Разговор със Стюарт Ван Дайк-младши за личността и делото на Рубън Маркъм (1887–1949) – американски мисионер, учител и журналист, който живее и работи в България през повечето време от 1912 до 1933 г. и пише книгата „Запознайте се с България“. Днес (29 декември) се навършват 75 години от смъртта на Маркъм.
Стюарт „Тед“ Ван Дайк-младши (р. 1948 г.) притежава бакалавърска степен по история от Йейлския университет, магистърска степен по история от Бостънския университет и докторска степен по европейска история от Чикагския университет. От 1999 до 2014 г. заема поста директор „Държавни въпроси“ на Асоциацията на директорите на агенции, предоставящи общински жилища, във Вашингтон, където живее и днес. Вече пенсионер, той продължава да проучва живота и наследството на Рубън Маркъм, който е негов дядо по майчина линия.[1]
Поводът за разговора ни със Стюарт Ван Дайк-младши е наскорошната поява на книгата MeetBulgaria (1931) на Рубън Маркъм на български език със заглавие „Запознайте се с България“ (2024).
Как според вас можем да си обясним силната привързаност на Рубън Маркъм към България? Кои аспекти на българската действителност пленяват дядо ви толкова скоро след пристигането му в страната през 1912 г.?
Маркъм завършва колеж в Канзас през 1908 г. и продължава образованието си в Union Theological Seminary – популярна, до известна степен либерална християнска семинария в Ню Йорк, която се ръководи от убеждението, че за християните най-важното не следва да бъде стриктното спазване на ритуалите, а придържането към християнските поучения и оказването на помощ на другите. През 1909 г. се жени за момиче, учило в същия колеж в Канзас. По-късно кандидатства към Американския борд на представителите на мисии в чужбина към Конгрешанската църква, която е протестантска деноминация. Тяхното мисионерско движение основава Робърт колеж в Цариград (Истанбул) през 1863 г. и Американския университет в Бейрут през 1866 г., както и две училища в България – едно за момчета и едно за момичета.[2]
Маркъм е изпратен в България като мисионер и учител в двете училища в Самоков през 1912 г., като преподава вероучение и математика. Баба ми, неговата съпруга, която също е била мисионер, е преподавала математика. Маркъм овладява перфектно българския език и години по-късно пише статии и книги[3] и работи като редактор на периодични издания на български. Не съм напълно сигурен кой аспект от средата и живота в България е бил толкова специален за него. Той обаче е израснал във ферма в Канзас и по тази причина е имал симпатии към селяните и земеделците, които съставляват 80–90% от населението на България, когато той пристига в страната. В неговите очи България е била красива страна с егалитарна култура, една от малкото страни, в които не е имало аристокрация – в това отношение тя донякъде е приличала на САЩ. Не е имало огромни неравенства в разпределянето на богатствата: не е имало голям брой много заможни хора, но не е имало и толкова много бедни хора; мнозина са притежавали собствена земя и са можели да се препитават от нея. Маркъм се е възхищавал на българите за отвоюването на своята независимост от османските турци и за смелостта, която са проявили за постигането на тази цел. Смятал е също, че българите са се стремели да изградят демократична държава, защото, макар и да не са имали особени умения и опит в това отношение, приемат много напредничава конституция. Възхищавал се е на свободата на словото в страната – имало е много вестници, политическите партии са били свободни. А и според мен той просто е харесвал хората, с които е общувал. В крайна сметка да обичаш една страна означава да обичаш нейния народ.
След като започва да работи като журналист през 20-те години, Маркъм често е бил критикуван за позициите си по различни политически и социални въпроси, но явно любовта му към България е била по-силна от критиките, защото той не се отказва от страната. Можем ли да го кажем по този начин?
