Синята планета на Бистра

Синята планета на Бистра
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    16.07.2024
  • Сподели:

На 16 юли, вторник, в НГ Квадрат 500 се открива ретроспективата на Бистра Льошевалие, която продължава до 20 октомври. Подписваща се като Bistra, авторката е сред малцината съвременни български концептуални творци с международна известност 

Творбите ѝ са изградени от естествени и промишлени материи. Тя използва гипс, комбиниран с дърво, слама и стъкло. Борави умело с хартия, смола, каучук, чугун, олово, лят алуминий и бронз, полиестер, неопренова гума, огледална повърхност, плат, въжета, с помощта на които осъществява своите сънища и идеи. Трансформира материята с плавни преходи от обем към плоскост и с вродена способност за търсене на нови форми. Сред включените в изложбата серии е и непоказваната мащабна инсталация „След“ (2024), съобразена с пространствените характеристики на изложбената зала.

 

 

 

Ето как самата тя формулира своите търсения в манифеста си „Синята планета“:

През 1975 г. след един сън, в който аз бях затворена в едно място със запушени прозорци, аз започнах серията „Прозорци“.
За да реализирам тази затвореност, липса на свобода и светлина, аз си послужих с този толкова популярен предмет, какъвто е прозорецът. Предмет, който носи много символи и също е пряката връзка на човека с голямото пространство – Вселената.
Вселената винаги ме привлича с необятността си и желанието на човека да проникне все по-далече.
Прозорците аз ги запуших, рязах и горях, за да се почувствам освободена и да полетя във Вселената.
Желанието ми да се приближа до нея и от невидима да я направя осезаема, видима като Le temps suspress, серията „Черната материя“, Trou noir.
През 2020 г. трябваше да правя изложба в галерия „Структура“. Бях проектирала и бях започнала да ги реализирам при Марин Марков – три машини, с които исках да полетя във Вселената.
Сега видях рисунките и си помислих колко съм била весела, за да измисля подобни машини. Изложбата беше анулирана поради COVID-19.
Моето мислене се промени и аз останах на земята.
А днес още повече. Сега, когато гледам през прозореца, аз не виждам звездите и слънцето, а разрухата, войната и смъртта.
Къде е човекът, когото величаех, който направи толкова открития и подобри и улесни животът ни?
Как е възможно този същият човек да открие как да руши това, което е създал, и да убива близките си?!
Оставам без думи, без глас.
Все пак не мога да мисля, че всичко ще бъде разрушено и всичко ще умре.
Енергията не умира и добрият разум ще победи.
Инсталацията „След“ е символ на бъдещето.
Белите форми, които излизат над разрухата, са това ново светло.
Имам една мечта за едно време, когато няма да има европейци, американци, китайци и други, а всички ще бъдем едно.


Жители на синята планета.

 

Bistra

 

 

 

Прозорецът

 

Антоанета Войникова  

 

Ако трябва да обобщя в едно изречение философията на Бистра, бих казала: „В началото беше прозорецът“… и това е вярно, колкото и на пръв поглед да е трудно да се оценят всички значения и истини, съдържащи се в тази парадоксална фраза, приложима както за човешкия живот, така и за творческия път на артиста.

В един момент, обременен с проблеми и драматични възможности, човекът прегражда пространството с прозорец. Не със стена и не с врата – не по-малко значещи, но далеч по-праволинейни в присъствието си – а тъкмо с прозорец, едновременно стена и врата, и все пак нито стена, нито врата, а знак, метафизически превод на винаги тайнствените отношения между човека и пространството.

Бистра има огромния талант да улавя и разгръща за нас тази тема, безкрайна тема в нейните вариации и дълбочина. Тя извлича от нея авангарден и епичен разказ, при това съвсем оригинален. Нейната скулптура е книга в черно и бяло, чиито глави са метаморфози на темата, а страниците са нейните прозорци и картони.

При това подходът е лек и ясен, въпреки сложността на внушенията. Далеч от прекомерностите на реализма и без твърде да се безпокои за обемите и цветовете, тя ни говори за основополагащи и универсални проблеми. Каква дързост и какъв талант, за да заложиш всичко на монохромията, която неспирно намира новите си въплъщения!

От тези ясни, стегнати и дълбоко интелектуални творби се излъчва великолепна човешка топлота. Каква рафинирана, спонтанна и дискретна красота! Какво вътрешно равновесие зад автентичната искреност! Творби, които е необходимо да се осмислят в детайл, за да проникнеш в тях; творби, които трябва да се съзерцават, за да откриеш – стъпка по стъпка – богатството им.

Спомням си една сложна геометрична конструкция, представляваща птици, разлитащи се във всички посоки на пространството, която Bistra бе изваяла в периода преди „Прозорците“: сега ясно виждам предчувствието на художничката, вече предусещаща голямата тема, която съзрява в нея в търсене на пластичното си въплъщение. Bistra се намира сега в един от най-важните моменти на своето търсене…

 

 

 

Бистра Льошевалие е родена в София през 1933 г. След 15 септември 1946 г. баща ѝ изчезва безследно. В началото на 50-те години тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като ѝ е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща ѝ да се завърне и да види скулптурите ѝ, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962 г. Тези години определя като „черен период“ в живота си.
От средата на 60-те се установява в Париж, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства във Франция. Изявите ѝ не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Оден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. 
През годините прави множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна художествена група Gutai. С Такесада Матсутани излага в галерия Rosa Turetsky в Женева.
Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции: Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC), Париж; фондацията Toms Pauli, Лозана; Националната галерия в София; Дарителския фонд Enseigne des Oudin, Париж; галерията Rosa Turestky, Женева; колекцията Yoko Hoshida, Киото; колекцията Horio, Кобе.

Станете почитател на Класа