САЩ и Китай направиха отстъпки един на друг, като сключиха търговско споразумение. Очевидно точковият удар на Пекин върху американския достъп до редкоземни метали е проработил. Твърде много е обвързано с него - не само световната автомобилна индустрия и електроника, но и отбранителната промишленост.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви споразумение с Китай относно тарифите и доставките на редкоземни метали. „Сделката с Китай е сключена и ние просто я финализираме с президента Си и мен“, каза Тръмп. Съгласно споразумението тарифите върху китайски стоки в САЩ ще бъдат намалени от 145% на 55%, докато Китай ще намали тарифите си от 125% на 10%.

Пекин също така ще „продава предварително“ редкоземни метали и магнити на САЩ. Освен това САЩ ще премахнат ограниченията за китайски студенти, които учат в американски колежи и университети.

Миналата седмица беше разкрито, че Китай бюрократично забавя издаването на лицензи за износ на редкоземни метали (РЗМ), които са необходими за производството на автомобили, електроника и отбранителни продукти. А това може да създаде реален недостиг на РЗM за редица индустрии.

Първите, които алармираха, бяха производителите на автомобили по целия свят, които се опасяваха от затваряне на заводи и огромни загуби. Тази скрита „бюрократична“ война от страна на Китай, очевидно, имаше отрезвяващ ефект върху Съединените щати.

„Сделката между Китай и САЩ за намаляване на тарифите е важен сигнал за пазарите: най-големите икономики започнаха да деескалират търговския конфликт. Тактиката на Китай с редкоземните метали се оказа ефективна - САЩ не са готови да рискуват веригите за доставки“, казва Павел Севостьянов, изпълняващ длъжността държавен съветник на Руската федерация, доцент в катедра „Политически анализ и социално-психологически процеси“ в Руския икономически университет „Плеханов“.

„Въпросът за редкоземните метали е първият и най-важен в отношенията между САЩ и Китай. Китай е отговорен за около 70% от производството и 90% от преработката на редкоземни метали, които са критични за индустриалните сектори на САЩ.

В същото време Китай активно разширява присъствието си в страни, които разполагат с големи запаси от редкоземни метали, и участва в проекти за техния добив и преработка“, съгласна е Ксения Бондаренко, доцент в катедра „Световна икономика“ на Факултета по световна икономика и политика на Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“.

За американската автомобилна индустрия това е облекчение: компонентите ще станат по-евтини, електрическите автомобили ще станат по-конкурентоспособни, но европейците все още трябва да преговарят с Пекин, казва Севастьянов. Но в тази област все още има много несигурност, добавя Бондаренко.

„За Китай това означава облекчаване на ограниченията за достъп до американски технологии, особено в полупроводниковата индустрия, която вече е от критично значение за развитието на китайската индустрия (както се казва, печеливша ситуация за всички).

Освен това, съгласието на САЩ да приемат китайски студенти в университети също може да се разглежда като символичен жест на добра воля“, казва Евгений Бабошкин, ръководител на отдела за развитие на бизнеса в Prime Brokerage Service (PBS).

На търговския фронт тарифите очевидно дадоха обратен ефект. От февруари 2025 г. САЩ започнаха агресивно да повишават тарифите върху вноса от Китай, достигайки пик от 145% до април. Китай отговори по същия начин, като повиши тарифите си до 125%. „Това предизвика значително свиване на търговията: китайският износ за САЩ спадна с 12,7% през май, а американските компании започнаха да изразяват загриженост относно нарастващите разходи и прекъсванията във веригата за доставки.

В отговор САЩ видяха превантивно увеличение на цените на електронните устройства при почти целия набор от производители, включително Apple, както и батерии и авточасти. Компаниите за електрически превозни средства и домакински уреди бяха особено силно засегнати“, казва Бабошкин.

От своя страна Китай се сблъсква със спад в търсенето на своите продукти, особено във високотехнологичния сектор, добавя той.

„Взаимната търговия между САЩ и Китай спадна с 10 милиарда долара през април, което показва реални загуби. Облекчаването на митата няма да възстанови обемите веднага, но тенденцията към стабилизиране е очевидна. Световните производители ще си отдъхнат – от Япония до Южна Корея.“– казва Севастьянов.

„Вероятността за пълно възстановяване на „златната ера“ на търговията, наблюдавана през 2010-те години, е ниска. И двете страни проявяват повишена предпазливост: от една страна, САЩ продължават да диверсифицират източниците си на доставки, засилвайки партньорствата с Мексико, Виетнам и Индия. От друга страна, Китай се фокусира върху развитието на вътрешния си пазар и укрепването на връзките с Югоизточна Азия и Близкия изток“, отбелязва Бабошкин.

Временното облекчаване на митата ще повлияе на преките показатели за търговския оборот между САЩ и Китай, но няма да промени общите обеми на китайския износ и вноса на САЩ, защото търсенето на китайски стоки не може да изчезне с административно решение, казва Княз Багдасарян, старши научен сътрудник в Международната лаборатория за изследвания на външната търговия в Института за приложни икономически изследвания към Президентската академия.

Съвременната глобална икономика функционира в мегаблокове: Съединените щати са интегрирани в зоната за свободна търговия USMCA с Мексико и Канада, а Китай е част от Азиатското регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), което обединява 15 държави в Югоизточна Азия. Тази структура позволява гъвкава диверсификация на търговските потоци през страните партньори.

„Например, спадът от 10 милиарда долара в търговията между САЩ и Китай през април 2024 г. беше компенсиран от увеличение на китайския износ за страните от АСЕАН с абсолютно същата сума. През първите четири месеца на годината увеличението на доставките за този регион достигна 21 милиарда долара, а до края на 2024 г. - 70 милиарда долара.“

Всъщност Китай използва страни като Виетнам, Тайланд, Сингапур и Индонезия, за да реекспортира своите продукти в САЩ. По подобен начин някои стоки могат да отидат в Мексико, откъдето се пренасочват безмитно към американския пазар.

„Тази практика е глобална по своята същност. Русия например активно използва механизмите на ЕАЕС за паралелен внос и реекспорт“, обяснява Багдасарян.

Следователно, експертът смята, че дори ако директната търговия между САЩ и Китай намалее до 500 милиарда долара до 2025 г., общите обеми на външната търговия между двете страни ще останат същите. Американските потребители ще продължат да купуват китайски стоки, но доставките им ще станат по-сложни и скъпи, което в крайна сметка ще се отрази на цените, казва Багдасарян.

За Русия това споразумение няма преки последици, но е възможен косвен ефект. „Отслабването на търговския конфликт може да подкрепи световната икономика и цените на петрола. Ескалацията, напротив, може да разклати цените на енергийните ресурси. В дългосрочен план обаче Русия остава извън тези процеси, тъй като глобалният модел се променя“, казва Юлия Хандошко, изпълнителен директор на брокера Mind Money (бивш Zurich).

Автор: О. Самофалова