Смятам, че това казва много за неговия интегритет. Той е приемал критичните мнения за себе си, позволявал е на хората да изразяват вижданията си открито. Мисията, която той предприема като представител на България в САЩ през 1918 г., за да се опита да убеди американския Конгрес да не обявява война на България през Първата световна война, е била спорна в САЩ, тъй като България е била съюзник на Германия, а нашата страна е била във война с Германия. Той е устоял на значителна опозиция. Маркъм се е сблъсквал със силна съпротива през целия си живот заради мнението си по различни въпроси. Бил е защитник на българските искания във връзка с Македония – друга неособено популярна по онова време позиция на Запад, защото след Първата световна война на България не са дадени земите, които тя смята, че ѝ принадлежат. Това е една от най-важните черти на характера на Маркъм: той е бил готов да отстоява възгледите си и да полага усилия, за да накара другите да прегърнат убежденията му, независимо от значителната съпротива, която е срещал. През 20-те години той се противопоставя на правителство, което идва на власт след преврат и убива хора без съдебен процес.
Как си обяснявате оправдаването на Маркъм през 1927 г., след като той е изправен пред съда тъкмо заради твърденията си, че правителството е екзекутирало хора без съдебен процес?
Няма как да знам отговора на този въпрос, но Величков[4] споменава например, че когато Маркъм предприема мисията си в САЩ през 1918 г., той се е срещнал с Андрей Ляпчев, който през 1927 г. вече е министър-председател на България. Смятам, че Ляпчев и много други високопоставени държавни служители са оценявали онова, което Маркъм е направил за България. Не знам как българското правосъдие е функционирало през 1927 г., но подозирам, че може да е имало известен натиск от страна на Ляпчев и други хора Маркъм да бъде оправдан, въпреки че други представители на държавния апарат са били отговорни за арестуването му, но не мога да твърдя това със сигурност, защото нямам доказателства. Предполагам, че царят също е бил важен фактор. Маркъм, изглежда, е имал добри взаимоотношения с царя. Има сведения, че Маркъм се е застъпил за осъден на смърт комунист директно пред цар Борис III и на базата на неговата молба Борис III е смекчил присъдата. Дворецът е следял статиите на Маркъм и през 1939 г. той е удостоен от царя с орден „За гражданска заслуга“, така че е възможно и царят да е допринесъл за оправдателната му присъда.
Как според вас е гледал дядо ви на комунистически режим, установен в България след 1944 г., особено на масовите репресии и лагерите, в които хиляди българи са били изпратени?
Маркъм е бил твърдо против идването на власт на комунистите в България след Втората световна война. В една от наскоро публикуваните мои статии разглеждам времето, което той прекарва в България, Унгария и Румъния през 1945–1946 г. Той написва и книга със заглавие CommunistsCrushChurchesinEastern Europe („Комунисти потискат църкви в Източна Европа“)[5]. В нея има секция за България, в която той пише за методите на изтезание, които Комунистическата партия е използвала за извличане на самопризнания от хората. Той се е противопоставял на комунистическия режим, докато е бил жив, и аз съм убеден, че е щял да продължи да му се противопоставя до падането на режима през 1989 г.
Майка ви Елеонора е родена в България. Бихте ли разказали малко повече за нея?
Майка ми е родена в Самоков през 1913 г. Семейството се прибира в САЩ през 1918 г. и се завръща в България през 1920 г. Това е било единственото пътуване на майка ми до САЩ като дете. Отгледана в България, като ученичка тя е изпратена в Международното училище в Женева. В едно писмо дядо ми казва, че е трябвало да я изпрати там, защото иначе тя е щяла да стане повече славянка, отколкото американка. Тя беше изключително привързана към България. Друг любопитен факт [свързан със семейство Маркъм – бел. авт.] е, че Меги Маркъм, майката на Рубън, пътува до България през 1928 г., за да гостува на семейството, тъй като не са се виждали от 1920 г. Рубън я посреща на пристанището в Пирея и двамата се качват на влака за София, но при Драгоман тя получава инфаркт и умира. Рубън все пак успява да транспортира тялото до София, където тя е погребана.
