинизъм. Същият се отличава с такива черти като пропаганда на насилствена колониална експанзия и враждебност към коренното население – индианците, които се разглеждат като «диваци» и нецивилизовани, както и към насилствено доведените чернокожи роби. Но враждебността е насочена също към всички «чужди» - не само „червенокожи“ и чернокожи. Тази враждебност има за обект и имигрантите идващи от Азия, но и тези от Европа. Най-вече ако не са с английски произход. Особено ако те не са протестанти, а католици – ирландци, италианци, испанци и други, или правослани, Така започва да се формира господстващото съзнание на т.нар. „White Anglo-Saxon Protestants“(WASP), т.е. „Бели протестанти с англо-саксонски произход“.

„WASP“ доминират американското общество, култура и политика през по-голямата част от историята на Съединените щати. Въпреки че социалното влияние на богатите „WASP“ започва да намалява от 60-те години на ХХ век, този тип съзнание продължава да играе централна роля в американските финанси, политика и култура до днес.

Разширяването на САЩ в териториален смисъл след победата в Американската Революция, т.е. Първата Англо-американска война, и след появата на първото ядро от завоювалите независимостта си колонии, обединили се под наименованието Съединени Щати, е за сметка на испанските и френските завоевания в Северна Америка. Това безспорно формира експанзионистичен дух в новосъздадената държава.Не случайно се появяват две различни думи за граница: От една страна - "border“, т.е. такава гранична линия, която е твърдо установена. От друга страна –„frontier“ – гранична линия, която е „подвижна“, т.е. непрекъснато се мени в резултат на експанзия.

Използвайки плодородната земя и девствените гори на Новия свят, Съединените щати се развиват бързо, необезпокоявани от развитието в Европа и останалия свят. В рамките на територията на съвременните Щати се раззиват три основни зони:

Първа е Северната зона, която е най-неблагоприятна за развитие на селското стопанство. Но тук крайбрежието е богато на риба, като запасите са неизтощени каквото вече е положението в Северна Европа. Поради това именно тук започва да се развива риболовната и рибопреработваща промишленост. Основно се лови треска. Уловът се разбива на три категории. Първата е най-добрата, най-едрата и тлъста риба, която се консумира на място, тъй като не подлежи на дълговременно съхранение. Втората категория е средната по размери риба, която се осолява и изпраща в Западна Европа. Третата категория е дребната риба, която също се осолява и се изпраща в южните щати, където са памучните плантации, за храна на чернокожите роби. От друга страна Северът е покрит с гъсти гори, което е чудесна база за развитие на корабостроенето. В Англия по това време вече не стига дървен материал за строителство на кораби. Да се превозва дървен материал в Англия чрез платноходни плавателни съдове е сложна и тежка дейност. Затова започват да строят корабите в Америка,. Поради липса сред американските колонисти на достатъчно финанси и средства за производство първоначално цикълът на корабостроенето върви по следната формула: Английски търговци пристигат на място с промишлени стоки - те заплащат с тях за строителството на кораби - построените кораби пълнят с местни стоки, които след като се превозят до Европа се продават в Англия или други западноевропейски страни. Но за строителството на плавателни съдове освен дървен материал е нужен метал – пирони, скоби, вериги и котви. Английските търговци като правило продават тези стоки скъпо и прескъпо. Затова на място в Америка стартира черна металургия и металообработка. Към края на XVIIIвек над 1/3 от търговския флот на Великобритания е бил построен в Северна Америка. От трета страна за дрехи на нарастващото население се развива ловът на диви животни, с които са били пълни горите по онова време. Това дава тласък на кожарската индустрия – обработка на кожи и изготвяне на кожени дрехи. В смисъла на горенаписаното става ясно как Северната зона става най-развитата промишлена област на Америка, в която паралелно с леката възниква и тежка промишленост.

