Музикалната поема „Рилският пустинник“ ще бъде представена пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в грандиозна продукция на Софийската опера
„Недейте плака, чеда възлюбени мои, защото аз ще бъда с вас во век веков“. Така се обръща към хората в края на поемата „Рилският пустинник“ св. Йоан Рилски. На 26, 27 и 28 юли на площада пред Катедралния храм „Св. Александър Невски“ ще се състоят представленията на тази вълнуваща, дълбоко духовна творба. След като през 2014 г. на същото място Софийската опера посвети операта „Борис Годунов“ на стогодишнината на великия бас Борис Христов, а през 2018 г. осъществи суперпродукция на „Набуко“, сега тя се обръща към музикалната поема „Рилският пустинник“, автор на музиката е отец Кирил Попов, а на текста – забравеният автор Тихомир Павлов.
Първите два спектакъла ще бъдат дирижирани от старозагорския митрополит Киприан, а третият от Жорж Димитров. Режисьорското и сценографското виждане са на Пламен Карталов в сътрудничество с художниците Нела Стоянова и Кристиян Стоянов. Костюмите са на Марта Миронска, диригент на хора е Виолета Димитрова. Както и в сценичната версия, представена на 10 май 2023 г., ролята на Рилския светец ще бъде изпълнена от двама души – Атанас Младенов като младия Йоан и Ириней Константинов като Рилския пустиножител. Участват още Ангел Христов – цар Петър, Николай Петров – отец Авксентий, Веселин Михайлов – братът на Рилския пустинник, както и Димитър Станчев, Стефан Владимиров, Ангел Антонов, Росен Ненчев, Николай Павлов, малкият Иван Радев като племенника на светеца Лука, децата от театралната формация с ръководител Димитър Костанцалиев, оркестърът и хорът на Софийската опера и балет. Участие ще има и отдел „Специализирани сили“ при СДВР.
Софийската опера е пример за апостолска дейност в служенето за създаване, утвърждаване и разпространяване на националното ни оперно творчество. Последователната политика да даваме живот на нови български произведения, звучащи първо от нашата сцена, е между нашите главни приоритети. В репертоара ни, редом до най-големите имена на българското и световното композиторско творчество, извисяваме „Рилският пустинник“ и неговите автори с божествен талант – композитора отец Кирил Попов и писателя Тихомир Павлов, споделя Пламен Карталов.
На 1 юли, когато беше отбелязана 555-годишнината от връщането на чудотворните мощи на св. Иван Рилски в Рилския манастир, новоизбраният патриарх Даниил каза: Мястото на св. Йоан Рилски сред нашите предци е изключително. Това ясно е показано и в неговия живот, и в цялата история на светеца, след като си е заминал от този свят. Знаменателно е как при такива превратности, през които е преминала държавата ни и които е изтърпяла Рилската света обител, тя винаги е възстановявана и много ясно се вижда подкрепата на светеца и неговото закрилничество. И действително св. Йоан Рилски е един общобългарски покровител, който от една страна се застъпва пред Божия престол за всички нас, а от друга страна ни показва какъв е пътят на всички нас.
На специална пресконференция в криптата на храм-паметника „Александър Невски“ бяха представени екипът и изпълнителите, подготвящи постановката. Присъстваха акад. Пламен Карталов, старозагорският митрополит Киприан, авторът на музиката отец Кирил Попов, кметът на София Васил Терзиев, актьорът Ириней Константинов, певците Атанас Младенов, Ангел Христов и Николай Петров, сценографите Нела Стоянова и Кристиян Стоянов и авторът на мултимедийната сценография Владимир Грънчаров.
„Дойдете и получете даровете на благодатта“ – с тези думи от тропара за св. Йоан Рилски се обърна Пламен Карталов към журналистите и продължи: „Искам да поканя всички да дойдат и да получат даровете на изкуството на Софийската опера“. Той благодари на всички, помогнали за осъществяването на това грандиозно събитие. Припомни за някои от предишните постановки на открито на Софийската опера.
Нашето дело е църковно-просветителско, с което искаме да обърнем внимание към небесния покровител на България св. Йоан Рилски, да може повече хора да се докоснат и разберат кой е нашият светец, най-истинският духовен учител.
Акад. Карталов обясни, че зрителите ще видят една изцяло нова режисьорска концепция на творбата, с нова сценография и мултимедийна среда, както и ритуали като монашеското пострижение.
Кметът на София Васил Терзиев изрази подкрепата си за мащабното начинание, както и за големите идеи на акад. Карталов, и сподели, че е изключително щастлив да бъде патрон и да присъства на знаменателните спектакли. „Имаме нужда от повече вяра, от повече любов, от повече култура“ – каза той.
Отец Кирил се обърна към журналистите: С Божията помощ изпълняваме това, което е наш дълг, да се издигаме духовно и да живеем с вярата. Ако св. Йоан Златоуст, който е покровител на всички журналисти, беше наш съвременник, със сигурност щеше да използва медиите, за да благовести.
Също така той обяви, че новоизбраният патриарх на Българската православна църква Даниил ще присъства на първия спектакъл на 26 юли, както и че още през април с решение на Светия синод на БПЦ тези спектакли са посветени на 100-годишнината от освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Пред централния вход на храма вече са построени основните декори, вдъхновени от скалите около Руенския манастир и пещерата на св. Йоан над село Скрино. В края на седмицата започват репетициите с оркестъра, хора и солистите.
В криптата има кът, посветен на Йоан Рилски, с великолепни икони на светеца до Йоан Кръстител, наричан Ангел на пустинята. Рилският пустинник се изобразява заедно с него не само заради монашеския си подвиг, а и заради своята чистота. Йоан Рилски е изобразяван и редом с Йоан Богослов.
През септември се навършват сто години от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Основният камък е положен през 1882 г., а проектът е на арх. Александър Померанцев. Строежът започва през 1904, завършен е през 1912 г. Иконите и стенописите са дело на екип от водещи български художници начело с проф. Антон Митов – проф. Иван Мърквичка, Стефан Иванов, Господин Желязков, Петко Клисуров, Никола Петров, Христо Берберов, Август Розентал, Асен Белковски, Никола Маринов и Васил Димов, както и руските художници проф. Виктор Васнецов, акад. Николай Бруни, акад. Василий Савински и Сергей Шелковой. В интериорното оформление на храма участват големите български декоратори проф. Харалампи Тачев и Борис Михайлов. Украсата на храма е забележителна, като за нея са използвани най-добрите мрамори по онова време, докарани от най-далечни места. Освещаването било планирано за 2 август 1912 г., но заради войните и сложната обстановка у нас е осъществено едва през септември 1924 г. Във вековната си история храмът преминава през редица изпитания, но православното богослужение в него не прекъсва и през най-мрачните години на атеизма.