Връщала ли се е майка ви в България след смъртта на дядо ви през 1949 г.? А вие посещавали ли сте страната?
Баща ми работеше за американската програма за чуждестранна помощ, беше директор в Турция от 1959 до 1964 г. Посещавали сме България, докато живеехме в Турция. Баба ми живя до 1973 г. Беше ѝ трудно да поддържа връзка с много от хората в България, които познаваше, в онези години поддържането на кореспонденция с американски гражданин беше чувствителна тема, но някои хора съумяваха да кореспондират с нея. Гостувахме им в юношеските ми години. По-късно, през 1982 г., родителите ми и Хелън, която, като сестра близначка на майка ми, също е родена в Самоков през 1913 г., пътуваха заедно до България.
Имате ли конкретни спомени от пътуванията си до България през 60-те години?
Помня напрежението, което витаеше във въздуха. Майка ми много се притесняваше, че семейството, с което се виждахме, ще си навлече неприятности заради посещенията ни. Беше планирано как и къде да се срещаме. Когато пристигнахме в София и се настанихме в хотела, родителите ми обиколиха стаята, търсейки скрити микрофони за подслушване. Усещаше се напрегнатост и тревожност, но нищо лошо не се случи нито на нас, нито на приятелското ни семейство.
Как се приема оригиналното издание на „Запознайте се с България“ (MeetBulgaria) след публикуването му през 1931 г.? Оказва ли книгата някакво въздействие върху знанията и представата за България на хората в англоезичния свят?
Маркъм сам издава книгата в София. Тъй като не е издадена от американско издателство, тя не е особено популярна в САЩ. Министерството на външните работи на България е давало екземпляри от книгата на гости на България[6]. Тя е описана като най-добрата книга за запознаване с България на английски език от Кирил Блек – историк от Принстънския университет, чийто баща, Флойд Блек, е директор на Американския колеж в София от 1926 до 1942 г. и чиято майка, Зарафинка Кирова Блек, е българка.
Има ли определена част от „Запознайте се с България“, която ви се стори особено интересна или проницателна, когато прочетохте книгата за първи път?
Книгата има множество хубави сегменти. Някои от етнографските описания са доста интересни – например описанията на живота на селяните.
Определено, особено описанието на пеещите из нивите жътварки и жътвари.
Да, както и на условията на живот в селските домове. Като цяло ми се струва, че Маркъм е описал много добре България от 20-те години на XX век. Има и страхотна част, в която той описва приятните срещи между Борис III и хората, които той среща при пътуванията си из страната[7].
Какво е наследството на Маркъм в България и САЩ? Аз съм склонен да допусна, че една много малка част от българите изобщо са чували за него.
Маркъм е прогонен от Източна Европа от руснаците през 1946 г.[8] В комунистическа България вероятно е било невъзможно да му се отдаде каквото и да било признание. Много се радвам, че „Запознайте се с България“ вече е налична и на български. Надявах се книгата да бъде издадена, за да могат да я прочетат и българите, защото е прекрасно и много достъпно четиво. Доколкото разбирам от вас, преводът е добър, а и корицата е страхотна. Надявам се книгата да намери своите читатели в България и нейният прочит да достави удоволствие на всеки, който се интересува от българската история и култура. В САЩ също се знае малко за Маркъм и затова се надявам приносът и текстовете му да придобият по-голяма популярност и тук[9].
–––
[1] Двете му най-нови статии за Маркъм са ‘Russia’s 1946 Expulsion of Journalist Reuben Markham from Eastern Europe’, публикувана в научното списание Diplomacy & Statecraft 35(4), 658–703, и ‘Balkan Expert Reuben Markham’s 1944 Resignation Protesting U.S. Support for Tito over Mihailovich’, публикувана в научното списание SerbianStudies 35, 125–168 (достъпна за четене тук).