Средната зона е областта на прериите, характеризиращи се с изключително плодородни и неизтощени по това време земи. По тях се развива земеделие, което даже при първоначалната примитивна техника и без употребата на торове дава изключителна реколта от зърнени храни, зеленчуци и плодове. Например, ябълковите дървета дават толкова много ябълки, че с тях хранят свинете.

Южната зона е област на субтропиците, поради това особено развитие получават култури като тютюн и памук, ползващи се с голямо търсене в Англия и другите западноевропейски страни. Единица площ, на която се отглежда тютюн дава шест пъти по-голяма печалба, отколкото ако е засета с пшеница. Но тъй като горните култури изискват много тежък ръчен труд в Южната зона се развиват големи плантации, където основна работна ръка стават чернокожите роби от Африка.

Северноамериканската територия е защитена от два океана - Атлантическия и

Тихия. Докато не натрупат достатъчно мощен потенциал, Съединените щати се стремят към самоизолация, запазвайки си правото да се намесват в делата на своите съседи в Централна и Южна Америка. Казано по друг начин това е същността на „Доктрината Монро“/по името на президента на Съединените Щати Джеймс Монро, който я обявява на 02.12.1823 г./, т.е. външнополитическа позиция на САЩ до началото на Първата световна война. Съгласно същата Щатите се противопоставят на европейския колониализъм в Западното полукълбо, но не се намесват в делата на западноевропейцие по целия останал свят. Съответно всяка намеса в политическите дела на Америка като цяло – Северна, Централна и Южна, от чужди сили е провъзгласена за потенциално враждебен акт срещу Съединените щати.

Идеологически доктрината се превръща в демонстрация на зараждаща се империалистическа митология, изразяваща възгледите на богоизбрана нация, заемаща особено място сред другите народи по национален дух, политически и религиозни институции.В същото време широко разпространен е митът за Съединените щати като обетована земя, т. нар. „Американска мечта”. Несъмнено в САЩ за разлика от различните страни в Европа, където дълго време в обществото остават различни ограничения върху индивидуалната свобода, свързани с останките от феодализма, такива ограничения от самото начало или липсват, или са много малко. Такава ситуация, заедно с възможността за значително все още неизползвано пространство, дава възможност за нахлуване на нарастваща емигрантска маса, но и на капитали от Западна Европа. Това допринася за ускореното индустриално развитие на САЩ, които през втората половина на XIXвек се превръщат във водеща индустриална страна в света.

След Първата световна война Съединените американски щати постепенно се превръщат в ключова империалистическа държава. Вече след Втората световна война Америка окончателно се утвърждава като световна сила, превръщайки се в една от двете противопоставящи се суперсили - Pax Americana срещу Pax Sovietica.

Тук трябва да се отбележи, че САЩ стават пионери в налагането на нова форма на колониализъм – т.нар. „неоколониализъм“ след Втората световна война. А след разпада на СССР Съединените щати се утвърждават като единствената суперсила, наложила господството си във формата на така наречения „Американски глобализъм“.

2.Национални символи на САЩ

Съединените американски щати имат няколко значими национални символа, които представят тяхното културно наследство, ценности и традиции. Ето някои от най-известните:

Флаг: Флагът на Съединените щати се състои от тринадесет редуващи се червени и бели хоризонтални ивици, заедно със синьо поле, съдържащо четиридесет и осем бели звезди, представляващи всеки щат.

Национален химн: „Знамето, осеяно със звезди“ /„The Star-Spangled Banner“/ служи като официален национален химн на Съединените щати. Текстът идва от стихотворението „Защитата на Форт М'Хенри“, написано на 14 септември 1814 г. от 35-годишния адвокат и поет любител Франсис Скот Кий. Той става свидетел на бомбардирането на Форт МакХенри от британските кораби на Кралският флот. Фортът се намира във външното пристанище на Балтимор в река Патапско по време на битката при Балтимор през войната от 1812 г. Кий е вдъхновен от голямото знаме на САЩ с 15 звезди и 15 ивици, известно като „Знамето, осеяно със звезди“, което се вее триумфално над крепостта по време на победата на САЩ.

