На 5 септември 2023 г. излезе нова книга, в която се хвърля поглед зад кулисите на първите две години на Джо Байдън като президент на Съединените щати и на личността му като цяло.

 

Тя е озаглавена „Последният политик: Отвътре за Белия дом на Джо Байдън и борбата за бъдещето на Америка“ (The Last Politician: Inside Joe Biden’s White House and the Struggle for America’s Future). Автор на книгата е американският журналист Франклин Фоер, кореспондент на списание The Atlantic и бивш редактор на The New Republic.

Книгата анализира личността на Байдън и първите му две години в Белия дом като президент на Съединените щати. Списание Politico вече нарече това издание „първата книга, която обяснява Джо Байдън“.

 

 

Заслужава да се отбележи, че в много части на книгата Фоер не предоставя преки цитати или мнения на източници в подкрепа на оценките си. В същото време в официалното резюме на книгата се посочва, че авторът е имал „ексклузивен достъп до екипа от дългогодишни съветници на Байдън“.

Някои от най-интересните фрагменти от книгата (въз основа на материали и цитати, публикувани в навечерието на излизането на книгата в The Guardian, The New York Times, The Atlantic, The Intelligencer).

 

„Провал“ заради исканията на Украйна за членство в НАТО: първата среща между Байдън и Зеленски

По време на първата си среща през септември 2021 г. Джо Байдън и Володимир Зеленски не успяват да установят взаимно разбиране, защото американският президент е „вбесен“ от настойчивостта в исканията на украинския лидер за членство на Киев в НАТО и, според автора, от неговия „абсурден анализ“ на динамиката на развитие на Алианса. По-специално Франклин Фоер описва тона на срещата със следните думи: „Разочарованието на Зеленски засенчва способността му да разсъждава логично. След като отправя искане за присъединяване към НАТО, той преминава към поучения, че организацията де факто е историческа реликва и губи влиянието си. Той казва на Байдън, че Франция и Германия щели да се оттеглят от НАТО. Това е абсурден анализ и крещящо несъответствие. И това вбесява Байдън.“

Авторът на книгата субективно предполага, че след скандала с телефонния разговор на Тръмп, в който той се е опитал да окаже натиск върху Зеленски, украинският президент „е запазил чувство на обида“ заради епизода и „поне подсъзнателно сякаш е обвинявал“ Байдън – „за унижението, което той [Зеленски] е претърпял, и за политическия срам, който е трябвало да понесе“.

В навечерието на първата им среща украинският и американският президенти са имали ниско мнение един за друг, сочи книгата на Франклин Фоер. Той пише, че Зеленски е смятал Байдън за слаб – особено заради решението му в началото на 2021 г. да се откаже от санкциите срещу руската компания, която изграждаше газопровода „Северен поток 2“. Украинският президент смята, че проектът подкопава украинските икономически интереси и интереси в областта на сигурността.

В същото време Байдън също не е бил твърде добре настроен към Зеленски, особено заради приятелството на украинския президент с републиканския сенатор от Тексас Тед Круз, който също критикува газопровода „Северен поток-2“. Тогава, в знак на протест срещу позицията на Белия дом, Круз блокира разглеждането от Сената на няколко ключови назначения в Държавния департамент на САЩ. „Независимо дали го осъзнаваше или не, Зеленски беше съучастник в този трик – пише Фоер – Той миришеше на това, което администрацията [на Байдън] смяташе за аматьорство. В интерес на истината Байдън също нямаше високо мнение за украинския си колега“.

Авторът на книгата рисува картина на донякъде пренебрежително отношение към Володимир Зеленски. Така, припомняйки ролята на Байдън в американско-украинските отношения по време на президентството на Барак Обама, Фоер отбелязва, че бившият вицепрезидент е бил „дълбоко въвлечен в украинската политика по-дълго от Зеленски“. По това време Байдън е на 78 години, а Зеленски – на 43, и американският президент, като по-възрастен човек, „се опитва да му предаде известна мъдрост, която би могла да смекчи пламенността на по-младия“, пише Фоер.

Официалната стенограма на изявленията на Байдън и Зеленски преди срещата им в Овалния кабинет на 1 септември 2021 г. показва взаимно уважение и общи политически цели. Въпреки това, както пише Фоер, след като срещата започва при затворени врати, Зеленски „изглежда не обръща внимание на съмненията на Байдън“ и „почти съзнателно“ пренебрегва неговия „морален кодекс“.

В същото време домакинът на Белия дом, както отбелязва авторът на книгата, е очаквал украинският президент да му благодари за подкрепата на САЩ. Зеленски обаче “ вмъква“ в общуването им „дълъг списък с искания“. Основното сред тях е присъединяването на Украйна към НАТО.

„Дори най-пламенните симпатизанти на Зеленски в администрацията [на Байдън] се съгласиха, че той се е провалил [на срещата]“, пише Франклин Фоер, според когото това уж показвало, че предстоят само „още по-трудни разговори“.

