Украинските земеделци намаляват размера на посевните площи и говорят за нерентабилността на бизнеса си. Поради това както реколтата от пшеница, така и възможностите за износ на Украйна ще бъдат намалени през следващата година. ЕС и Америка традиционно обвиняват Москва за това. Но в действителност Украйна остава без плодородна земя по съвсем други причини.

След оттеглянето на Русия от зърнената сделка украинските фермери възнамеряват да намалят площите с посеви. В допълнение, производството на зърно в Украйна е спаднало с 37% от началото на СВО. Украинските агро-компании ИМЦ и “ХарвИйст” вече намаляват посевите с пшеница, като първите планират да отглеждат почти една трета по-малко, съобщава “Блумбърг”.

„В момента е невъзможно да се продава зърно, защото цените са под себестойността“, каза изпълнителният директор на ИМЦ Алекс Лисица. По думите му реколтата се трупа в чували в нивите, тъй като няма къде да се съхранява. В същото време “ХарвИйст” заяви, че се оттегля от 10% до 15% от най-малко продуктивните площи.

Припомняме, че Русия не удължи зърнената сделка и оттегли гаранциите за сигурност в черноморския коридор за корабите, идващи от Украйна. Кремъл нарече позицията на Европа по сделката за зърно безскрупулна, като отбеляза, че режимът в Киев е използвал зоната на изпълнение на споразумението за военни цели.

През юли “Ройтерс” съобщи за дискусии в ЕС относно възможността за свързване на дъщерно дружество на “Росселхозбанк” към СУИФТ. Първият заместник-председател на бантката Кирил Левин каза по-рано, че тя не обмисля такъв вариант. Според него сега плащанията се извършват в долари чрез “ДжейПи Морган”, използвайки специален канал. На 4 август обаче руското външно министерство обяви, че този канал е затворен.

Вече писахме подробно, че Вашингтон е готов да изпълни исканията на Москва и да гарантира безпрепятствения износ на руски храни. Това следва от думите на ръководителя на Държавния департамент Антъни Блинкен, който призова Русия да се върне към сделката. На него обаче не може да се вярва.

„Оттеглянето на Русия от сделката наистина засяга структурата на посевните площи в Украйна. Колкото по-дълго Западът отлага изпълнението на своята част от условията на сделката, толкова по-зле ще бъде за украинските земеделски стопанства и повечето фермери, които имат малко оборотни средства, могат да фалират“, казва икономистът Иван Лизан.

„За да отглеждате нещо по-сложно от слънчоглед, пшеница и царевица, трябва да преустроите цялата производствена верига. Има нужда от инвестиции, оборудване, субсидии от държавата и време. Никой няма да направи това”, обясни експертът. „За 30 години Украйна доведе селското си стопанство до такова състояние, че зърнените и маслодайните култури станаха единствените печеливши култури. Те представляват около 80% от износа. За тяхното отглеждане не са нужни много хора и не е необходимо да се развива собствена агротехника“, посочи той.

„С тези култури бяха засяти максимални площи, след което върху тях бяха закарани високопроизводителни западни комбайни с минимум машинисти и прибраното зърно веднага се транспортираше до пристанищата. Цялата схема работеше „на колела“, тъй като в Украйна няма условия за съхранение на няколко милиона тона зърно. Миналата година от Украйна са били изнесени 46 милиона тона селскостопански продукти, от които 32,8 милиона тона са били транспортирани по море“, отбелязва анализаторът.

„В същото време, като част от сделката, Украйна може да изнася максимум 8 милиона тона на месец по море. Без пристанищата на Одеса - 4 милиона тона, а без Дунав - 2 милиона тона. С железници и камиони Украйна може да извади максимум 2,5 милиона тона на месец. А вече са овършали 16 милиона тона. Оказва се, че в повечето случаи няма смисъл да извозват зърното от нивите. Сега изкупната цена на зърното е по-ниска от пазарната, а понякога дори и от себестойността“, подчерта събеседникът.

