Пънк групата “Пуси Райът”, след една малко известна украинска група, отказа да свири на една сцена с Анна Нетребко на музикален фестивал във Висбаден (Германия). Сам по себе си този инцидент е анекдотичен отвсякъде Тук размерите на страните на тази „конфронтация“ са несъизмерими и не е ясно защо украинци и проукраинци са се вкопчили в Нетребко, която самата е от украински произход и наистина живее отдавна в чужбина.

Но все пак основното е, че “Пуси Райът” все още съществуват. Как така? В крайна сметка това беше почти еднократна шега, измислена преди повече от десетилетие. Освен това е измислена като част от цял план от специални събития за конкретна задача: да разтърси обществото преди президентските избори през 2012 г. Господи, колко отдавна беше и колко безполезни бяха тези напъни: проектът „Гражданин поет“, и свирукането на Навални и цялото подскачане.

И се оказа, че тази "пънк банда" с неопределен състав от напълно лишени от таланти участници все пак е на турне. Това е същото като някой, който се е напил и се е сбил на чужда сватба, след това нарочно да повтаря същото в продължение на години на други сватби, помени и банкети в различни градове на различни държави, като също се опитва да вземе пари за това. Това би било невероятен бизнес! Но „пуситата” някак си успяват, някой влиятелен не ги забравя и понякога ги вади на бял свят.

Този инцидент обаче ни казва, че Западът, в работата си срещу Русия, е изправен пред остър недостиг на креативност. Постоянно ни казват, че губим информационната война. Разбира се, необходимо е да подобрим нашите информационни оръжия, това няма да навреди. Но как можем да загубим, ако на практика сами ни помагат?

Имаше, както помним, освен “Пуси Райът” и скандални представители на "съвременното изкуство", които се опитаха да ги използват, за да "разбият режима". Кажете ми къде отиде художникът Пьотр Павленски? В края на краищата му се изпяха невероятни хвалебствия. Но след това я човекът се държа зле в Париж, я му свършиха творческите идеи - и това е всичко, изчезна за западната пропаганда. И следователно не му се получи и изкуството.

Помните ли групата “Война”? Също така проект, свързан с “Пуси Райът”, млади градски скандалджии. Те дори получиха някаква награда за изкуство. И сега някои членове вече не са на този свят, други вече не са толкова млади - и това е, потънаха в забрава.

Собственикът на галерията Марат Гелман помните ли го? Вясва ли се вече някъде, откакто му отрязаха вътрешното финансиране? Човекът беше изправен пред задачата да отгледа ярка културна алтернатива. И какво направи той? Той хранеше на фестивали в Черна гора и Израел писналите на всички пенсионери Макаревич и Гребенщиков.

Ами младите хора? Група “Литъл Биг” се оказа по-скоро малка, отколкото голяма. Фронтменът ѝ Иля Прусикин не измисли нищо по-добро от това да кара дъска във формата на кръст. Какъв агент на влияние може да бъде при такова ниво на разбиране на реалността? Да не говорим за чуждите агенти Моргенщерн и Монеточка, Даня Милохин и прочее. Всичко това е история за правене на пари, а не за борба за „красивата Русия на бъдещето“. Така че трябва да извадят от ръкава омазаната и отдавна бита карта “Пуси Райът”.

Но в политиката ситуацията е същата, както и в културата. Западът вади от левия ръкав вече изразходвани културни лица, точно както от десния изпадат изразходвани политици или по-точно псевдополитици. Ако “Пуси Райът” ги канят във Висбаден, то Михаил Ходорковски и Гари Каспаров са канени на конференцията по сигурността в Мюнхен вместо представителите на руските власти. Някои казват, че искат да направят от тази двойка нещо като руския Гуайдо или руската Тихановская. Но това е прекалено ласкателно сравнение. Все пак Гуайдо, когато внезапно решиха да го провъзгласят за „легитимен президент“ на Венецуела, беше млад, жизнен и красив. И все пак Тихановская е трогателна жертва на политически катаклизми, които могат да събудят симпатиите на домакините. Какъв е политическият смисъл на Каспаров и Ходорковски? Това са фигури от по-далечно минало дори от “Пуси Райът”. И двамата станаха известни при много различни обстоятелства.

Ходорковски се свързва с нас с епохата на пълното разграбване на страната като човек, който се оказа най-успешен в това отношение. Някога Каспаров беше млад, амбициозен шахматист и на мнозина им се струваше, че хора като него са бъдещето. В студентските си години самият аз подкрепях Каспаров срещу Карпов. И как иначе? В крайна сметка това беше архетипна конфронтация: младост срещу опит, дързост срещу умереност, самотник срещу системата. Сега какво? Каспаров отдавна отсъства от големия шах и предимно се гаври с бившата си родина. А ние си имаме млад шахматен гений, Сергей Карякин, който подкрепя страната си. И днес младежта ще го последва.

Неуважаемо ЦРУ и неуважаемо MИ6, кого искате да впечатлите с избора си на тези фигури? Кой ще последва такова "правителство в изгнание"? Уж положението ви трябваше да е по-добро. В крайна сметка стотици хиляди хора напуснаха Русия миналата година. Нали уж трябваше да имат избор кого да наберат за шеста или седма колона, кого да поставят на корицата на рекламната брошура. Но не стана

Каква е причината? Хората, които представляват културна или политическа алтернатива, трябва да бъдат говорители на определени идеи. Но с идеите за Русия Западът се проваля здравата. Най-мекото, което могат да ни предложат, е връщане към времената, когато Ходорковски продаваше неограничено петрол, представяйки го за „сондажна течност“, връщане към позицията на безхаберен суровинен придатък. Въпреки че всъщност разбираме, че подобно предложение би било лъжа. Пълното подчинение на страната ни, разчленяването ѝ, ограбването на природните ѝ богатства – това иска днес Западът. И за тези цели е просто безполезно да се търсят такива "изгнаници", които биха били привлекателни за руското население. Сериозно, такава задача дори не е поставена. Затова днес „другата Русия“ на Запад се представя от стари посредствени клоуни, които четат изтърканите си текстове, а по принцип са съгласни да четат всичко, което им се подхвърли.

Днес в чужбина няма "изгнаници", емигранти, преселници и прочее, които биха могли да олицетворяват бъдещето на Русия. От нас избяга нашето минало. Цялото бъдеще на страната, всички нейни надежди, всички, които трябва да проправят нови пътища, останаха в Русия и с Русия.

Игор Караулов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо