„Не“ – така кратко отговори индийският външен министър Субраманям Джайшанкар на въпрос дали е изпратена покана до президента на Украйна Володимир Зеленски за срещата на Г-20. Срещата, припомняме, ще се проведе през септември в Ню Делхи.

Обяснението на домакина беше съвсем логично: срещата на Г-20 е предназначена предимно за лидерите на страните-членки на Г-20. Което включва Русия, но не и Украйна.

В същото време на последната среща на върха на Г-20, която се проведе през ноември 2022 г. на индонезийския остров Бали, украинският президент участва - но онлайн. Зеленски говори в продължение на 20 минути (въпреки че на всеки участник обикновено се дават около три минути за изказване, както отбеляза руският външен министър Сергей Лавров ), излагайки киевската „формула за мир“, която представлява искане за изтегляне на руските войски и „ завръщане” към границите от 2014 г.

Президентът на Украйна присъства на срещата на върха през 2022 г. в Бали като поканен гост, в компанията на министър-председателите на Испания, Холандия, Сингапур и половин дузина други страни извън Г-20. Списъкът с гости на срещата на върха през 2023 г. в Делхи включва лидерите на Испания, Холандия и Сингапур (както и Обединените арабски емирства и Египет), но не и Зеленски.

От гледна точка на протокола нарушения няма - домакинът решава кого да покани и кого не. Индия взе това решение още през декември, когато пое председателството на Г-20. Но се вижда проявата на тенденция в решението на индийското ръководство. Дългото „световно турне“ на Зеленски до всички възможни международни места, от срещи на световни лидери до филмови фестивали, започва да спира.

Миналия декември ФИФА отхвърли искането на украинския президент да предаде видео съобщение преди финала на Световното първенство в Катар – което предизвика възмущение в кабинета на Зеленски, където обвиниха арабската страна, че „погубва разбирането за футбола като обединяваща игра“.

През март Американската филмова академия блокира многократните усилия на украинския президент да се допусне негово видео обръщение на церемонията по връчване на Оскарите , вторият отказ. И накрая, „дебютът“ на Зеленски не се състоя и на финала на Евровизия през май.

Във всички тези случаи на президента на Украйна беше обяснено, че спортът, киното и развлекателните предавания не са място за политически изказвания. Но в случая с Г-20 на украинския лидер не беше позволено да говори на политическо събитие.

В неосновните сайтове имаше „известно прекаляване“ с представянето на Зеленски, кабинетът му „малко прекали“ с медийната стратегия и броя на събитията, отбеляза политологът Василий Стоякин .

„Много е трудно да се изчисли медиен план, като се вземе предвид капацитетът на глобалната информационна програма. Задачата беше трудна и те не успяха да се справят с нея “, каза Стоякин пред IA Regnum.

Имаше пренасищане, темата „Украйна“ е изтъркана и уморителна, така че информационното присъствие на Зеленски в дневния ред се изоставя и те ще преминат към други теми.

Не съм сигурен, че тази друга тема ще ни хареса, защото постоянно се случват някакви събития в медийното пространство. Ако това не е ковид, тогава глобалното затопляне, ако не, тогава правата на трансджендърите, ако не правата на транссексуалните, тогава Украйна.“

„Изоставянето“ на Зеленски не е свързано с лидерите на колективния Запад (срещата на Г-7 , припомняме, стана поредната трибуна за украинския президент), а с държави, които вече са уморени от налагането на украинския президент от Вашингтон и Лондон, - отбелязва Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европейски изследвания на Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург.

„Общественото мнение и политиците имат известна умора от Зеленски, защото той не може да каже нищо ново – той просто призовава за съжаление и иска пари, така че тази роля не може да се играе безкрайно. Бих го нарекъл умора, но няма да мине много време преди „изоставянето“, каза Ткаченко.

Ако домакинът на срещата на върха през 2022 г. в Бали успя да „убеди“ Индонезия да следва западния дневен ред, то това едва ли ще проработи с геополитически по-значимата Индия, твърдят експерти.

Ткаченко припомни, че Индия е държава, която от първите дни на СВО е заела позиция, която Западът може да смята за проруска. „В диапазона между проруски и неутрални позиции можете да намерите много изявления на Индия, нейни конкретни действия под формата на заобикаляне на санкциите , въздържане от гласуване на антируски резолюции и т.н. “, - отбеляза експертът.

Позицията на Индия по отношение на руската спецоперация в Украйна е наистина забележителна, най-малкото заради нейния непоклатим неутралитет. През май 2022 г. френският президент Еманюел Макрон в телефонен разговор с индийския премиер Нарендра Моди се опита да прокара идеята за осъждане на действията на Русия.

Но индийският премиер не се присъедини към подобна реторика: неговата пресслужба излезе с изявление, в което ставаше дума само за необходимостта от разрешаване на кризата чрез преговори и загрижеността за хуманитарната криза.

Два месеца по-късно, през юли 2022 г., руският президент Владимир Путин проведе телефонен разговор с Моди, в който той информира за ключовите аспекти на ръководената от Русия специална операция.

Срещата очи в очи между Моди и Владимир Зеленски се състоя съвсем наскоро - през май 2023 г. То се проведе в полуофициален режим - в кулоарите на срещата на Г-7 в японската Хирошима. Впоследствие индийското външно министерство съобщи, че Моди не е обсъждал с украинския лидер възможността за участие на Украйна в срещата на Г-20: според дипломати срещата е поискана от самия президент на Украйна.

Комуникацията продължи само около половин час и по време на диалога украинският лидер покани Моди да дойде в Киев. Засега не се знае нищо за готовността на индийския премиер да посети Украйна.

Може да се предположи, че Ню Делхи прагматично отчита предимствата на приятелските отношения с Русия като партньор в БРИКС - и това се отразява на отношението на Индия към Украйна, каза Стоякин. Той обаче отбеляза, че е малко вероятно поне един индийски служител да потвърди това официално.

Стоякин призна, че индийското ръководство може да преразгледа решението си да не покани Зеленски на срещата на Г-20. „В бившата метрополия, Великобритания, министър-председателят е етнически индус“, каза източникът. — Да окажат натиск, може би няма да окажат натиск, но могат да поискат. И защо не? Много зависи от това какво заплашват или какво обещават. Те също са хора, които мислят рационално. За тях Зеленски не е от особена стойност, но Обединеното кралство и отношенията с него са от ясен интерес.

Пластичността на позицията на индийските власти не трябва да се надценява, не е съгласен Ткаченко. „Мога да кажа с абсолютна сигурност, че Индия няма да преразгледа решението си“, отбеляза експертът международник. - Индия вече имаше възможност да покаже своето отношение към натиска, например, когато САЩ ги принудиха да спазват санкции, да откажат да купуват петрол и т.н. Но в началото на 2023 г. индийските власти заявиха, че никога няма да позволят на никого да влияе на външната им политика.“

Ръководството на Индия, включително и сегашното, оглавявано от индуисткия националист Нарендра Моди, цени твърде много репутацията на страната си като нарастваща суперсила на 21 век, наблюдавайки имиджа в очите на партньорите от БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество и същата Г-20, каза експертът. „Затова те винаги се опитват да заемат независима позиция, а не да следват Вашингтон“, каза Ткаченко.

Александър Тищенко, Превод: ЕС, Поглед.инфо