ЕС избира лидерите си, докато в Украйна има война, надигат се евроскептични настроения и не е ясно кой ще влезе в Белия дом наесен. На този фон една жена от страна от Източния блок - демократ и твърд противник на режима в Москва, е кандидатка да води европейската дипломация. Коя е Кая Калас?

Родена е в епохата на Съветския съюз, но в род, защитавал независимостта на Естония и тормозен от съветската власт. Тя е един от европейските политици, който най-категорично се противопоставя на действията на Русия. Става първата жена премиер на страната си, а сега поема най-високия дипломатически пост в Европейския съюз (ЕС).

Тя е Кая Калас - премиерката на Естония, която в четвъртък вечерта беше потвърдена от Европейския съвет като номинирана за поста на върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност.

Освен нейната номинация бяха потвърдени кандидатурите на германката Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Европейската комисия (ЕК) и на доскорошния премиер на Португалия Антониу Коща за председател на Европейския съвет. Номинациите на тримата предстои да бъдат гласувани от Европейския парламент (ЕП).

Издигането на Калас за поста, заеман досега от ветерана от испанските социалисти Жозеп Борел, идва в момент на сериозно напрежение и политическо маневриране в ЕС след европейските избори през юни.

Коя е Калас и какви са шансовете ѝ начело на европейската дипломация? Свободна Европа събра отговорите.

Съветското минало и пътят към властта

Кая Калас - днес на 47 години, живее в диктаторски режим в рамките на СССР до 14-годишна възраст. Още преди падането на режима баща ѝ е застъпник на икономическата автономия в Естония, която тепърва ще върне независимостта си от Москва през 1991 г.

Баща ѝ Сийм Калас за кратко също е премиер на Естония, а по-късно е и еврокомисар.

Дяволът все още живее в Русия“, каза Кая Калас в интервю за Ройтерс преди година. Тогава тя разказва и за семейството на майка ѝ, което е било депортирано в Сибир през 1941 г. от съветската власт, която по това време смазва патриотичния елит в Естония и я окупира.

Прадядо ѝ е един от политиците с водеща роля в създаването на независима република Естония през 1918 г.

Кая Калас е бивш адвокат. Тя се присъединява към либералната Реформаторска партия на Естония през 2010 г. Първо е част от естонския, а по-късно и от Европейския парламент.

През 2018 г. застава начело на партията си, а от 2021 г. е първата жена министър-председател на Естония.

Политиките, които Калас защитава, са за енергийна независимост, увеличаване на сигурността на страната ѝ, която граничи с Русия, както и все по-тесни връзки със Запада. По време на управлението ѝ започна кампания по демонтирането на съветски паметници в страната.

Затова и Москва издаде заповед за издирване и арест срещу нея в началото на 2024 г.

Националният популизъм и войната в Украйна

С встъпването си в нова длъжност начело на европейската дипломация - ако бъде избрана за поста на Борел - Калас ще трябва да се изправи срещу нарастващия популизъм и крайнодесни настроения в отделните страни членки на ЕС. Това, заедно с войната, която Русия води в Украйна, дава сериозни предизвикателства за защитата на основните ценности в съюза като демокрацията и човешките права.

Калас ще излезе на сцената в момент, в който в САЩ може да настъпи сериозна промяна на курса след изборите за президент през ноември, НАТО ще бъде с нов генерален секретар, а Алиансът може да промени курса на развитието си - в случай, че Доналд Тръмп спечели президентския вот и се върне в Белия дом.

Кая Калас ще бъде петият човек на поста върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност. Постът беше учреден през 1999 г. Тя ще бъде и първият представител на бившия Съветски блок, и първият представител на балтийските страни, стигнал до най-високия етаж в европейската политика.

Именно войната в Украйна даде сериозен тласък към международната политическа сцена на Калас. Освен че страната ѝ е от тези, които са най-близо до Русия географски, тя заема едни от най-твърдите позиции срещу действията на режима на Владимир Путин.

Калас настоява, че в продължение на десетилетие „светът е игнорирал“ руската агресия срещу Украйна, която започна с окупацията и незаконната анексия на полуостров Крим още през 2014 г.

Тя също твърди, че Западът е трябвало да изпрати военна помощ на Киев много преди инвазията на Русия от февруари 2022 г., както всъщност направи Талин.

По-рано през месеца тя написа, че Русия е била и все още е „колониална сила“, макар че често не е смятана за такава. Тя подчерта, че естонците са добре запознати с това и че случващото се в Украйна е „напомняне как историята се повтаря“.

Бъдещият ѝ пост начело на общата европейска външна политика предоставя ключова платформа за оформянето на общите политики за отбрана и сигурност на блока.

Калас многократно отхвърли предложенията за мир, при които Русия би получила Крим и частично окупираните от нея четири украински области, в които Москва също проведе незаконни референдуми.

Пред RFE/RL тя каза, че краят на войната ще настъпи, когато „Русия се прибере в Русия“.

Другите предизвикателства

Най-сериозния си противник в рамките на ЕС Калас ще срещне в лицето на най-близкия до Владимир Путин лидер в Европа – Виктор Орбан. На всичко отгоре началото на тези сблъсъци идва в момент, в който Унгария - и респективно Орбан, поемат ротационното председателство на Съвета на ЕС от 1 юли.

Орбан е водач на малък, но гласовит хор на скептици, които се противопоставят на ключови решения на ЕС като позициите за войната в Украйна, санкциите срещу Русия, както и прекъсването на енергийната зависимост от Москва. Той често използва правото си на вето в ЕС по тези въпроси, макар че така печели рестрикции за собствената му страна, която на няколко пъти се оказа с блокирани еврофондове заради потъпкване на върховенството на правото.

Будапеща се противопоставя и на гаранциите за бъдещо членство в ЕС на Украйна, Грузия и Молдова и настоява за включването на страни като Сърбия.

Друг сблъсък, в който Калас се очаква да влезе, е свързан с настояването ѝ за това Украйна да се присъедини към НАТО. Тя многократно подчерта, че въпросът не трябва да бъде „дали, а кога“. Въпреки това естонката се присъедини към много от западните лидери, че присъединяването на Киев не може да се случи преди края на войната.

На Балканите, където Калас има добри отношения с местните лидери, тя ще трябва да продължи с настояването за реформи и борба срещу корупцията.