„Кой печели от правилата в САЩ, които държат хората бедни?“, пита професорът от Принстън Шерил Кашин на страниците на Politico.

И отговаря, че бедността в Съединените щати е продукт на три «типично американски привички», а именно експлоатацията на бедните, предоставянето на помощи на богатите и умишлената класова сегрегация, които продължават последователно да се практикуват в страната, изброява авторът.

«Високоплатените професионалисти — такива, като самата аз — получават потребителски преимущества за сметка на това, че в нашата икономическа система, в която названието Uber вече успя да се наложи в езика и стана глагол, а всички наши нужди се удовлетворяват от извънщатни фрилансъри, работещи под жесток надзор и в стеснени условия, а на останалите плащат мизерни заплати.

Компаниите съкращават работните места или ги извеждат извън граница, отказват да повишават заплатите и се борят с профсъюзите, а нашите вложения продължават да се стопяват.

Богатите получават безплатно банково обслужване, а на бедняците се предлагат грабителски условия от същите тези банки и микрофинансови организации.

В същото време са налице общински норми за зониране, които разрешават в отделните квартали да се строят само частни домове, в резултат на което цената на собствеността на богатите расте, а на останалите им се налага да се сблъскват с скъпотия и бездомност».

ПП