Национален герб: Националният герб на САЩ е изобразен на „Големия печат“. Гербовете на щатите на САЩ са гербове, които са официален символ на щата, заедно с печата си. Осемнадесет щати официално са приели свои собствени гербове. Бившата независима република Тексас и кралство Хавай са имали отделни национални гербове, които вече не се използват.

Печат: Големият печат/The Great Seal/ е национален символ на Съединените щати. Той се съхранява от държавния секретар на Америка.На лицевата страна на Големия печат е изобразен националният герб на Съединените щати с националния символ белоглавия орел. Той държи 13 стрели с пръстите на единия крак и маслинова клонка в пръстите на другия. Те символизират, че САЩ „искат мир, но винаги са готови за война“. Маслиновото клонче традиционно се изобразява с 13 листа и 13 маслини. Фактът, че орелът държи не една стрела, а сноп от 13 стрели, символизира не само 13-те първоначални щати, но и факта, че е по-лесно да се счупят тези стрели поотделно, отколкото заедно, т.е. означава сила в единство. Главата на орела е обърната към маслиновата клонка, което означава по-голямо предпочитание към мира, а не към войната. В човката си орелът държи свитък с 13-буквен латински надпис „E pluribus unum“, което се превежда като „От много, един“. Над главата на орела има 13 звезди в син облак. Звездите са подредени в редове 1-4-3-4-1, образувайки правилен шестоъгълник. На гърдите на орела има хералдически щит с със дебела синя черта отгоре и изсечени тринадесет ивици в бяло и алено.

На обратната страна на печата е изобразена пресечена пирамида. На върха на същата е „Окото на Провидението“. Годината на Декларацията за независимост на САЩ, 1776, е отбелязана с римски цифри в основата на пирамидата. Печатът съдържа три латински фрази: E Pluribus Unum („От много, един“), Annuit cœptis („Провидението благоприятства нашите начинания“) и Novus ordo seclorum („Нов ред на вековете“).

Смята се, че „Големият печат“ е проектиран от Чарлз Томсън, секретар на Континенталния конгрес, и Уилям Бартън. Той е използван за първи път през 1782 г. Същият служи за удостоверяване на определени документи, издадени от федералното правителство на Съединените щати. От 1935 г. двете страни на Големия печат се появяват на обратната страна на банкнотата от един долар. Гербът се използва върху официални документи - включително паспорти на Съединените щати, военни отличителни знаци, плакати на посолства и различни знамена. Печатът на президента на Съединените щати е пряко базиран на Големия печат и неговите елементи се използват в многобройни правителствени агенции и държавни печати.

Национален образ: Чичо Сам/Чичо Сам е най-известният национален символ на Съединените американски щати. Функцията на символ е призната официално от Сената на САЩ. Образът е представян като олицетворение на Съединените щати, американското управление и култура.

Национален символ на сграда: Капитолий (на английски ез.: United States Capitol) е седалище на Конгреса на САЩ на Капитолийския хълм във Вашингтон, идеен и градски център на окръг Колумбия. Разположен на плато на 27 метра над река Потомак. Свързан е с Паметника на Вашингтон и Мемориала на Линкълн чрез 1800-метровата Национална алея. На изток от парламентарния център се намират Библиотеката на Конгреса и седалището на Върховния съд на САЩ (до 1935 г. заседанията на Върховния съд се провеждат в самия Капитолий). Основният камък за Капитолия е положен от Джордж Вашингтон на 18 септември 1793 г. Изграждането на величествената сграда в стил ампир е дело на няколко поколения архитекти. Още през ноември 1800 г. Конгресът се събира за първи път в недовършения Капитолий. Не много известен е фактът, че в рамките на Британско-американската война 1812-1815 г. Капитолият през 1814 г. е опожарен от британо-канадците и работата по възстановяването отнема пет години. През 1820-1827 г. южното и северното крило на сградата най-накрая са свързани с проход, над който се издига купол.

