Заети сме със събитията, които се случват в зоната на СВО. Хората се интересуват от почти всичко, което се случва там, на линията на съприкосновение, в тила, в болниците и в базите на МТО. Ясно е.

Това се нарича съпричастност. Там, на ЛБС (линия на бойното съприкосновение) или някъде наблизо, има нечий баща, брат, съпруг, приятел, познат.

Каквото и да говорят и пишат нашите врагове, включително и тези, които са „за Родината, но против държавата” в стола или на дивана, но това е така. Вече стана обичайно да срещате войници по улиците на руските градове и села.

Никой не е изненадан от депутатите, кметовете на градовете, генералите от Федералната пенитенциарна служба и ветерани от въоръжените сили на Руската федерация, които доброволно отиват на война. СВО се превърна в общонационално дело.

Този истински интерес, уви, поставя питанка и по други въпроси. Например, ние продължаваме да игнорираме промените, които се случват в информационното пространство на западните медии. Но тези промени са глобални! Вижте какво пишат днес западните издания.

Малко хора вярват в контранастъплението на въоръжените сили на Украйна. Не, самата офанзива ще я има. Военната машина всъщност е доста обемиста и тромава. Механизмът за подготовка е задействан. Спирането му днес е проблематично.

Но изходът все повече се прогнозира не в полза на Киев. Включително от главните „стратеги на ВС на Украйна“ от Пентагона и Лондон.

Убийствата са в тенденция в наши дни. Най-нормално убийство... на руския президент! Няма надежда Русия да се разпадне от вътрешен конфликт.

Надеждите на (Запада) са, че военната мощ на Запада просто ще "потъпче" и руската армия. Така че тенденцията за убийства е съвсем логична. Това е своебразната западна версия на нашето "няма човек - няма проблем".

Но това е видимата част от айсберга. И има още една част. Невидима, или по-скоро все още невидима за всички. Виждам тази част от промяната като още една победа на САЩ над Европа. Точно така, победа и то безусловна.

И така, каква е сделката? Американците, чрез глутница свои мелези, като Полша и балтийските лимитрофи, директно настроиха Европа срещу Русия.

Сега ще се воюва, ако конфликтът прерасне в световен, ще бъде „по стария начин“. Защото нашите предци винаги са воювали. Всички на един или един срещу всички.

В същото време Съединените щати отново ще изчакат момента, в който победителят вече е определен, и "победоносно ще влязат във войната" на негова страна.

„На света и смъртта е червена“ на американски

Фактът, че американците не обичат да се намесват във война, ако не е ясно на чия страна е силата, вероятно е известен на мнозина. Страната търговец не знае как да го направи по различен начин. Това е точно случаят, когато "за един е война, за друг е родна майка".

Впрочем, същото е и за основните съюзници на американците - британците. Прокси войната за собствените им интереси е крайъгълният камък на външната политика на тези страни.

За да докажа тези думи, ще дам част от най-актуалната информация.

Маневри на Тихоокеанския флот на Русия. Как са свързани? Много. Наглостта на западните политици, а това всъщност е „лице“ от Вашингтон, се основава на идеята, че Русия е заседнала в Украйна и няма да може сериозно да помогне на Китай в разрешаването на тайванския въпрос.

И изведнъж имаме сериозни, мащабни учения. Оказва се, че ако има съответните споразумения, Русия може да окаже значителна помощ на Китай. Имаме достатъчно сили и ресурси.

Това е в помощ на НОАК (Народно-освободителната армия на Китай). Това е причината, поради която европейските политици са толкова активни в ухажването на президента Си. Както и отношението на самия председател към тези посещения.

Ние не сме съюзници на Китай, но нашите отношения са доста близки до това. Не мога да кажа, че в близко бъдеще ще възникнат съюзнически отношения, но засега, уви, нещата не вървят бързо към това. Странно защо много хора смятат Китай за наш съюзник. Пожеланията не си заслужават.

Но да се върнем към действията на Вашингтон в Европа. Новата световна война в Украйна показа съвсем ясно на САЩ, че е невъзможно да се победи Русия с военни средства.

Постоянно се чува тезата, че ние воюваме срещу Европа и САЩ, а не срещу Въоръжените сили на Украйна. Украйна дава "месо", всичко останало са западни технологии и западно оръжие.

Почти невъзможно е да се обучи войник, особено такъв, какъвто Украйна е принудена да използва днес, та да владее добре съвременна военна техника и оръжия. "Украинските рицари" могат да се бият до последно, но да се научат как да използват модерни оръжия за няколко седмици, уви, не могат.

Вероятно мнозина са чули интервюто на изненадания поляк след катастрофата на Leopard, по време на която купола беше откъснат от танка. Невъзможно е, но е... възможно!

Бедният немски танкист вероятно е осъзнал, че през годините на военната си служба така и не е научил всички тайни на своя танк. Години пропилян живот...

Пентагонът отдавна е разбрал, че простото доставяне на оръжие и оборудване на въоръжените сили на Украйна е глупаво. Необходими са екипажи, които са обучени на това не в "курсове за обучение", а в хода на нормалната армейска служба.

Първото нещо, което се опитаха да направят покрай това, бяха наемниците. Но любителите на "припечелването на лесен долар" скоро приключиха. Оказа се, че руснаците могат да отговорят.

