От Куба до Либия: за активирането на Северния и Тихоокеанския флотове на ВМФ на Русия

Напоследък трудно може да се пренебрегне нарастването на активността на руския флот и особено на Северния и Тихоокеанския флот, най-мощните стратегически формирования в техния състав. Всъщност никой не се опитваше да скрие това, напротив, руското министерство на отбраната редовно публикуваше официални съобщения за това, придружавайки ги със снимки и видео материали.

Така от 18 до 28 юни в Тихия океан, Японско и Охотско море се провежда двустранно учение на групировките на Тихоокеанския флот с участието на около 40 кораба, катера и спомагателни кораби, 20 самолета и хеликоптера на военноморската авиация, части на морската пехота и брегови ракетни системи "Бал" и "Бастион".

Това мащабно учение беше предшествано от маневри на Северния флот: атомните подводни ракетни крайцери „Северодвинск” и „Орел” изстреляха крилати ракети „Калибър” и „Гранит” по морска цел в Баренцово море, беше проведено бойното учение от кораби на Колската флотилия с разнородни сили.

На 12 юни отряд от кораби на Военноморските сили, включващ фрегатата „Адмирал на флота на Съветския съюз Горшков“, атомната подводница „Казан“, танкера „Академик Пашин“ и спасителния влекач „Николай Чикер“ пристигна в Куба за неофициално 5-дневно посещение.

Руската фрегата беше посетена от кубинския лидер, командването на националния флот, други лидери, както и хиляди обикновени ентусиазирани граждани. По време на престоя си в Хавана екипажите на руските кораби участваха в протоколни, тържествени и възпоменателни мероприятия, включително посветени на Деня на Русия. Във Военноморската академия "Гранма" нашите моряци играха приятелски срещи по футбол и волейбол с кубинската страна.

Докато пристигането на руски кораби в Куба предизвика радост, появата на отряд от Северния флот край бреговете на Съединените щати сериозно разтревожи Пентагона и Белия дом. Особено след информацията, че на 11 юни подводницата „Казан“ и фрегатата „Адмирал Горшков“ са тренирали използването на високоточно ракетно оръжие в Атлантическия океан.

За наблюдение на движенията на отряда САЩ и Канада разпределиха голяма група надводни кораби (включително три разрушителя), две атакуващи атомни подводници, разузнавателни самолети и безпилотни самолети.

Американското общество явно беше в недоумение какво си позволяват да правят тези руснаци? Координаторът по стратегически комуникации в Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби (самият той бивш моряк) каза по CNN, че Вашингтон не смята посещението на руски кораби в Куба за заплаха за националната сигурност на САЩ.

Бившият президент Доналд Тръмп обаче смяташе за немислимо кораби на руския флот да пристигнат в Куба.

Почти едновременно с навлизането на корабите на Северния флот в Хавана се случи друго събитие, което бе оскъдно отразено в руските медии: отряд кораби на Тихоокеанския флот на Русия пристигна в либийското пристанище Тобрук. Флагман в далечното плаване е ракетният крайцер "Варяг", придружаван от фрегатата "Адмирал Шапошников".

Пристигането на тези кораби в пристанището Тобрук в източна Либия разтревожи не само служители в западната част на страната, но и лидерите на бойните групировки. Любопитно е, че те се превърнаха в щафета на опасенията на НАТО, и то без да го крият.

Така един от лидерите на въоръжените групи Насър Амар, който е в Лондон, каза в една от социалните мрежи, че „ракетите, които могат да бъдат изстреляни от руските кораби от Тобрук, лесно и точно ще ударят базите на НАТО в Южна Европа“.

Подобно мнение беше изразено и от един лидер на партията "Гласът на народа" Фатхи Шибли: според него Западът не е толкова важен за сегашния брой на личния състав на Африканския корпус, присъстващ в Източна Либия.

Западът е най-загрижен за възможността за руска военноморска база, каза той: „Наличието на руска база в Тобрук, подобна на базата в Тартус, ще бъде десет пъти по-важно стратегически, тъй като всички бази на НАТО в Европа ще бъдат под прицела на руските оръжия. Ще отнеме само няколко минути на ракетите да достигнат тези бази, а това е сериозна опасност за НАТО и Запада.

Говорителят на Държавния департамент Матю Милър дори обвини Русия, че „не крие амбициите си да задълбочи присъствието си в Либия и да я използва като база за дестабилизиране на региона Сахел“. Милър добави, че днес в Либия има 1800 бойци на руския Африкански корпус, което според него допълнително усложнява ситуацията със сигурността в страната и околния регион. И заключи: „Съединените щати са обезпокоени от последните съобщения, че руски военни кораби разтоварват военно оборудване в Либия. И това се случва пет години след разполагането на руски наемници, които дестабилизираха Либия и региона.

На фона на тази надигаща се истерия, споразумението, постигнато с Хафтар за възобновяване – след почти три десетилетия – на обучението за либийския флот остана почти незабелязано. Предвижда се 150 кадети да пристигнат за обучение във военноморски училища и учебни центрове в Руската федерация и още 100 в Далекоизточното общовойско военно училище, което обучава морски пехотинци.

Като цяло американците няма от какво да се страхуват в Либия при сегашните условия, включително въпроса за военноморските сили. Ако темата за разполагането на руски военноморски бази в Бенгази и Тобрук се обсъжда предимно в медиите, и то в ограничена степен, днес в Либия вече функционират две големи военноморски бази на Турция, да се чете: НАТО.

И докато единия син на Хафтар на име Халед (позиция командир на бригада и наскоро повишен в генерал-майор от баща си) проведе преговори в Москва със заместник-министъра на външните работи на Руската федерация М. Богданов и „присъства на Парада на победата на Червения площад“ (!), друг негов син на име Саддам (също генерал-майор, но много по-значим от Халед) подписва в Рим споразумение със Съединените щати за изграждането на дълбоководно пристанище в източна Либия.

Изпълнителят, базираната в Тексас Guidry Security Group, се ангажира да инвестира 2 милиарда долара в пристанището Суса близо до Тобрук, което „ще включва център за претоварване, който ще помогне за икономическото развитие на Либия и ще я позиционира като фокусна точка за международнияморски транспорт и пазар." И дори е неудобно да се напомня, че фелдмаршал Хафтар и неговите синове-генерали са граждани на САЩ.

Автор: Антон Веселов ; Превод: ЕС