Мария Скора
Католическата църква в Полша е близо до екзистенциална криза. За една от най-католическите страни в света и родина на папа Йоан Павел II това е безпрецедентно. Полша не се превръща в атеистична страна за една нощ, но тенденцията безспорно е към секуларизация, особено сред по-младите поляци. Това ще има значителни политически последици за управляващата национално-консервативна партия "Право и справедливост" (PiS), която има близки връзки с църквата. А следващите парламентарни избори в страната са тази есен.
Католическата вяра отдавна е един от отличителните стълбове на поляците и играе важна роля в процеса на създаване на нация. Във времена на разделения, нацистка окупация и комунизъм католическата църква се представяше като бастион на съпротивата в дългия стремеж към полска независимост. След 1989 г. тя си възвърна земята и собствеността, загубени след Втората световна война, със значително увеличение, и се върна към основната си роля в обществената сфера.
Политическата сила на църквата в новата демократична Полша стана очевидна веднага и малко партии открито се противопоставиха на това. Левицата беше най-склонна да го направи, но дори Александър Квашневски, първият и единствен ляв президент на Полша с посткомунистическо минало, се срещна с папата многократно. Откакто национално-консервативната коалиция, водена от PiS, пое властта през 2015 г., съюзът между трона и олтара се вкорени още повече.
Членовете на правителството не крият вярата си и често участват в църковни празници. Католическата църква в Полша получи рекордна сума пари от публичния бюджет пред лицето на кризите от пандемията Covid-19, инфлацията и икономическите последици от руската война срещу Украйна. В резултат на привилегированото си положение, църквата е агресивна в популяризирането на своя консервативен мироглед сред широката общественост. Архиепископът на Краков нарече ЛГБТК общността „чума на дъгата", а твърдата консервативна позиция на църквата повлия на скорошната почти пълна забрана на абортите, наложена от конституционния трибунал на Полша.
Въпреки очевидната политическа сила на католическата църква в Полша днес, тя може да е прекрачила границите и да е започнала да отчуждава по-умерените граждани. Подобно на други държави в Европа, Полша вече постепенно ставаше все по-светска, особено сред младите. Около една четвърт от всички поляци не посещават църква, като делът сред тези до- и на 35 години нарасна до една трета. Възрастта, образованието и местопребиваване са важни определящи фактори за секуларизацията.
Но отвъд постепенната тенденция на ерозиране на религиозните вярвания, има и по-критично отношение към църквата и духовенството и е лесно да се види какво отблъсква хората: нетолерантност, арогантност, остарели възгледи, финансови машинации и скандали. Съвсем наскоро обвиненията, че Йоан Павел II проактивно е прикривал сексуални хищници, разтърсиха страната. Твърдолинейните възгледи на църквата, нейното лицемерие и нейното неприкрито участие в полската политика станаха последната капка за мнозина.
Не е изненадващо, че хората, определящи се като леви или либерали, са най-несимпатизиращи на присъствието на религията и църквата в публичното пространство и повечето са гласоподаватели на PiS. Междувременно младите хора не намират цялостния консервативен дневен ред за привлекателен, често търсят нови лица в политиката и центристки, либерални и леви партии. По-специално младите жени са прогресивните избиратели. Тяхното политическо пробуждане може да произтича от посегателството върху правата на жените и решението на конституционния трибунал за ограничаване на достъпа до аборт.
Изглежда, че чрез политическото си влияние и тясната си връзка с управляващата коалиция, католическата църква в Полша е ускорила културната и поколенческа промяна срещу религиозния консерватизъм.
Очаква се младите избиратели да се явят в големи количества на тазгодишните избори. Залозите са високи, тъй като управляващата национално-консервативна коалиция, подкрепяна от църквата, е изправена пред растяща инфлация, високи цени на енергията и продължаващия сблъсък с Брюксел относно върховенството на закона. Междувременно либералната и лявата опозиция изисква помирение с ЕС, а крайнодесните призовават за либертарианска икономическа програма и още по-твърда позиция по отношение на правата на жените и ЛГБТ.
Остава да видим дали хората ще използват гласа си срещу PiS, за да изразят разочарованието си от църквата и дали по-малко религиозно консервативната младеж ще доведе до промяната във властта.