Миналата седмица Европейският съюз предприе правни действия срещу Полша заради спорен нов закон, за който националистическото правителство твърди, че има за цел да се бори с руското влияние, но според критиците може да се използва за преследване на опозиционни политици.

Европейската комисия (ЕК) заяви, че според нея новият закон „неоправдано се намесва в демократичния процес“, като „нарушава принципите на демокрацията“ и „правото на ефективна съдебна защита“, предаде Асошиейтед прес.

Законът бе приет миналия месец, преди очакваните парламентарни избори през есента, и позволява създаването на комисия, която да разследва руското влияние в Полша

Решението на ЕК, изпълнителният орган на ЕС, да започне съдебни действия, е част от нарастващия вътрешен и международен отпор срещу закона, който ще позволи на властите да забраняват на хора да заемат публични длъжности за срок от десет години, посочва в. „Уолстрийт джърнъл“. По-рано този месец се състояха протести срещу закона, в които участваха около половин милион поляци. Миналата седмица Държавният департамент на САЩ също изрази опасения във връзка с новия закон, като заяви, че той „може да бъде използван неправомерно за намеса в свободните и честни избори в Полша“.

Полша и Брюксел многократно са влизали в сблъсъци, откакто националистическото полско правителство встъпи в длъжност в средата на миналото десетилетие, а ЕК е замразила десетки милиарди евро за Полша от своя фонд за възстановяване от пандемии поради опасенията на Брюксел относно реформата на полската съдебна система и други закони.

Мобилизирането на масова „продемократична опозиция“, както и активизирането на международен отпор заради приемането на новия закон представлява авантюра за управляващата партия в Полша „Право и справедливост“ (ПиС), коментира сп. „Политико“. Президентът на страната Анджей Дуда отстъпи пред натиска само няколко дни след като подписа закона и започна да отправя критики срещу този рискован ход, който издава нервността на партията преди предстоящия вот.

Отговорът на въпроса защо тази политическа маневра се оказа толкова гореща тема се крие в контекста на предстоящите избори в Полша, за които мнозина наблюдатели очакват да са оспорвани, както и в заобикалянето на конституционната процедура, което вече спечели на закона скандалното прозвище „Lex Tusk“ (Закон Туск), тъй като новата комисия е широко смятана за пряка заплаха за Доналд Туск – лидер на основната опозиционна партия Гражданска коалиция и стар личен съперник на лидера на управляващата партия Ярослав Качински.

През ноември 2022 г., когато слуховете за потенциалното създаване на комисията вече бяха започнали да се разпространяват, Януш Ковалски, заместник-министър и депутат от управляващата коалиция, категорично заяви: „Ще изправим проруския Доналд Туск пред Държавния трибунал, а след това ще го вкараме в затвора“ – думи, които само оправдаха нарастващото безпокойство на опозицията.

Връзката между Туск и Кремъл е основна тема в реториката на ПиС от години насам, макар че до голяма степен остава извън сферата на правните действия. Срещу Туск са отправяни критики и заради примирителното му отношение към ЕС и Германия. Качински отдавна смята, че „винаги, когато на карта е поставен жизненоважният интерес на Полша, Туск е против него“.

Съперничеството придобива и личен аспект за Качински след 2010 г., когато брат му, бившият президент Лех Качински, загива при самолетна катастрофа над Русия по време на мандата на Туск като министър-председател. Разследването на катастрофата все още продължава, въпреки че срещу членове на бившето правителство на Туск вече бяха повдигнати неофициални обвинения в „държавна измяна“.

От своя страна Туск открито критикува „карикатурата на диктатура“ на Качински и обеща, че след изборите през октомври „Полша ще бъде свободна от страх, от презрение, от Качински“.

Мнозина наблюдатели си задават въпроса защо полското правителство прие този закон точно сега и защо Качински е готов да рискува с такъв противоречив ход.

Най-простият отговор е, че ПиС – както смята и самият Качински – „не може да си позволи да загуби тези избори“. Предвид резултатите от наскорошни социологически проучвания, рискованият ход започва да придобива смисъл. Подкрепата за управляващата партия в Полша в момента е 35% – доста под прага за запазване на управляващото мнозинство – докато центристката опозиция, доминирана от партията на Туск и новосформираната коалиция „Трети път“, получава подкрепата на общо около 41% от респондентите.

От всичко това следва, че партията на Качински е в състояние на пълна мобилизация за екзистенциална борба, което може да обясни рискования подход „всичко или нищо“. Въпреки това, като се има предвид широкото възмущение, както и предложените от самия Дуда отстъпки, изглежда, че законът може да има обратен ефект – независимо от първоначалния му замисъл.

Без съмнение предстоящите седмици ще бъдат от критично значение за съдбата на управляващата партия.