Безброй специалисти обсъждат десетилетия как са премествани гигантските каменни скали на Стоунхендж, особено олтарният камък от шестстотин тона. Сега двама британски учени са предложили нова хипотеза за произхода на мегалитите и маршрута, използван за транспортирането им от Уелс до равнината Салисбъри.

Ричард Бевинс, от Музея на Уелс и Роб Айксер, от Университета на Лестър, са преразгледали работата на геолога Хърбърт Хенри Томас, която в продължение на повече от 80 години се счита за възприетото обяснение на транспортирането на камъните. „Новите аналитични методи, включващи най-напредналото сканиране на изображения разкриват, че ключови позиции, считани от дълго време за места на произхода на сините камъни на Стоунхендж, може да се изключат", казват изследователите в проучването си, публикувано в списание "Античност".

Според тях, най-големите камъни идват от равнините Марлборо, а най-малките от планините Пресели, в окръг Пемброкшир (в Югозападен Уелс). А пясъчникът на олтара е чужд и за двете области и най-вероятно произхожда от Сенни Бедс, формация, която се простира от Ланели в Уелс, до Хирфордшир, Англия.

От друга страна, ако предишните теории твърдят, че камъните са били движени по морски пътища, изследователите предполагат, че древните хора биха могли да ги транспортират по "каменен път", използвайки дънери и животинска тяга.