Думата достоизбираем е сегашно страдателно причастие от… несъществуващ български глагол (предполагаемо състaвен от прилагателното достоен и глагола избирам). И естествено, означава „достоен да бъде избран“.
Така се определят на особения ни църковен език тримата митрополити Гавриил Ловчански, Григорий Врачански и Даниил Видински (подредени по обичайното им старшинство, произтичащо от митрополитския избор на всеки един).
Тези трима митрополити бяха избрани в листата от самите членове на синода в един своеобразен изборен маратон на 20 юни, отбелязал четиридесет и две гласувания. В късния следобед на този ден бяха съобщени трите имена, които ще бъдат представени на патриаршеските избиратели на 30 юни, идната неделя, за да изберат те по съвест и с чест новия български патриарх.
Въпросът, който най-често се задава през последните дни, е: Какви качества трябва да притежава предстоятелят на БПЦ?
Чуват се най-различни мнения, но кой се замисля, че патриархът преди всичко трябва да бъде духовен човек, защото вярващите очакват от него духовно ръководство?
Трябва да има и опит като ръководител на църковна област или територия, наричана с гръцката дума епархия. Но трябва да е и нравствен човек – „да се отличава с добродетелен и благочестив живот“ (Устав на БПЦ), за да бъде образец за вярващите с поведението си, което да отговаря не на някакви светски или снобски норми, а на Христовия закон. Затова в устава е казано, че за епископ се ръкополага клирик, който е бил „поне“ три години в манастир – „да е живял в манастир поне три години, да е дал монашески обети и да е украсен с монашески добродетели“ (УБПЦ). Това го изисква и вярвящият народ, който желае да има истински духовни водачи, а не някакви „салонни калугери“.
Митр. Григорий (през последните месеци наместник-председател на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, т. е. изпълняващ длъжността патриарх, казано на обичайния административен език) беше една година студент в Богословския факултет в София. Понесе побоя от мутрите на църковния разкол (който сега някои удобно забравят и дори отричат), а после отиде да продължи следването си в Атина. Единадесет години беше монах в манастира „Св. Георги“ край Хаджидимово, Гоцеделчевско, с духовен старец Неврокопски митрополит Натанаил. От младини се показа като изключително трудолюбив и честен човек, предан на монашеския си дълг, постоянен и усърден в богослуженията. Той беше оценен и от тогавашния патриарх Максим, който го покани за свой протосингел през 2007 г. След няколко години патриархът го предложи и за епископски сан, за да служи като викарий. У всички оставя отлични впечатления с неуморните си трудове и истинската си жертвоготовност. Затова съвсем естествено беше предпочетен и за Врачански митрополит през март 2017 г. Бог е милостив и въпреки някои трудности със здравето му дава сили да работи на Неговата духовна нива. Сигурни сме, че няма да го остави и занапред.
Митр. Гавриил е най-възрастен в тройката, но поради това и най-опитен. Като млад строителен инженер той се запознал с Христовата вяра по чудния път на Божия промисъл. И вместо да се пилее в шатрите на нечестието, предпочете да бъде при прага на Божия дом (Пс. 83:11). Затова стана безплатен работник и своего рода послушник при една престаряла, но свята по живот белогвардейска монахиня. След смъртта ѝ големият Левкийски епископ Партений, софийски викарий, с благословението на патр. Максим, го замонаши и го постави за игумен на скромната обител „Св. Петка“ над с. Клисура, недалеч от Банкя. А тогава клириците не само нямаха държавна заплата, ами имаха и големи пречки от държавната власт да следват Божия път. Така и бившият инженер вместо да строи „светлото комунистическо бъдеще“ (политически израз от времето на соца) се отдава на спасението на единствено ценното – човешката душа. Насърчаваха го в този негов път и патр. Максим, и викарният епископ Йосиф (сега Американски митрополит). Затова завърши Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а после беше изпратен на специализация в Московската духовна академия. След това беше назначен за представител на Българския патриарх в Москва и когато се завърна в София, стана протосингел на патр. Максим. Последва служението му като негов викарий и накрая – изборът му на Ловчанската катедра, която беше на сърцето на патриарха (той беше служил там десетина години като митрополит). Митр. Гавриил получи много гласове на избора през февруари 2013 г., но накрая беше изпреварен от дядо Неофит. Сега е възможно избирателите да му дадат шанс за реабилитация.
Митр. Даниил също е брат на Хаджидимовския манастир „Св. Георги“, въведен и той в монашеския път от митр. Натанаил, радетел за истинско монашество. Господ беше дал на монаха Даниил усърдие, но го беше дарил и със смирение и твърдост във вярата. Затова след много години на смирено монашеско битие в Хаджидимовския и сетне в Роженския манастир митрополитът му го предпочете за свой помощник – викарен епископ. А по-късно Американският митрополит Йосиф го „измоли“ от своя събрат за викарий на обширната си епархия. Там, в Щатите, създаде монашеско братство, на което и сега дядо Йосиф го държи като духовен наставник. За никой пост монахът с пророческото име не се е „натискал“, не е молил, нито е търсил ходатайства. Бог си го издига на високо, за да свети на всички. Много хора искрено го обичат и го следват.
Ние се надяваме, че независимо кой ще спечели патриаршеския избор, печеливш да бъде Божият народ, който желае да има за ръководител на църквата духовен човек със страх от Бога и с любов към всички.
Автор: Проф. Иван Димитров Желев, dveri.bg