Позовавайки се на тези откъси, британското издание „Гардиън“ вече предположи, че тези разкрития на Фоер могат да „засилят безпокойството на Белия дом по отношение на книгата“, тъй като войната в Украйна и военната и финансовата подкрепа за Киев са гореща тема в предизборните дебати и в Конгреса на САЩ.

 

 

 

„Задръстен ученик“: Путин през погледа на Байдън

Интересни са бележките на Фоер относно взаимните характеристики на Джо Байдън и руския диктатор Владимир Путин.

Веднъж Байдън описва Путин пред свой приятел като „задръстен ученик“. [asshole schoolkid], пише Франклин Фоер в своята книга. Politico привежда цитата, като посочва, че Байдън е имал предвид „Putin’s slouch“ – което може да бъде преведено както като външна прегърбеност на Путин, така и като неговата обща „невзрачност“ или некомпетентност (неформални значения на думата „slouch“).

От друга страна, той разказва, че след всички усилия на руската пропаганда да представи Байдън като немощен старец, Путин е бил поразен от това в колко добра форма е бил американският президент, когато са се срещнали в Женева през 2021 г., по-малко от година преди Русия да нахлуе в Украйна.

„Когато той [Путин] се здрависва с Байдън, изглежда е поразен от външния му вид. „Изглеждате добре“, възкликва той“, пише Фоер.

Авторът изтъква, че Путин очевидно е бил толкова поразен от факта, че Джо Байдън не е грохнал старец, че е намерил за уместно да изтъкне това в разговора си с германския канцлер Ангела Меркел, когато ѝ е съобщил в телефонен разговор за резултата от срещата. „Президентът Байдън е в много добра форма“, отбелязва тогава руският диктатор.

 

 

Камала Харис: второстепенна фигура след помощниците на Байдън в Белия дом

Вицепрезидентката на САЩ Камала Харис получава предимно нелицеприятни характеристики от Франклин Фоер. Той дава да се разбере, че тя остава сравнително второстепенна фигура в администрацията на Джо Байдън, освен това е изключително чувствителна към „всеки намек за критика“ и „мигновено осъзнава“ и най-малкото недоволство. В резултат на това, според Фоер, Харис „се оставя критиката да я движи“ и така усилията ѝ да постигне значими резултати са до голяма степен напразни.

Редица помощници на Байдън, като Рон Клейн, Майк Донилън и Стив Рикети, се появяват в книгата като много по-важни за функционирането на Белия дом от вицепрезидента, отбелязва The Intelligencer в рецензията си за книгата. „Тя е второстепенен персонаж, който играе малка роля във вътрешната и външната политика на администрацията“, обобщава изданието образа на Харис в книгата на Фоер.

В същото време едва ли не единственият значим момент, в който Харис е допусната да се намеси във външната политика, е речта ѝ на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2022 г. в навечерието на руската инвазия в Украйна, която Фоер описва като „публичен вот на доверие“ към Камала Харис от страна на Байдън. В Мюнхен Харис следва опорните точки на други служители от администрацията на Байдън, които се опитват да убедят украинския президент Володимир Зеленски да се подготви сериозно за бъдеща руска офанзива.

От друга страна, отбелязва авторът, Байдън първоначално е бил решен да окаже на Камала Харис повече уважение – поне формално – отколкото самият той е получил от Барак Обама. Така Байдън се обръща към нея с „вицепрезидент“, а не с „моя вицепрезидент“, както самият той е чувал от Обама.

 

 

Възрастта на Байдън: проблем или предимство на фона на войната

В САЩ продължава дебатът дали Джо Байдън, който е на 80 години, е твърде стар, за да се кандидатира за втори президентски мандат и да ръководи страната, затова в книгата на Фоер се споменава тази тема. По-специално авторът отбелязва как в частни разговори Байдън „понякога признава, че се чувства уморен“.

„Напредналата му възраст е пречка, която го лишава от енергията да осигури силно публично присъствие или от способността да си спомня лесно имена“, пише Фоер.

Той също така нарича „поразителен“ факта, че Байдън почти не провежда срещи или публични събития с негово участие преди 10:00 ч. сутринта. „Върху публичния му имидж влияят физическият упадък и свързаното с възрастта притъпяване на умствените способности, на които не могат да противодействат никакви хапчета или режим на упражнения“, отбелязва авторът на книгата.

Въпреки тези прями забележки, Фоер като цяло разглежда огромния политически опит на Байдън като важен актив и източник на уникални предимства в ролята му на домакин на Белия дом.

По-специално, в същия раздел на книгата, в който авторът пише за чувството на „умора“, което Байдън понякога признава, той едновременно с това отбелязва, че действията и решенията му да подкрепи Украйна във войната срещу Русия се основават на „закалени инстинкти и силна самоувереност“.

Фоер също така смята, че за западната проукраинска коалиция като цяло по-възрастният американски президент навярно има своите предимства – защото, казва той, „той е бащинска фигура за Запада, някой, към когото чуждестранните лидери могат да се обърнат за съвет или да потърсят гаранции“.Затова Байдън е „човек на своята възраст“, обобщава Фоер.

