Мраморът на военните гробове край Струмица е документ, който не може да бъде фалшифициран. Затова на по-малко от 30 км от границата ни всички паметни плочи на български офицери и войници са осквернени.

По думите на Митко Николов от Струмица това е направено след 1945 година от УДБА (югославската служба за сигурност), за да се изтрие всяка следа от българщината в Македония. На фамилните имена на гробовете е добавено „-ич”, за да се мисли, че става въпрос за сръбски офицери, посочва на свой ред Лазар Младенов, председател на Български културен клуб – Скопие. Махната е и българската буква „ъ”.

В опит да се пренапише историята със задна дата, част от плочите край Струмица са напълно унищожени. Българският културен клуб в Скопие многократно е търсил съдействие от Българската държава, но официална позиция от София все още няма.

„Ако целта на востаниците беше да ги скинат робските окови, нашата цел е да ги скинеме оковите на една измислена история, коя ги дели лугето и насадува омраза.” Няколко седмици след произнасянето на тази реч по време на честването на 109 години от Илинденско-Преображенското въстание, председателят на Българския културен клуб в Скопие има неочаквано посещение.

„Една събота ми дойде в магазина началникът на Държавна служба за безбедност и контраразузнаване в Струмица,” казва Лазар Младенов. „Каза ми само да не се палим много. Отговорих му, че аз съм вече запален и може само да изгори, ако много се допира до мен.”

Тази история не носи коледна радост в семейството на Лазар Младенов. В началото на декември, след 29 години работа в Държавно водно стопанство - Струмица, съпругата му Виолета е уволнена. Ето и обяснението, което семейството получава от ръководството на фирмата:

“За бугарофили няма работа!”

„Какви българофили?! Ние не сме българофили... Ние сме си българи!, казва Младенов. „Това е трън в окото. Тук може да бъдеш и сърбин, и влах, и турчин, и албанец..., но българин просто не можеш!”

На празничната трапеза в дома на Лазар Младенов са и двама бивши учители. В първите години след създаването на македонската държава 84-годишният Никола Коцев преподава литература в Ново Коняре.

„И там виждам, че хората говорят чисто български. Децата говорят чисто български. Аз почнах да им предавам по литературно македонски. Между другото те въобще нищо не разбират. Когато започнах да говоря на български, децата отвориха очите и почнаха да разбират лекциите. Завърши учебната година - бях обвинен и ме затвориха за три години като български шпионин.”

Никола Коцев излежава първите 13 месеца в скопския затвор „Идризово”, след което е местен в други затвори на територията на бивша Югославия. Следват години на безработица и арести.

Георги Галев е на 83 години. В началото на '60-те е директор на училището в струмишкото село Муртино. Разказът в коледната вечер ни връща в далечната 1961 година, когато на училищно събиране дядо Георги пее български революционни песни. На следващия ден е освободен от длъжност.

„Играха приятелски мач - Югославия и България в Ниш”, спомня си Лазар... „това ми е като сега. Точно бяхме купили телевизора. „България вкара гол. Баща ми скочи. И аз го погледнах. Викам: „Какво ти е на тебе?” И той седна. Млъкна. Не проговори нищо. Нищо! Страх! Страх за нас, за децата, не, за себе си!”

Членовете на Българския културен клуб в Скопие вече са описали десетки случаи на дискриминация и нарушаване на човешките и граждански права на граждани с българско самосъзнание в Македония. В навечерието на новата година си пожелаха по-малко поводи да се страхуват, заради това, че открито наричат себе си българи.