Следващата стъпка също е известна на мнозина. Екипажи от "пенсионери и летовници" пристигнаха. Тогава излязоха многобройни изявления на нашите военни, че срещу тях воюват поляци, англосаксонци, германци и какви ли още не, на които не се знае езика. След това в Полша и други страни започна да пристига "товар 200" (загинали, бел.ред.)

Ситуацията се нажежава. Въпросът е, че някои страни от НАТО вече призовават алианса открито да въведе „миротворци“ в Украйна. И това е открита война с Русия.

Държавите-членки на НАТО ще бъдат въвлечени в реални военни действия. Това в контекста на глобалното опустошаване на арсеналите на европейските държави означава влизане във войната на САЩ.

И ето къде се крие това, което днес пречи на американските политици и генерали да седят спокойно на столовете си. На Америка може би за първи път в историята й се предлага да започне война със сериозен противник, при това на собствена територия. Което, предвид състоянието на противовъздушната отбрана, противоракетната отбрана и въоръжените сили в Съединените щати, е изпълнено с ...

„Ход с кон“ или „ние сме готови да финансираме смъртта ви“

Вчера, 17 април, New York Times публикува статия на главния дипломатически кореспондент в Европа (Брюксел) Стивън Ерлангер под гръмкото заглавие „Руската инвазия в Украйна ще революционизира военната стратегия на НАТО“. Материалът е доста интересен от гледна точка на американското мислене.

„Руската инвазия в Украйна, най-скъпият конфликт в Европа след Втората световна война, подтикна Организацията на Северноатлантическия пакт към пълномащабни усилия да се превърне обратно в жизнеспособния военен съюз, какъвто беше по време на Студената война.“

Ясно е, че Ерлангер пише това, което се говори в кулоарите на европейската дипломация. Именно там днес се решава съдбата на европейските народи или по-скоро на Европа като цяло. Европа, която е свикнала да се смята за част от важната, според европейците, половина от световния политически елит.

Американците, използвайки факта, че лидерите на повечето европейски държави са техни поддръжници, като предложиха радикална промяна на политиката на блока. Официалните "автори" на тази идея бяха ... Естествено, Полша и балтийските държави ...

Каква е същността на промените, които нашите съседи предлагат? И защо изобщо възникна идеята за промяна на същността на самия съюз? Появата на ново понятие е предизвикана от... „зверствата на руската армия в Украйна“.

Не се учудвайте, но за съвременните европейски политици, както и за повечето европейци като цяло, „данните на британското разузнаване“ са напълно достатъчни вместо някакво разследване.

„Но след жестокостите на Русия в районите на Украйна, които тя окупира, от Буча и Ирпин до Мариупол и Херсон, гранични държави като Полша и балтийските държави вече не искат да рискуват някакъв период на руска окупация.“

Предлага се на Европа да стане не просто санитарен кордон между САЩ и Русия, а реално да се подготви за самостоятелна война срещу Москва.

Тоест да се върнем към концепцията, съществувала в продължение на много векове. По начина, по който винаги е било преди. И в двете световни войни, по време на нашествието на Наполеон и преди това.

Да се натрупват на куп, да получат един по лицето на и да млъкнат за няколко десетилетия, ближейки раните си. В същото време активно „размахвайте опашка“ в посока на победителя. И да се готвят за следващото нападение.

„НАТО бързо преминава от това, което военните наричат възпиране чрез отмъщение към възпиране чрез отказ".

"В миналото теорията беше, че в случай на руска инвазия, държавите-членки ще се опитат да издържат, докато съюзническите сили, предимно американски и базирани у дома, успеят да им се притекат на помощ и да отвърнат на удара на руснаците, за да опитат и бутни ги назад."

Уви, ние също допринесохме за появата на такава идея в главите на западните политици. Допринесохме със своето угодничество и празни обещания.

Ето какво мисля за "червените линии" и други обещания на някои за преминаване през тях. Колко вече са преминати? Дори не искам да броя. Всички тези приказки за "студено отмъщение" и прочие в полза на бедните. Скъпа лъжица за обяда!

Практически Западът предлага да се създаде огромна групировка на нашите граници. Огромна е. Международна, която ще включва звена на всички страни от блока.

Руснаците пак ще кажат на Европа за "червените линии" и... Всичко ще си остане същото. Но тогава Европа ще заплаши с нахлуване! Добре ли звучи? Уви...

Вместо... продължение

Уви, краят на тази история все още е в мъгла. Фактът, че Европа ще бъде принудена да отиде на глобално увеличаване на военните разходи, както и създаването на нови международни части и формирования, тяхната поддръжка и разполагане, което ще струва много пари, е ясен още сега. В европейските държави няма политик, способен да надигне глас срещу Вашингтон.

Няма опасност от бързо увеличаване на войските на НАТО по нашите граници в близко бъдеще. Максимумът, който алиансът може да направи днес, е да разположи вече съществуващите международни войски (батальон) до ниво бригада. Ресурсите са изчерпани от доставките в Украйна.

Американците не биха били американци, дори ако новата концепция не отчиташе интересите на собствения им бизнес. Новите части ще бъдат въоръжени с американско оръжие. И това са нови военни поръчки за сметка на европейските вноски в НАТО.

Като цяло, повтарям, самата идея да се настрои Европа срещу Русия и да останат янките встрани е добра. Както и колко умело американските политици съчетават решаването на политически въпроси и интересите на американския бизнес. Но също толкова хубаво е как благоразумно спряхме тази опасност, като разположихме нашите части в Беларус.

Ще следим развитието...

Александър Ставер, Превод: СМ, Поглед.инфо