[2] Училището за момчета отваря врати в Пловдив през 1860 г., а училището за момичета – в Стара Загора три години по-късно. През 1871 г. училищата са преместени в Самоков. През 20-те години на XX век са обединени и прерастват в Американския колеж в София и учениците постепенно биват прехвърлени в новия кампус на училището.
[3] Освен на MeetBulgaria (1931) Маркъм е автор на още няколко книги, включително Bulgaria, TodayandTomorrow (1931), TheWaveofthePast (1941), Tito’sImperialCommunism (1947), RumaniaundertheSovietYoke (1949) и CommunistsCrushChurchesinEasternEurope (1950), както и на две книги на български език – „Сиромашки хаджилък“ (1924) и „Люлката на човечеството: някога и сега“ (1937).
[4] Стюарт Ван Дайк-младши има предвид статията „Рубин Хенри Маркам и България“ (2001) от Александър Величков, публикувана в „Исторически преглед“ 1-2, 129–162 (достъпна за четене тук).
[5] Книгата е публикувана посмъртно през 1950 г.
[6] В статията си „Рубин Хенри Маркам и България“ Величков пише: „Въпреки че е на английски език, книгата бързо печели всеобщо признание и във Външното министерство веднага я включват в списъка на пропагандната литература, с която снабдяват българските дипломатически служби зад граница. Само месец след издаването ѝ от българската легация в Лондон пристига молба да им бъдат изпратени от София допълнително сто бройки от нея. В средата на юни българският пълномощен министър във Вашингтон С. Радев също убеждава министерството, че книгата ще намери много добър прием в САЩ, а авторът ѝ се е оказал „голям и енергичен приятел на България“. Затова прави заявка за тройно повече екземпляри, които да бъдат раздавани на хора, готвещи се да посетят България. Следващите две години министерството регистрира увеличаване на броя на гостуващите в София американски журналисти, пожелали да се запознаят лично с Маркам като източник на ценна информация“.
[7] Има се предвид следният откъс: „Също толкова приятни са контактите между Борис и поданиците му по време на царските пътувания из страната в царския автомобил. Много са пешеходците, които царят е вземал в автомобила си, за да ги „повози“. Никак не са редки случаите, когато е спирал, за да помогне на някой шофьор. В поне един снежен ден е помогнал да изровят някоя затънала в снежна пряспа, абсолютно непозната кола, не един шофьор, запознал се с царя точно при такива обстоятелства, по-късно се е стряскал при поздрава на Негово Величество: „Здравейте, колега“. Една тъмна нощ учител американец, подкарал „Форд“-а си нейде около София, сменил гума под светлината на фаровете на автомобила на Негово Величество, който, натъкнал се на загазилия по пътя, заповядал на шофьора си да спре и да освети с фаровете неподвижния волан на колата“. (Из „Запознайте се с България“, 258).
[8] В отговор на изгонването на Маркъм от Източна Европа американската журналистка Дороти Томпсън, която е изгонена от Нацистка Германия през 1934 г. и във времето се утвърждава като една от най-влиятелните журналистки в американската история, пише в рубриката си On the Record („Заявявам публично“) в американския вестник EveningStar на 1 юли 1946 г.: „Според мен г-н Маркъм е автор на най-безпристрастните и най-обективни репортажи от която и да било територия под руска окупация. Той подхожда педантично към детайлите, числата и местата, понякога до степен, че рискува текстовете му да отегчат средностатистическия читател. На всеки, който го следи отблизо, му е ясно, че всеки път, когато той е можел да намери нещо хубаво, което да отрази, или в името на истината да обори слухове, накърняващи репутацията на руснаците, той е полагал специални усилия, за да го направи. Следователно, ако г-н Маркъм и The Christian Science Monitor [вестникът, за който Маркъм работи първо през 20-те и 30-те години и след това отново през 40-те години – бел. авт.] не могат да оперират на руска територия и на територии под руска окупация, тогава Русия е тази, на която се пада да докаже, че [в страната и в окупираните от нея територии] може да работи който и да било безпристрастен вестник или репортер“.