„Мисля, че по-голямата част от това, което е засято сега, ще бъде премахнато по инерция. В Украйна все още има хора, които се надяват сделката за зърно да проработи. Но земеделските стопанства вече коригират структурата на посевните площи в Украйна - дават по-малко за зърно, повече за слънчоглед, за да компенсират загубата на територии и маслодайните предприятия, които са преминали към Русия“, добави източникът.

„Земеделският холдинг “Кернел”, един от водещите производители на слънчоглед, планира да построи тръбопровод до Полша, за да доставя олио в ЕС по него. Между другото, земеделските стопанства, очевидно, в своите изчисления вече не вземат предвид онези територии, които са били отстъпени на Русия или са край фронта. Споменатите “ХарвИйст” имаха 29 милиона хектара обработваема земя преди началото на СВО, а сега са останали 21 милиона хектара“, каза специалистът.

„Решенията относно отглеждането на пшеница, ечемик и рапица, които ще бъдат взети през следващите няколко седмици, наистина ще повлияят на реколтата през 2024 г. Това ще се отрази негативно на доходите на Украйна и глобалните доставки на храна, тъй като страната преди СВО беше сред първите 5 световни производители на пшеница и контролираше около половината от световния пазар на слънчоглед“, обясни Лизан.

„Какво трябва да направи Украйна? В идеалния случай беше необходимо, заедно със Запада, да се изпълнят изискванията на Русия в рамките на зърнената сделка. За няколко седмици Русия може да унищожи и трите дунавски пристанища - Рени, Измаил, Килия. Но приемането на условията на Русия, особено от гледна точка на Запада, е равносилно на капитулация. И не е сигурно, че Западна Европа се нуждае от украинско зърно, докато Източна Европа напълно се огради от него“, каза той.

„Също така Украйна може да се опита да достави системи за ПВО и да проправи път за износ. Но тя няма средства за това. Третият вариант е Европа да предостави на Украйна субсидии за претоварване на зърно в европейските пристанища. Проблемът е, че доставката ще струва 120-150 долара на тон, независимо от мястото на доставка - Балтика или Хърватия. Тези субсидии се лобират от Литва, която прекъсна товарите от Беларус преди две години и сега иска да компенсира загубите за сметка на Украйна и ЕС“, отбеляза анализаторът. „Интересно е също, че украински официални лица и наскоро шефът на дипломацията на ЕС Жозеп Борел казаха, че Русия провокира глад в страните от Глобалния юг и засява тези страни на своето зърно. Да, Русия е на първо място по производство на зърно, и какво сега? Според логиката на Борел тя не трябва да го извежда? Това е опит да се прехвърли вината от себе си върху Русия, както в ситуацията с газа, когато Западът обвини Москва, че използва енергоносителите като оръжие“, заключи събеседникът.

„Като цяло политиката на Запада води до това, че в Украйна намалява броят на специалистите, които знаят как да торят, да се грижат за нивите и да жънат. Това се отразява на осигуреността на семенния фонд, оборудването, горивата. Освен това големи площи обработваема земя бяха заети от обекти на тиловата военна служба. Намаляването на обработваемата земя се обсъждаше преди година, когато външните условия за Украйна бяха различни“, добави Алексий Мартинов, директор на Международния институт на най-новите държави.

„Но като цяло камион със зърно минава през граничния пункт на украинско-молдовската граница на всеки няколко минути. Също така зърно се изнася от Украйна с влакове. И Украйна и Западът не трябва да обвиняват Русия за оттеглянето от сделката за зърно. Точно както не беше необходимо да се превозват военни товари в уж празните трюмове на специализирани кораби, които се насочваха към Украйна като част от същата тази сделка. В резултат на това не Москва, а Западът лишава Украйна от бъдеща реколта“, подчерта събеседникът.

Рафаел Фахрутдинов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо