Когато Джони Стреблър („Дивият“, 1953) срещне Джим Старк („Бунтовник без кауза“, 1955), се ражда митът за американския младеж в морална безизходица. Той предпочита да се превърне в маргинал, вместо да се съобразява с нормите на патриархалното общество, които отхвърля (но и на които някак конформистки не е склонен да се противопоставя). Възраждайки мита в образа на Бени, „Моторджии“ едновременно хвърля носталгичен поглед към ерата на контракултурата и младежкото неподчинение от втората половина на 60-те години на ХХ век, запознава неамериканската публика с някои специфики и хронологията на развитие на мотоклубовете в САЩ и оформя неочакван паралел с „еволюцията“ на гангстерската социална структура.
Джеф Никълс адаптира едноименната книга с интервюта на фотографа Дани Лайън, събрала материал за мотоциклетните клубове от Средния Запад. Черно-белите снимки, майсторски уловили духа на 60-те, оживяват в игрален проект, обгърнат в измамна простота, но всъщност един от най-взискателните филми на режисьора. В центъра на сюжета са „Вандалите“ от Чикаго, историята започва през 1965 г., а Никълс избира нетрадиционна за случая женска гледна точка – в ролята на разказвач е младата Кати, попаднала в класическия капан на жена, привлечена от опасния чар на „лошо момче“, и останала с него въпреки осъзнаването, че това ще вгорчи живота ѝ…
В интервютата, които дава на Дани Лайън в продължение на осем години, Кати запазва трезвата обективност на човек, който не е член на бандата, но в същото време е „вътрешен“ наблюдател, защото е омъжена за лудата глава Бени. Описвайки някак примирено небрежно – между домакинските задължения – запознанството и връзката им, Кати въвежда журналиста и зрителите в света на „Вандалите“. Почти не виждаме как двамата с Бени споделят живота си в двойка, защото на преден план винаги е общността. Затова пък научаваме доста за „главатаря“ Джони, който създава клуба, за да се събират хора със страст към моторите, карането на мотори и състезанието с тях. За Джони, който е фен на „Бунтовник без кауза“ и се възхищава от тоталната свобода на Бени, готов да поеме накъдето го отвее вятърът или да се сбие заради отличителните знаци на якето, което отказва да свали от гърба си… Същевременно, както признава Джеф Никълс, „свободата, която изкушава, когато мислим за волните мотористи, се оказва илюзия“, защото те са създали свои собствени закони, дори по-рестриктивни от наложените им от обществото.
Докато скицира портретите на Вандалите в тяхното „нищоправене“ и щастливо „уикендуване“, „Моторджии“ постепенно изгражда образа на Америка от 60-те – щастливите дни от зората на мотокултурата и отрезвяването на мечтите. Ставаме свидетели как любезните рокери прерастват от местна група безобидни безделници (не и Джони, Джони си има „истинска работа“), които сякаш пробват „дрехите“ на бунтарството като почивка от унинието на живота си, в национален клуб с подразделения, простиращ се из различни щати. Излиза, че от лоялността и усещането за собствена значимост, когато имаш другарска подкрепа зад гърба си, до организираната престъпност има само една крачка… Събирането на групи само заради страстта към моторите и пиенето на бира се превръща в отживелица – пред очите ни старият свят на приятелство и правила умира, както наркотрафикът съсипва Закона на честа и „изражда“ мафиотските кланове.
Филмът се отличава с нелинейната си, почти импресионистична структура, съставена от ускорения, забавяния, движение напред-назад между епохите, което в хода на фабулата води до радикална и същевременно фина еволюция в тона. Джеф Никълс улавя края на една епоха, смъртта на една илюзия, разрушен рай, загуба на идентичност. Смутеният поглед на Том Харди в ролята на Джони въплъщава меланхолията, която лъха от „Моторджии“, тази непреодолимата тъга по всичко неочаквано изгубено. До него Остин Бътлър като Бени въплъщава абсолютната свобода, подчинена единствено на собствените си закони, с чиито граници той постоянно си играе, за да ги взриви по-добре. Как мислите, кой от двамата ще оцелее?
Умишлено бавно действащ, привидно безсъбитиен, „Моторджии“ се оказва умела кръстоска между хроника на епохата (възползвайки се максимално от журналистическия талант на Дани Лайън) и гангстерски филм (своеобразен реверанс към киното на Скорсезе и Копола) и като повечето игрални проекти на Никълс е преди всичко разказ за изгубения рай. Редом с личната история на Кати и с възможните асоциации за добронамерения Джони като глава на престъпна „фамилия“, сценарият не пропуска да отбележи нарастващия упадък на ценностите, успоредно с глобалния колапс на Америка (като последица от войната във Виетнам). Свещеният „култ“ на Вандалите е обречен да изчезне или по-скоро да бъде превзет от тъжната реалност на една система, готова да погълне, деформира и разруши всичко, което ѝ се противопостави. И моторджиите никога не са имали реален шанс да се измъкнат от здравата ѝ хватка…
