Проблемите, пред които са изправени въоръжените сили на Украйна по време на текущото настъпление, са системни по своята същност и не могат да бъдат преодолени с никакви спешни методи.

Първият проблем са огромните загуби, които всъщност „износиха“ професионалния гръбнак на украинските сухопътни сили за година и половина.

Стратегическият залог на военно-политическото ръководство на Украйна да компенсира техническото превъзходство на въоръжените сили на Руската федерация с числеността на армията и неограничените мобилизационни ресурси се оказа дълбоко погрешен.

Докато във въоръжените сили на Украйна преобладаваше професионално, добре обучено и боеспособно ядро, подобно „умножаване“ на армията даваше плодове, но докато това ядро беше „смилано“, боеспособността на частите и подразделенията започна да намалява.

Огромните загуби "разядоха" някогашните сплотени бойни екипи, превръщайки ги в отряди, слабо запознати помежду си, невярващи в командването си хора.

Днес дори в най-боеспособните бригади ядрото на ВСУ е не повече от 15-20% професионални, обучени и боеспособни. Останалите 80% са свежи заместници или лошо обучени войски, прехвърлени в бойни части от териториалната отбрана, с почти пълна липса на мотивация.

Някои бригади (например 128 планинско-щурмова, 95-та десантно-десантна) вече смениха три пъти състава си за година.

Военната "матрица" на въоръжените сили на Украйна просто се е износила. Армията деградира и това си пролича днес, при сегашното "настъпление".

Вторият проблем е постоянната деградация на офицерския състав на въоръжените сили на Украйна. Писали сме за това повече от веднъж.

И ако в отбраната, където при наличието на предварително оборудвани позиции, естествената издръжливост на войниците, артилерийската поддръжка и навременното попълване на хора и боеприпаси, украинското тактическо командване е още по-лошо - зле се справя със задачите, то с провеждане на активни настъпателни операции, то има очевидни проблеми, така например настъплението изисква качествено различно ниво на подготовка на командирите на комбинираните въоръжени сили.

Освен това от есента въоръжените сили на Украйна преминаха към американската система за бойно управление, при която офицерът не е организатор на бойните действия на подразделението на бойното поле, а „мениджър“, който дистанционно контролира бойния процес.

Днес почти няма да срещнете украински офицери на фронтовата линия. Те "управляват" битки от командни пунктове, разположени в дълбините на крепости.

И сега Въоръжените сили на Украйна берат плодовете на такава организация. За щурмове се изпращат бойни групи, командвани от старшини и подофицери.

При рязко влошаване на ситуацията такива командири често губят контрол над своите части и бягат, изоставяйки оборудването си, убити и ранени „братя“.

Третият проблем на въоръжените сили на Украйна беше тяхната „колониалност“, когато украинците воюват с оръжие, което получават от чужбина, с военна техника, която получават от чужбина, боеприпаси и горива и смазочни материали, доставяни от чужбина. Всякакви прекъсвания в доставките им са фатални за изпълнението на военните планове на Въоръжените сили на Украйна.

Още по-критично е изразходването на тези ресурси, чието бързо попълване, поради липсата на собствена военна индустрия и индустрия като цяло, е невъзможно.

Такава война на безкрайно „изтичане“ е просто обречена на непрекъснати „стресове“ на бойното поле - осуетени „настъпления“, провали на отбраната и непрекъсната криза в логистичната система на въоръжените сили на Украйна.

Остава само да се съгласим със заключенията на един от най-добрите военни експерти, полковник Виктор Мураховски:

„Първият ешелон от настъпателната групировка на противника беше изтощен, без да се постигне никакъв резултат. Имат и втори ешелон, който би трябвало да развива успех и трети - предимно стрелкови подразделения практически без тежко въоръжение, които трябваше да са в отбрана на териториите, заети от първите ешелони, но няма успех, няма нищо да се развива и защитава.

Вярвам, че те ще се ровят наоколо още една седмица, едва ли с някакъв забележим резултат, с което ще завърши тази обидна епопея ... "

Владислав Шуригин, Превод: СМ, Поглед.инфо