Национален символ-статуя: Статуята на свободата /на английски ез. Statue of Liberty, пълно наименование - „Свободата, която просвещава света“, англ. ез. Liberty Enlightening the World, на френски ез. La Liberté éclairant le monde/ е колосална скулптура в неокласически стил, разположена в САЩ на остров Либърти, разположена в Ню Йорк, приблизително три километра югозападно от южния край на остров Манхатън. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята е изработена във Франция под ръководството на Огюст Бартолди, който е вдъхновен от идеята на Едуард Лаболайе /Édouard René Lefebvre de Laboulaye във връзка с победата на силите против робството в Американската гражданска война(1861-1865 г.). Изработването на статуята, нейното транспортиране и монтиране продължава около десет години. През това време ръката на статуята, държаща факла, посещава Световното изложение през 1876 г., проведено във Филаделфия. След като работата е завършена през 1884 г., тя е демонтирана, елементите са поставени в кутии и доставени в САЩ през юни 1885 г., където работата по изграждането на пиедестала е в разгара си. Изграждането на пиедестала започва през 1885 г. под ръководството на архитекта Ричард Морис Хънт. Статуята на свободата е открита на 28 октомври 1886 г. от американския президент Гроувър Кливланд. Администрира се от борда на фара до 1901 г., а след това от военното министерство. Обявена е за национален паметник през 1924 г. От 1933 г. се управлява от Службата за национални паркове на САЩ като част от националния паметник на Статуята на свободата. От 1984 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 г. до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка.

Национален символ-птица: Белоглавият орел е национален образ на птица.

Национален символ-животно: Американският бизон е национален символ за животно.

Национално мото: „In God We Trust“/Ние вярваме в Бог/ е изписано върху валутата на САЩ.

Национална флорална емблема: Розата символизира красотата и устойчивостта на нацията.

Национален марш: „Звездите и ивиците завинаги“ е обичан национален марш.

Национално дърво: Дъбът (род Quercus) носи тази чест.

Клетва за вярност: Клетвата за вярност е тържествен ангажимент към нацията.

Всичките тези символи отразяват колективния дух, историята и идентичността на Съединените американски щати.

„Предопределение на съдбата“/Manifest destiny/

През 1845 г. вестникарят Джон О'Съливан публикува т.нар. „Предопределение на съдбата“/англ.ез. Manifest destiny/. Идеята на този „Манифест“ се заключава в това, че Съединените щати са предназначени от Бога да разширят своето господство и да разпространят демокрацията и капитализма в целия северноамерикански континент. Т.е. това е тяхната световна мисия, която има своето божествено предначертание.

„Предопределението на съдбата“ в някаква степен става идейна платформа за да оправдае насилственото отстраняване на индианците в Америка. Също така тя дава аргументи за правото на САЩ да осъществява териториална експанзия, когато към първоначалното ядро са добавяни нови щати. Философията на манифеста е използвана и за да оневини Щатите при проблема с робството на чернокожите.

Във времето постепенно терминът „Предопределение на съдбата“ престава да се използва в политическите доктрини на САЩ. Но той често се среща в журналистиката за да оправдае мисията на САЩ за „разпространение на демокрацията по света“. В текущия момент в една нова редакция този манифест звучи като „САЩ са задължени да защитават света, основан на правила“. В този смисъл може да се приеме, че „Manifest destiny“ е един от ключовите геополитически императиви на Съединените щати, поддържан не само от управляващите кръгове, но и от немалка част от американската общественост.

3.Основни геополитически императиви на Щатите

Съединените щати определят своите интереси в областта на националната сигурност в глобален план, като признават важността на всеки регион в света. Въпреки това, поради практически ограничения, САЩ не могат активно да ангажират всяка част на земното кълбо. В резултат на това трябва да даде приоритет на различни региони въз основа на ключови военни и икономически фактори.