„Блицкригът“ на талибаните в Афганистан: яростта на Джо Байдън, мълчаливото недоволство на Марк Мили и обаждането на Хилари Клинтън в Украйна

Фоер пише, че Джо Байдън е бил бесен, когато афганистанският президент Ашраф Гани напуска страната на 15 август 2021 г. на фона на бързото превземане на страната от талибаните по време на изтеглянето на САЩ. Когато съветникът на американския президент по националната сигурност Джейк Съливан му съобщава новината, Байдън, който вече три дни е на почивка в резиденцията си в Кемп Дейвид, избухва: „Оставете ме на мира!“

Според Фоер американските военни плановици са анализирали катастрофални сценарии в Афганистан чисто теоретично, „но никой не е предполагал“, че ще са необходими планове за такава възможност. Разузнаването на САЩ прогнозира, че афганистанската армия ще успее да удържи талибаните в продължение на месеци, въпреки че още през лятото става ясно, че талибаните завладяват територии по-бързо, отколкото американските анализатори са очаквали. През август обаче всички ключови служители на Белия дом безгрижно излизат в планирани отпуски.

Когато на фона на талибанското превземане на Афганистан изтеглянето на американските войски се превръща в суматоха, Байдън се възмущава, че американските медии се фокусират твърде много върху сцените на хаос, отчаяние и паника на летището в Кабул. „Или пресата си е изгубила ума, или аз“, казва тогава президентът на САЩ на своя помощник. Той е принуден да твърди, че сцените на прибързана евакуация са неизбежна последица от трудното решение за изтегляне на американските войски от страната, в което Байдън не се е съмнявал – въпреки че подобни сцени „той никога не е предвиждал нито в частни разговори, нито публично“, отбелязва авторът на книгата.

От друга страна, покрай медийното внимание към събитията в Кабул Байдън засипва официалните лица – особено посланика на САЩ в Афганистан Джон Бас – с идеи как е можело да се изведат повече евакуирани през портите на летището. „Защо не ги посрещаме на паркинга? Не можем ли да напуснем пределите на летището и да ги вземем?“ – авторът на книгата дава примери за идеите на американския президент.

В същото време Фоер посочва грешки в публичния подход на Белия дом към изтеглянето на американския контингент от Афганистан, датиращи от април 2021 г., когато Джо Байдън за първи път обявява решението за изтегляне на целия американски военен персонал от Афганистан до 11 септември 2021 г.

„В речта на Байдън имаше дупка, която малцина забелязаха по онова време. Той почти не спомена афганистанския народ, дори не изрази най-добри пожелания за нацията, която САЩ оставяха зад гърба си“, пише Фоер, „Очевидно в съзнанието му афганистанците бяха само нещо странично.“

Освен това датата, която Байдън определя за изтегляне – 11 септември 2021 г., 20-годишнината от атентатите от 11 септември – също повдига въпроси. Според автора на книгата това подразнило генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ.

„Въпреки че никога не се е оплаквал официално от това, Мили не разбираше решението. Как така ще почетеш загиналите, признавайки поражението в конфликт, воден от тяхно име?“ – пише Фоер, като припомня, че именно след атентатите от 11 септември администрацията на Джордж Буш-младши взема решение за военната операция на САЩ в Афганистан.

Интересна подробност е и фактът, че бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън лично се намесва в процеса на евакуация от Афганистан, за да помогне за спасяването на много жени, чиято работа в тази страна ги превръща в потенциални мишени за талибаните. Тя ги инструктира да носят бели шалове, по които да бъдат разпознати от американските морски пехотинци, охраняващи летището в Кабул. Клинтън също така поема инициативата да се свърже със световните лидери, за да се намерят места за тези жени в евентуалните евакуационни полети. Клинтън се обажда лично и на украинския президент Володимир Зеленски, което предизвиква раздразнението на Джейк Съливан. Преди това той е бил близък съветник на Клинтън, но сега ѝ е казал: „Защо, по дяволите, ще се обаждате на украинските власти?“. „Нямаше да ми се налага да се обаждам, ако вие го правехте“, отговаря Клинтън, цитирана от Фоер. След това украинските специални сили провеждат няколко блестящи спасителни операции в сърцето на Кабул, спасявайки граждани на няколко държави.

 

 

Бърз курс по ругатни за Обама

Авторът на книгата свидетелства, че Байдън веднъж разказал на един от приятелите си, че навремето му се наложило да научи Обама да псува с подходящи интонации: казват, че последният не знаел как правилно да произнесе „fuck you“ – „с правилното удължаване на гласните и необходимата твърдост на съгласните“. „Явно така се е предполагало, че трябва да се псува в кулата от слонова кост [елитарните кръгове]“, цитира книгата саркастичен коментар.

Американската преса предполага, че тази история показва Байдън като човек, който е израснал в прослойка на средната класа и е развил известна неприязън към интелектуалния елитаризъм. Твърди се, че това е създало известно напрежение с Барак Обама, който е получил образованието си в Харвард.