Ако той закрие президентството си сега, като признае, че поради възрастта си не е готов за втори мандат, неговият първи и единствен мандат ще бъде запомнен като един от най-добрите в нашата история
Гледах дебата между Байдън и Тръмп сам в хотелска стая в Лисабон и той ме разплака. Не мога да си спомня по-разтърсващ момент в политиката на американската президентска кампания през живота си – именно заради това, което той разкри: Джо Байдън, добър човек и добър президент, не трябва да се кандидатира за преизбиране, пише колумнистът на „Ню Йорк таймс“ Томас Фрийдман* в седмичния си коментар. А Доналд Тръмп, злонамерен човек и нищожен президент, не е научил нищо и не е забравил нищо. Той е същият порой от лъжи, какъвто винаги е бил, обсебен от обидите си – никъде не е близо до това, което ще е необходимо, за да може да води Америка през XXI век.
Семейство Байдън и политическият екип трябва да се съберат бързо и да проведат най-трудния разговор с президента – разговор с любов, яснота и решителност. За да даде на Америка възможно най-голям шанс да възпре заплахата от Тръмп през ноември, президентът трябва да излезе напред и да заяви, че няма да се кандидатира за преизбиране и освобождава всички свои делегати за Националния конгрес на Демократическата партия.
Републиканската партия – ако нейните лидери имаха поне грам почтеност – щеше да поиска същото, но няма да го направи, защото те нямат такава. Затова е още по-важно демократите да поставят интересите на страната на първо място и да обявят, че ще започне публичен процес, в който различните кандидати на демократите ще се борят за номинацията – общи събрания, дебати, срещи с донори, както искате го наречете. Да, може да бъде хаотично и объркано, когато конгресът на демократите започне на 19 август в Чикаго, но мисля, че заплахата от Тръмп ще бъде достатъчно сериозна, за да могат делегатите бързо да се обединят и да номинират консенсусен кандидат.
Ако вицепрезидентът Камала Харис иска да се състезава, тя трябва да го направи. Но гласоподавателите заслужават открит процес в търсене на кандидат за президент на Демократическата партия, който може да обедини не само партията, но и страната, като предложи нещо, което нито един от мъжете на сцената в Атланта не направи в четвъртък вечер: убедително описание на това къде се намира светът в момента и убедителна визия за това какво може и трябва да направи Америка, за да продължи да го води – морално, икономически и дипломатически.
Защото не се намираме на обикновена историческа пресечна точка. Намираме се в началото на най-големите технологични сътресения и най-големите климатични смущения в човешката история. Намираме се в зората на революция на изкуствения интелект, която ще промени ВСИЧКО ЗА ВСИЧКИ – как работим, как учим, как преподаваме, как търгуваме, как изобретяваме, как си сътрудничим, как водим войни, как извършваме престъпления и как се борим с тях. Може би съм го пропуснал, но не чух фразата „изкуствен интелект“ да се споменава от нито един от двамата по време на дебата.
Ако някога светът се е нуждаел от най-добрата Америка, водена от най-добрите, то това е сега – защото пред нас са големи опасности и възможности. Един по-млад Джо Байдън можеше да бъде този лидер, но времето най-накрая го настигна. И това беше болезнено и неизбежно очевидно в четвъртък.
Байдън е мой приятел още от времето, когато заедно пътувахме до Афганистан и Пакистан след 11 септември, когато той оглавяваше сенатската комисия по външни отношения, така че казвам всичко това с голяма тъга.
Но ако той закрие президентството си сега, като признае, че поради възрастта си не е готов за втори мандат, неговият първи и единствен мандат ще бъде запомнен като един от най-добрите в нашата история. той ни спаси от втори мандат на Тръмп и само за това заслужава президентския медал на свободата, но също така прие важни закони, които са от решаващо значение за противопоставянето на климатичната и технологичната революция, които сега ни очакват.
Досега бях готов да дам на Байдън предимството на съмнението, защото през времето, когато общувах с него на четири очи, го намирах за подходящ за тази работа. Но явно вече не е така. Семейството му и персоналът му трябваше да знаят това. Те бяха се скрили в Кемп Дейвид и се подготвяха за този важен дебат в продължение на дни. Ако това е най-доброто представяне, което са могли да извлекат от него, време е Джо да запази достойнството, което заслужава, и да напусне сцената в края на този мандат.
Ако го направи, обикновените американци ще приветстват Джо Байдън за това, че е направил това, което Доналд Тръмп никога не би направил – да постави страната пред себе си.
Ако настоява да се кандидатира и загуби от Тръмп, Байдън и семейството му – както и щабът му и членовете на партията, които са му позволили това – няма да могат да се покажат пред хората. Те заслужават нещо по-добро. Американците се нуждаят от нещо по-добро. Светът се нуждае от нещо по-добро.
*Томас Л. Фрийдман е колумнист на „Ню Йорк таймс“ по въпросите на външните работи. Той е носител на три награди „Пулицър“. Автор е на седем книги, включително „От Бейрут до Йерусалим“, която печели Националната награда за книга.