Ето някои основни геополитически императиви, които оформят стратегията за национална сигурност на САЩ:

Индо-тихоокеански регион: Индо-тихоокеанският регион се счита за жизненоважен за интересите на САЩ. Това е най-бързо развиващият се регион в световен мащаб днес и развитието му ще повлияе значително на траекторията на света.

Евроатлантическа сигурност: САЩ смятат своя ангажимент за

евроатлантическата сигурност за решаващ, като имат предвид съюзите и партньорствата в Европа. 

     3. Близък Изток: Въпреки промените във фокуса, Близкият изток продължава да бъде от значение поради енергийните ресурси и регионалната стабилност.

     4. Субсахарска Африка: САЩ считат, че се появяват нови инициативи за

този регион, предвид стратегическото му значение и потенциалните предизвикателства.

     5. Латинска Америка: Дълго време Латинска Америка е задния двор на САЩ. Днес Вашингтон признава значението на Латинска Америка и има намерението да запази силното си влияние в региона.

     6. Арктика: Арктика сега се определя като жизненоважна за бъдещата сигурност на САЩ. Следователно, Вашингтон засилва вниманието си към Арктика поради геополитическите и климатичните промени в околната среда.

4. Базови фактори на американската геополитическа стабилност

1.Географски благословия:

САЩ имат късмета да бъдат оградени от два масивни океана - Атлантическия и Тихия. Този безпрепятствен достъп до световните пазари позволява на САЩ да диверсифицират своите търговски партньори, което ги прави по-устойчиви по време на глобални финансови кризи;

За разлика от страните без излаз на море, САЩ могат лесно да преместят икономическия си фокус от един регион в друг. Например, докато Европа е изправена пред икономически предизвикателства, САЩ могат да се насочат към Азия, която в момента преживява икономически бум.

2. Неуязвимост през океаните поради тихоокеанското и атлантическото господство и сигурността на Карибите. Това се дължи на силния флот с множество самолетоносачи плюс факта, че САЩ са пионер в ядрените оръжия:

Самият размер на океаните прави на практика невъзможно нахлуването в САЩ по море. Всичко това е ясна демонстрация на САЩ като водеща морска сила, таласократска държава от първа величина днес. Единственият потенциален път за нахлуване е през Аляска, Алеутските острови или Беринговия проток;

САЩ не позволяват на Карибите да попаднат под антиамерикански съюз, защото това може да попречи на морските маршрути на САЩ през Панамския канал.

3. Щатският долар като стабилизиращ фактор за Америка:

Статутът на щатския долар започва да се засилва по време на Втората световна война, когато САЩ стават най-големият притежател на злато по време на войната, тъй като много страни използват златото, за да плащат за доставките на САЩ. Но едва след Втората световна война, когато конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. установява долара като стълб на международната парична система, щатският долар става основната резервна валута в света. Доларът беше фиксиран към златото и повечето други валути бяха фиксирани към долара, което го направи основната интервенционна и резервна валута. Стъпка по стъпка щатският долар стана широко смятан за световна резервна валута, което означава, че се използва от много страни като средство за съхранение на стойност, средство за размяна и разчетна единица.

Доминирането на щатския долар беше и все още се подкрепя от няколко фактора, като относително стабилната му стойност, размера и силата на американската икономика, дълбочината и ликвидността на американските финансови пазари и геополитическата тежест на САЩ. Но също така и от доскоро съществуващата стратегическа договореност със Саудитска Арабия – един от най-големите производители на петрол. Съгласно тази договореност петролът – ключов енергиен реесурс, се продава само за долари на САЩ. Т.нар. „нефто/петро/долар“ дълго време е основна подпора на доминацията на щатския долар.

Всъщност щатският долар стана много важен фактор за геополитическата стабилност на САЩ. Щатският долар е в основата на световната икономика и резервна валута за международната търговия и финанси. По този начин се създават невероятни възможности за облагодетелстване на Съединените щати при поддържането на тяхната геополитическа стабилност. Това е така, защото щатският долар дава на САЩ мощни лостове и влияние върху други страни.

Например Вашингтон може да използва финансовата си мощ, за да наложи санкции на страни, които нарушават неговите интереси или нарушават нормите и правилата, наложени от САЩ. Освен това статутът на щатския долар помага на САЩ да поддържат своите съюзи за сигурност с много страни, които притежават големи количества активи в щатски долари, като Япония, Южна Корея и Обединеното кралство.

5. Базови фактори, стоящи в основата на американските геополитически рискове

Рисковете за геополитическата стабилност са пряко свързани с факта, че факторите на същата тази стабилност по една или друга причина, както и в една или друга степен, спират да работят в положителен режим и постепенно или рязко се трансформират в своята противоположност. т.е. стават рискови фактори. На такава трансформация станахме свидетели с такива фактори на стабилност като неуязвимост през океаните благодарение на силния флот с множество самолетоносачи

Но днес това вече не е напълно вярно поради разработването на нови видове оръжия като хиперзвукови ракети, подводни торпеда с огромна мощност и други, които превръщат САЩ в изключително уязвим обект. От такава гледна точка Русия, която е пионер в разработката и притежава тези нови класове оръжия, се превръща за Вашингтон в базов фактор за геополитически риск.

Друг базов фактор за геополитически риск на Щатите е безспорно Китай, преди всичко неговата нарастваща технологическа мощ. КНР преминава от етап на технологическо догонване на САЩ и „Колективния Запад“ в етап на изпреварване и то в такива ключови области като „изкуствен интелект“/AI – ArtificialIntelligence/, микрочипове, квантови компютри и други.

Процес на превръщане от фактор на стабилност в рисков се случва с икономическата и финансова система на САЩ. В началото на 1968 г. Съединените щати като единен икономически комплекс престават да бъдат печелившо самофинансиращо се предприятие. Започва ускорено печатане на американски долари, благодарение на което се създава поток от фиктивен капитал вътре в Съединените щати. Така към Щатите тръгва поток от ресурси от други страни и народи. Този поток се създава от факта, че щатският долар е основната резервна валута на света, на която се основава международната търговия, в частност с основния енерген източник петрола. Така чрез „петродоларите“ от икономиката на САЩ от самоподдържаща се и самофинансираща се система започва да се трансформира в бездънен дългов варел.

Фактически господството на щатския долар над световните финанси става ключов фактор за дестабилизиране на световната финансова система. Тази негативна тенденция продължава и днес, което представлява значим риск за Вашингтон предвид и осъществилата се във времето мащабна деиндустриализация на Щатите.

Причината за същата е въведения неолиберален модел, при който глобализираният едър американски капитал в стремежа си за максимизация на печалбата изнесе производството в страни с ниска цена на работната ръка в страни от Източна, Югоизточна Южна Азия, Мексико и други. Едно от важните последствия стана това, че още през 2014 г. Китай надмина САЩ по БВП/брутен вътрешен продукт/, изчислен по ППС /Паритет на покупателна способност/.

А от друга страна през юли 2024 г. съотношението федерален дълг към БВП на САЩ е 122,43%, а общият му размер достига 34. 941 трилиона щ.д./вж. в https://www.usdebtclock.org/. При което общият американски дълг/федерален, на местни власти, на нефинансови корпорации и домакинства/ достигна над 101 трилиона щатски долара/вж. пак там/.

Друг важен рисков фактор за САЩ става вътрешнополитическото противопоставяне в текущия момент – 2024 г. Същото на вътрешнополитическо равнище се проявява като сблъсък между Демократическата партия, водена от Джо Байдън и Републиканската партия начело с Доналд Тръмп. По своята същност този сблъсък е израз на многослоен конфликт, а именно:

На ценностно равнище сеу противопоставят консервативните на неолибералните ценности;

На стратегическо равнище от една страна е американският глобализъм /представляван най-вече от демократите/, зад който стои глобализираният най-крупен американски капитал, както и глобализираният британски, този от ЕС, и на Япония капитали. От друга страна е стоящия основно на национална платформа крупен американски капитал, подкрепящ републиканците, чиято стратегия за бъдещето може да се изрази с лозунга на Д.Тръмп „Да направим Америка отново велика“?MakeAmericagreatagain-MEGA/.

