Световните лидери ще се срещнат в Париж, за да обсъдят финансирането на климата, зеления растеж, дълговата криза и как да се използват източници на инвестиции от частния сектор.
Частното финансиране трябва да играе значителна роля в подкрепа на глобалното развитие и намаляване на бедността чрез предлагане на по-евтини и по-гъвкави заеми, според френския президент Еманюел Макрон и група други световни лидери.
В отворено писмо, което вероятно ще разтревожи много активисти за борба с бедността, групата лидери заяви „Държавните заеми и безвъзмездни средства няма да бъдат достатъчни, за да стимулират развитието в страните с ниски и средни доходи, опустошени от пандемията Covid-19 , нарастващи дългове и рязко покачване на цените на храните и енергията".
Милиардите, необходими за инвестиране в зелени технологии и справяне с климатичната криза, също ще зависят от „иновативни и устойчиви източници на финансиране, като обратно изкупуване на дълг", които позволяват на правителствата да намалят исторически високите лихвени плащания.
В писмото лидерите казват „Секторите на индустрията, които просперират благодарение на глобализацията, ще трябва да дадат принос за глобалното развитие". Това се разбира като промяна към принуждаване на глобалните технологични гиганти, енергийни компании и фирми за мултинационални услуги да плащат повече данъци в страните, в които работят.
Писмото, публикувано от базираната в САЩ медийна организация Project Syndicate, е част от усилията на Макрон да отговори на нарастващото безпокойство относно настоящите системи за финансиране на развитието, включително отвъдморската помощ от богати страни.
Френският лидер също се надява да насърчи по-голямо финансиране за климата, за да помогне на бедните страни да намалят емисиите си на парникови газове и да се адаптират към въздействието на екстремното време.
Подписалите писмото освен Макрон включват Миа Мотли, министър-председател на Барбадос, президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, германският канцлер Олаф Шолц, и премиерът на Обединеното кралство Риши Сунак. Министър-председателят на Япония Фумио Кишида също е подписал заедно с президента на Кения Уилям Руто; президентът на Сенегал Маки Сал; Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса; Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, президент на Обединените арабски емирства; и президентът на САЩ Джо Байдън.
„Публичните финанси ще останат от съществено значение за постигането на нашите цели. Но ние признаваме, че постигането на нашите цели за развитие и климат ще изисква нови, иновативни и устойчиви източници на финансиране, като обратно изкупуване на дългове, ангажираност от сектори, които просперират благодарение на глобализацията, и по-доверени пазари на кредити за въглерод и биоразнообразие", се казва в писмото.
Активистите за борба с бедността са скептични към усилията да се използва частно финансиране за справяне с дългогодишните проблеми на бедността и неадекватната инфраструктура, опасявайки се, че това ще натовари вече обеднелите правителства с допълнителни дългове.
Мотли яростно критикува Световната банка, МВФ и подобни институции, повечето от които бяха създадени в последните дни на Втората световна война, наричайки ги негодни за задачата на 21-ви век да се справят с климатичната криза и да измъкнат страните от дълговете и бедност. От много страни, включително САЩ, ЕС и Обединеното кралство, нарастват призивите за основен ремонт на Световната банка.