Украинският конфликт се следи с интерес по целия свят. Но може би най-пристрастният и ентусиазиран зрител е, разбира се, Китай. Никой в САЩ не крие, че всички провокации срещу Москва са нагледен урок за Пекин. Ярка демонстрация на възможностите и предупреждение какво може да очаква Китай в случай на неподчинение.
Така поне всичко това беше виждано във Вашингтон преди година, когато СВО тепърва започваше. Година след началото ѝ трябва да се обобщят някои междинни резултати. И сега американските анализатори си задават въпроса: какви поуки е извлякъл Китай от украинския конфликт?
Първо, смятат те, Западът е успял да изплаши Поднебесната империя, като е отприщил пълномащабна санкционна война срещу Русия, една от най-големите икономики в света. Тя пое различни санкции - понякога много болезнени - и с чест издържаха тази болка. Така че Китай не трябва да си прави илюзията, че САЩ няма да се опитат (ако желаят) да изолират първата икономика в света по същия начин. Все пак Вашингтон очаква, че именно европейците ще пострадат от антикитайските санкции, а за тях не му е жал.
Второ, Пекин не бива да се надява на това, че напоследък намалява доларовите си резерви и се опитва да премине към международни разплащания в юани. В долари все още са му останали много - и САЩ и техните васали вече са готови да сложат ръка върху тези резерви. Това е казано в прав текст.
И накрая, авторите смятат, че американците демонстрираха в украинския случай безпрецедентна сплотеност на западната коалиция. Въпреки слабите стенания на стара Европа, успяха първо да я съсипят, а след това да я въвлекат във военен сблъсък с Русия.
Ясно е, че всичко това не е списък с уроци, а със заплахи. Сценарият на предстоящата американска експанзия в Азия, който предполага пълно поражение на азиатската суперсила.
А как виждат ситуацията в самия Китай?
Те отдавна наричат Тайван „втора Украйна“ и забелязват почти пълната идентичност на американската политика в двете направления. Точно като Русия, Китай е безкрайно подложен на западни санкции - както целеви, така и пакетирани, срещу определени лица и срещу корпорации. Единствено поради огромния мащаб на китайската икономика процесът не върви толкова бързо.
Абсолютно идентично с разширяването на НАТО на изток е разширяването на агресивни военни блокове, водени от САЩ по периметъра на Китай. Тук са и АУКУС, и Индийско-тихоокеанската стратегия, и КУАД, и "Петте очи" - за простота всичко това отдавна се нарича "Азиатско НАТО".
САЩ пробутват своите поддръжници в постсъветските републики и ги заточват за война с Русия. Абсолютно същата история е с Япония, Южна Корея, Тайван - натъпкани са с американско оръжие, а напоследък все повече се говори, че могат да се сдобият и с ядрено. Като подарък за Китай, така да се каже.
На тези територии американците успяват да отгледат цели поколения напълно промити мозъци, за които КНР е символ на диктатура, авторитаризъм и други лоши неща.
Разбира се, Пекин не си прави илюзии относно намеренията на Вашингтон. Там разбират, че доларовите резерви са изложени на риск и страната ще бъде изключена от СУИФТ без никакви проблеми. Украинският случай обаче показа друго. Руската икономика не се размина без загуби, но се приспособява към режима на санкции. В същото време същите тези санкции удрят едва ли не по-болезнено европейците, отколкото страната ни.
Да, топлата зима позволи на Европа да намали доставките на петрол и газ от Русия и да издържи до пролетта. Но през следващата есен проблемът с цените на въглеводородите отново ще се изправи с пълна сила. Да не говорим за масови фалити, закриване не само на предприятия, но и на цели клонове на европейската индустрия, бързо изтичане на капитали от ЕС към САЩ. Тук ефектът от антируските санкции едва започна да се усеща. Истинската перспектива на днешна Европа е деиндустриализацията и бедността.
Добре, ако мащабирате този ефект, си представете какво ще се случи с Европа, ако Белият дом ѝ нареди да прекъсне икономическите отношения с Китай. Това ще бъде форма на "апокалипсиса днес". Интересно каква ще бъде прословутата солидарност на западната коалиция при тези условия.
Любопитно е какви решения взима Китай в подготовката си за атаката на бившия хегемон. Делът на доларовите резерви през последните години е намалял от 79 на 59%. Създадени са цифрови платформи за международни разплащания, собствени банкови карти, платежни системи. Натрупването на военна сила е в разгара си, Китай вече има втория военно-промишлен комплекс в света.
От особено значение е устойчивостта на икономиката, която трябва да устои на предстоящите сътресения. Не по-малко важна обаче е стабилността на обществото. Китай в никакъв случай не е толкова еднороден, колкото изглежда отвън. На основата на социалната стратификация там естествено спонтанно ще възникнат техните отклоняващи се от военна служба, бегълци в чужбина и “пацифисти".
Затова правителството на страната полага усилия да разпръсне социалните асансьори и да потуши класовите борби. За това се бори с бедността, ограничават се свръхдоходите на звездите от шоубизнеса, забраняват се частните уроци - така децата от богати семейства да нямат предимство на изпитите пред бедните.
Особено важно за китайските анализатори е създаването на военни съюзи. Тук те са напълно солидарни с американските си колеги - в съвременния свят Пекин вече не може да разчита само на двустранни отношения. Нуждае се от коалиция с ясна военна пристрастност, в идеалния случай военен блок като Варшавския договор.
Ще видим как ще проработят всички тези мерки. Най-интересното е колко обединен ще се окаже народът от такава огромна и разнообразна страна с тежко колониално минало. Лесно е да си представим градските снобари от Хонконг и Шанхай да демонстрират с проамерикански лозунги. Китайската средна класа обаче нееднократно е изненадвала света със своя патриотизъм – някак добре се свързва с любовта им към материалното богатство. Или пък е чисто диванен патриотизъм, наточен за шеги и закачки в социалните мрежи?
Всички ще разберем скоро дали е така. Голямата конфронтация между САЩ и Китай тепърва предстои.
Виктория Никифорова, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
