Недохранени и покрити с ухапвания от насекоми, четири деца от местното население бяха спасени живи в колумбийска Амазония в петък следобед, 40 дни след като самолетът, с който пътуваха, се разби в джунглата.
В забележителен подвиг на устойчивост децата са оцелели при тежки бури в една от най-негостоприемните части на страната, дом на хищни животни и въоръжени групи.
„Те ни дадоха пример за тотално оцеляване, който ще остане в историята", каза президентът на Колумбия Густаво Петро, наричайки случая „Радост за цялата страна!"
Четирите братя и сестри, на възраст 13, 9, 4 години плюс едно 11-месечно бебе, са от общността на коренното население Хуитото. Макар и недохранени, нито едно от децата не е в тежко състояние, дори най-малкото дете, което е прекарало първия си рожден ден в джунглата.
Смята се, че са оцелели, като са яли комплекти храна за оцеляване, хвърлени от въздуха в джунглата от екипа за търсене, но образованието, което са получили от баба си, също може да е било жизненоважно, каза Джон Морено, местен водач от близкия град Ваупес. „Това е девствена гора, гъста и опасна... и те са използвали знанията, които са придобили в общността, знанията на предците, за да оцелеят", каза той пред местната медия Cambio.
Децата са транспортирани до град Сан Хосе де Гуавиаре за здравни прегледи и психологически оценки.
Четиримата братя и сестри са били на борда на Cessna 206, летящ от град Сан Хосе де Гуавиаре до Араракуара, в провинция Амазонас сутринта на 1 май, когато пилотът е издал предупреждение поради повреда на двигателя.
Две седмици по-късно самолетът е открит, забил нос дълбоко в дъното на джунглата в провинция Какета, на 175 километра южно от Сан Хосе де Гуавиаре. Три тела на възрастни, включително това на 33-годишната майка на децата, са открити на мястото, но нямало и следа от децата.
През следващите дни се появи искрица надежда. На около 500 метра от мястото на катастрофата издирвателните екипи са открили отпечатъци, дъвкани плодове и използвани пелени. Спасителните усилия, наречени „Операция Надежда", бързо се засилиха, като в крайна сметка обхванаха 150 войници и 200 доброволци от местните общности на коренното население, както и екип от 10 белгийски овчарски кучета, покриващи площ от над 323 кв. км. Екипът за издирване извърши множество проверки от въздуха, като прикрепен към хеликоптер високоговорител с голям обхват, пусна съобщение от бабата на децата на езика хуитото, че издирването е в ход и да останат където са.
Децата обаче са били в движение – открити са с увити в ивици плат крака – и това е усложнило издирването. Първоначалните надежди децата да бъдат намерени живи бързо намаляват. Екипът за търсене се натъкнал на изоставени лагери на бунтовнически групи и част от екипа за търсене се оттеглил поради края на примирието с друга група в региона. Броят на полетите бил намален и комбинираният команден пункт в Сан Хосе де Гуавиаре - разпуснат.
Но два дни преди откриването им бригаден генерал Педро Санчес каза, че все още вярва, че децата са живи и че трудността при намирането им се дължи на движението им през гората. „Това не е игла в купа сено, това е малка бълха в килим, защото те продължават да се движат. Но ако, не дай си Боже, бяха мъртви, ние вече щяхме да ги намерим, защото те щяха да бъдат неподвижни", каза той пред местната преса,
Около 17 часа в петък армейското радио избухна с викове „Чудо! чудо! чудо! Чудо!" Група от 10 войници и осем местни доброволци бяха открили нови следи и ги последваха до една поляна, където бяха децата.
В петък военните туитнаха снимки, показващи групата войници и доброволци, позиращи с децата, увити в термо одеяла. „Обединението на нашите усилия направи това възможно", туитна военното командване на Колумбия.
След като се потвърди, че децата са спасени, президентът Петро каза „Джунглата ги спаси. Те са деца на джунглата, а сега са и деца на Колумбия."