Световната здравна организация (СЗО) реши тази седмица, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, вече не трябва да се приема за умствено заболяване. Това става ясно от 11-ата Международна класификация на болестите (МКБ), която трябва да бъде ратифицирана от държавите-членки през 2019 г. и да влезе в сила от 2022 година. Какво ще последва от това решение? “Гласове” потърси отговора от двама действащи български психиатри. Според тях тенденцията е да се измести границата между норма и патология и да се легитимира перверзията като част от нормата. “С други думи, ако изпитвате сексуален интерес към деца, не бива да бъдете обиждани с грозната дума „педофил” – просто имате „атипичен еротичен интерес”, обясниха двамата специалисти, пожелали анонимност.

МКБ (Международна класификация на болестите) е общоприета класификация за кодиране на медицинските диагнози, клинични описания и диагностични указания. Издава се от СЗО, периодично се ревизира с корекции – някои диагнози отпадат, появяват се нови. На български тя е преведена и издадена през 1998 година. За работещите в областта на психичното здраве МКБ е нещо като Конституцията.

МКБ важи за целия свят с изключение на САЩ – те имат свой класификатор, DSM (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders). Преди няколко години излезе последната ревизия на DSM – DSM 5. В България в момента е в сила МКБ-10 – тоест десетата ревизия, от 1992 година.

През 2018 се очаква да излезе новата МКБ-11. В случая ни интересува раздел 5 – „Психични и поведенчески разстройства” – там, от 181 до 186 стр., четем следното:

Разстройства на половия идентитет (F64)

(Gender identity disorders)

F64.0 Транссексуалност;
F64.1 Двуролев трансвестизъм;
F64.2 Разстройство на половия идентитет в детска възраст;
F64.8 Други разстройства на половия идентитет;
F64.9 Разстройство на половия идентитет, неуточнено;
F65.0 Фетишизъм.

F65 Разстройства на сексуалното влечение:

(Disorders of sexual preference)

F65.0 Фетишизъм;
F65.1 Фетишистки трансвестизъм;
F65.2 Ексхибиционизъм;
F65.3 Воайорство;
F65.4 Педофилия;
F65.5 Садомазохизъм;
F65.6 Множествени разстройства на сексуалното влечение;
F65.8 Други разстройства на сексуалното влечение;
F65.9 Разстройства на сексуалното влечение, неуточенено.

F66 Психологични и поведенчески разстройства, свързани със сексуалното развитие и насоченост

(Psychological and behavioural disorders associated with sexual development and orientation)

F66.0 Разстройство на сексуалното съзряване;
F66.1 Дистонна на Аз-а сексуална насоченост;
F66.2 Разстройство на сексуалните влечения;
F66.8 Други разстройства на психосексуалното развитие;
F66.9 Разстройства на психосексуалното развитие, неуточнено.

По-наблюдателните вероятно са забелязали, че в горната класификация хомосексуалността отсъства. Малко предистория защо това е така. Хомосексуалността се е смятала за заболяване до март 1973 г., когато за първи път отпада от американската DSM. Твърди се, че това се случва под натиска на местното гей-лоби.

По онова време Европа все още е по-консервативна – промяната идва при нас 20 г. по-късно – чак през 1992 г., с десетата ревизия на МКБ, в която хомосексуалността също отпада.

Трябва да си дадем сметка, че това се случва в съвършено различен контекст – тогава хомосексуалните хора действително са били тежко дискриминирани и преследвани, в много държави хомосексуалността е не само патологизирана, но и криминализирана. За такова нещо са лежали по психиатрии и затвори, а в бившите комунистически държави хомосексуалните са особено драматично репресирани.

По онова време промяната наистина е била хуманен и цивилизован жест – не можеш да зачеркнеш един човек, само заради различната му сексуална ориентация, независимо дали я одобряваш или не, нито е допустимо той да бъде преследван и тормозен за подобно нещо. Но тогава никой не е подозирал колко далеч ще стигнат нещата. И какво ще последва нататък.

А какво следва по-нататък се вижда в новата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ). Първото, на което попаднах, беше документ – по-точно изискване – на сайта на фондация „Билитис”, от името на Трансджендър Европа*. В текста се критикува горният списък с диагнози – твърди се, че това е зла патологизация на транс-индивидите, която нарушава адекватността на здравните грижи за тях, и се настоява тези категории да отпаднат в предстоящата МКБ-11. Искането е на тяхно място да се сложи политкоректното наименование „полово несъответствие” (Gender incongruence).

Намерих официалния сайт на МКБ, където се публикуват т.нар. чернови (drafts) на МКБ-11. И там открих… Gender incongruence.

В новата ревизия на американския класификатор също има някои смущаващи промени. В предишната DSM-4 – както и в МКБ-10 – има една категория “парафилии”. Парафилия, най-общо казано, означава сексуална перверзия. Например педофилия, воайорство, фетишизъм – това са парафилии.

Така например за педофилията в МКБ-10 четем:

„Сексуално предпочитание към деца (момчета или момичета, или и двата пола), които са обикновено в предпубертетна или ранна пубертетна възраст.” В предишната ревизия на DSM пък в описанието пише:

„А. Рекурентни, интензивни сексуално възбуждащи фантазии, сексуални подтици или поведенчески актове, включващи сексуални актове с дете или деца в предпубертетна възраст (в най-общия случай на възраст 13 г. или по-малки), за период от поне шест месеца.

Б. Индивидът е удовлетворил въпросните сексуални подтици или сексуалните подтици, или фантазии предизвикват значителен дистрес, или затруднения в междуличностовите взаимоотношения”.

В новата DSM-5 „парафилия” отпада. За сметка на това е въведен нов термин – „парафилно разстройство”. Ще попитате каква е разликата. Разликата е, че от горната дефиниция на практика отпадат фантазиите и подтиците – остават само „поведенческите актове” и „значителния дистрес”. Ако няма действие и дистрес, приемаме, че е налице „атипичен сексуален интерес”, който е напълно безобиден и нормален – и който е нехуманно да бъде „стигматизиран” с диагноза.

С други думи, ако изпитвате сексуален интерес към деца, не бива да бъдете обиждани с грозната дума „педофил” –

просто имате „атипичен еротичен интерес”. Ако почнете да изнасилвате деца или пък изпаднете в депресия поради нереализирания си мерак, ще получите диагноза „педофилно разстройство”.

Накратко – има едно тънко имместване на границата между норма и патология. И легитимиране на перверзията като част от нормата. Аз лично очаквам в следващата ревизия на DSM да отпаднат и „парафилните разстройства”, а педофилията официално да се легализира. Такъв дебат предстои, помнете ми думата, убеден е един от източниците на “Гласове” от психиатричните среди.

Това, накратко, е технологията на легитимирането на патологията.

Технология на превръщането на аномалията в норма и “човешко право”. И на идеологията в политика. По същество не се случва нищо ново – просто се ускорява процес, започнал преди десетилетия.

Новата МКБ-11 предстои да излезе всеки момент. Все още имам плаха надежда, че предвидените промени може и да не влязат във финалното издание. Но проследявайки нововъведенията в последната ревизия на американската DSM-5, имам мрачни предчувствия.