6.Геополитическите феномени на САЩ през призмата на историята

Един от ключовите геополитически феномени на САЩ през призмата на историята е фактът, че САЩ като общество е смесица от много раси, народи, религии, култури и т.н.

Такова явление, обаче, е вътрешно противоречиво. От една страна това създава много силен импулс в развитието на САЩ. Защото комбинацията от много раси, народи, религии и култури изгражда отлична платформа за генериране на креативни и иновативни идеи.

От друга страна това явление – САЩ като тенджера за претопяване на етноси и народи съдържа вътре в себе си угрозата Америка да се превърне в определени ситуации във „Вавилонската кула“, пълна с бунтове и насилие.

В този аспект започва да се проявява определена тенденции. Например, ядрото на американските граждани са така наречените WASP. Както бе казано по-горе това съкращение означава Бял протестант от англосаксонски произход“. Тези хора обикновено проявяват следните характеристики:

Богатство: WASP често се свързват с икономическо богатство;

Образование: Те са склонни да имат достъп до качествено образование;

Протестантско християнство: WASP са исторически свързани с протестантските християнски деноминации;

Северноевропейско потекло: Техните корени се проследяват назад в страните от Северозападна Европа, особено Великобритания, но също така и Централна Европа в лицето на Германия.

В исторически план WASP са играли доминираща роля в американското общество, култура и политика.Епископалните християни и презвитерианците са сред най-богатите религиозни групи, които са били и донякъде още са непропорционално представени в американския бизнес, право и политика. Старите пари в Съединените щати обикновено се свързват със статута на WASP, особено с Епископалната и Презвитерианската църкви. Някои от най-богатите и заможни американски семейства като Вандербилт, Астор, Рокфелер, Дю Понт, Рузвелт, Форбс, Форд, Мелънс, Уитни, Морган и Хариман са основно бели протестантски семейства.

Терминът WASP се свързва с висшата класа в Съединените щати поради прекомерното представяне на WASP в горните ешелони на обществото. Бащите-основатели на Съединените щати са били предимно образовани, заможни, с британски произход и протестанти.

Популярното и социологическо използване на термина WASP понякога се разширява, за да включва не само "англосаксонски" или англо-американски елити, но също и американци от друг протестантски северозападноевропейски или централноевропейски произход, включително американци с холандски протестантски, шотландски уелски и немски произход, американци със скандинавски произход и други подобни като шотландци или "шотландско-ирландски" американци и т.н. Статия на Time от 1969 г. гласи, че „пуристите обичат да ограничават WASP до потомците от Британските острови; по-малко взискателните анализатори са готови да включат скандинавци, холандци и германци“. (Вж. Time. 17 януари 1969 г., „Are the WASP Coming Back? Have They Ever Been Away?“ ).

Въпреки това, броят и разбира се влиянието на WASP в САЩ започна да намалява от 60-те години на миналия век. През 1960 г. бялото население съставлява 88,6% от общото население на САЩ, докато небялото население представлява 11,4%. През 1980 г. населението на САЩ продължава да се развива: Бяло: Приблизително 80,1% от населението. Чернокожи или афроамериканци: Около 11,7%. Азиатци: Около 2,6%. С латиноамерикански произход: Приблизително 6,4%. През 2000 г.: Демографският пейзаж се измества допълнително: Бели: Представляват 75,1% от общото население. Чернокожи или афроамериканци: съставляват 12,3%. Азиатци: 3,6%. Американците с латиноамерикански произход нарастват до 12,5%. Преброяването от 2020 г. предоставя информация за още по-големи изменения в расовия и етническия състав на Съединените щати. Ето някои ключови статистически данни: населението на САЩ сега е 57,8% бяло, 18,7% испаноговорящо, 12,4% чернокожо и 6% азиатско. При което през миналата година за първи път сред новородените белите бебета са по-малко от 50%./Вж. там/.

Особено характерни в това отношение са различията в ценностната система на различните расови, етнически и религиозни групи. Така, например, по отношение на въпроса за подкрепата на САЩ чрез изпращане на въоръжени сили за защита на демокрацията зад граница, ярко се открояват драстично противоположни позиции.

Белите граждани на САЩ са най-войнолюбиви, докато гражданите на Щатите с латиноамерикански произход са най-големи противници ва такава намеса в чуждите дела. Другиге групи – афроамериканци и с азиатски произход са по средата, но по-близо до тези с латиноамерикански произод. По наше мнение подобни тенденции ще се проявяват все повече и повече, което в една или друга степен ще се проявява по един или друг начин както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план.

Съвременният прочит на геополитиката на Щатите

Геополитиката на Съединените щати в началото на 20-ти и 21-ви век е представена от концепцията за американско световно господство, която поставя стратегически задачи пред политическото ръководство на страната да предотврати появата на глобален съперник, способен да претендира за територии, където има интереси на САЩ, а това всъщност е цялото световно пространство.

Нарастването на военния и икономическия потенциал на конкурентите на Америка през 21 век постави пред Вашингтон задачата да неутрализира влиянието на своите конкуренти на световната сцена и да ограничи тяхното развитие. Те днес включват Русия, Китай - така нареченият "Геополитически Изток", и някои страни от "Глобалния Юг", като Иран и други.

Основната геополитическа задача на Съединените щати, на първо място, е да предотвратят създаването на коалиция между тези сили. Тъй като в такъв случай комбинираният потенциал дори на– РФ и КНР, ще надмине американския потенциал. Да не говорим за това, което бившият генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън нарича „смъртоносния квартет“/deadly quartet/, т.е. четиристранния съюз РФ, КНР, Иран и КНДР. /Вж.https://www.independent.co.uk/news/uk/nato-iran-north-korea-ukraine-vladimir-putin-b2580432.html/. В този случай неизбежно ще се стигне до загуба на световната хегемония от страна на САЩ. Затова Вашингтон се старае до постигне тактическо обкръжение от военни бази и приятелски настроени страни на неприятелските държави, както и да осъществява непрекъснат натиск по отношение на горните.

За Русия тази задача се изпълнява от блока НАТО и източноевропейския „санитарен кордон“/sanitaire cordon/, както и отчасти постсъветското пространство. За Китай работата се върши от англосаксонското „бойно братство“ AUKUS – Австралия, Великобритания к САЩ. Предполага се включване и на страните като Япония, Южна Корея, Нова Зеландия и други. Съответно място заема и блока QUAD – т.е. „Четиристранния диалог“ – САЩ, Австралия, Япония и Индия.

Заключение

В смисъла на горенаписаното следва да се каже, че геополитическата стратегия на САЩ в първата половина на 21 век е: да предотврати доколкото е възможно военно-политическото, икономическото и всякакво друго сътрудничество в рамките на „Геополитическия Изток“, т.е. на РФ и КНР. Както и да създава всякакви пречки за това те да се сближават. Също така да действа за тяхното глобално изолиране чрез съдействието на целия „Колективен Запад“. Но също и да настрои колкото се може повече от страните на „Глобалния Юг“ да се обърнат против „Геополитическия Изток“.

Ако се изпълни успешно тази задача следва по-нататъшно унищожаване на потенциала и разчленяване на всяка от тези разглеждани от САЩ като глобални съперници страни. Крайната цел на тази геополитическа стратегия е запазването на моноцентричния свят със САЩ на върха. Съранението на моноцентричната глобална структура ее разглежда като устойчива гаранция за господството на глобалния капитал, който днес ръководи Щатите, над цялото човечество. Но дали тази стратегия ще бъде успешна? Бъдещето ще разкрие отговора на този въпрос.

 

 

 

Автор: Нако Стефанов