Американските демократи имат проблем. Те са изправени пред междинни избори (за Конгрес и частично за Сенат – бел. прев.) през ноември с инфлация, изпреварваща ръста на заплатите, което означава, че стандартът на живот пада. Но един президент или една политическата партия могат да направят много малко по въпроса, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Brown University и главен икономист на консултантската компания Kroll.
Избирателите не могат да пропуснат инфлацията, след като потребителските цени са се повишили с 9,1% през юни на годишна база. Според проучване на Morning Consult повече от половината гласоподаватели обвиняват политиката на президента Джо Байдън, който превърна справянето с инфлацията в свой основен икономически приоритет.
Друго проучване на Morning Consult показва, че по-голям дял от избирателите смятат, че президентът има голям контрол върху инфлацията; повече от Федералния резерв (чийто официален мандат включва ценовата стабилност), Конгреса или големите компании.
Не е чудно, че президентът обяви инфлацията за „проклятието на нашия живот“. Има някои фискални политики, които правителството би могло да приложи, за да охлади инфлацията, но те биха намалили само някои периферни цени - по-скоро положителен имидж, отколкото действително въздействие.
Твърдението, че фискалните стимули на Байдън от 2021 г. са прегрели икономиката и са повишили цените, не е съвсем правилно. Проучване на клона на Фед в Сан Франсиско установи, че около половината от инфлационния скок идва от фактори от страната на предлагането: проблеми с веригата за доставки, пандемичните локдауни в Китай и войната на Русия срещу Украйна. Само около една трета идва от повишеното търсене. Дори стимулите да са подхранили инфлацията, тази година те се оттеглят. САЩ преминават през най-голямото съкращаване на фискалните разходи в историята си, което ще охлади търсенето.
Но тъй като цените на бензиностанциите в САЩ се повишиха с повече от 40 процента през последната година, а цените на храните с повече от 10 процента, избирателите все още не са усетили ефекта. Цените на енергията са отговорни за приблизително половината от ръста на инфлацията в САЩ, но никой президент не би могъл да разполага с инструментите да ги намали до деня на изборите. Съобщението на Белия дом през април, че ще освобождава по над 1 милион барела петрол на ден от Стратегическия петролен резерв, стабилизира цените за известно време. Но Международната агенция по енергетика (МАЕ) изчислява, че това компенсира само около една трета от доставките, загубени заради войната в Украйна.
Администрацията призовава други производители да увеличат доставките. Байдън изпрати свои висши представители да посетят венецуелския лидер Николас Мадуро и според информациите обмисля облекчаване на санкциите срещу страната в замяна на петрол. След това Байдън отиде в Саудитска Арабия за разговори с престолонаследника принц Мохамед бин Салман, оперативният владетел на кралството. Той обаче си тръгна без публичен саудитски ангажимент за увеличаване на производството.
Досега светът не се е съгласил с предложения от американската администрация таван на цените на руския петрол. Въпреки че това може да помогне за намаляване на цените на петрола, то със сигурност не е перфектно решение. Индия и Китай вероятно ще купуват петрол на цени малко над тавана, а ОПЕК+ ще възрази срещу намалението на цените.
Повече петрол би трябвало да означава по-ниски цени. Американските производители започват да увеличават сондажите, но желанието на демократите да увеличат алтернативните енергийни източници ограничава стимулите за инвестиране във въглеродни активи. Един проблем с всички тези усилия е, че петролът се продава на глобален пазар. Хроничното недоинвестиране в изкопаеми горива и отбиването на Европа от руската енергия означават, че цените на петрола ще бъдат по-високи години наред, а не месеци. Освен това много рафинерии бяха затворени, когато търсенето спадна по време на ковид локдауните. Липсата на капацитет означава, че цените на бензина ще останат високи дори когато тези на петрола намалеят.
Конгресът би могъл да гласува за увеличаване на данъците върху доходите, нанасяйки удар върху търсенето, но това не е за предпочитане политически. Вместо това се обмисля отмяна на федералния налог върху бензина - той е около 18 цента за галон, което не е много в сравнение със средна цена за галон от около 4,50 долара. А и шофьорите няма да получат цялото намаление, тъй като енергийните компании плащат част от данъка. Намаляването на данъците върху бензина от своя страна генерира по-голямо търсене, тласкайки цените нагоре.
Байдън загърби екологичните правила, позволявайки добавянето на етанол към бензина през летния сезон на шофиране. Но само 2300 бензиностанции в цялата страна предлагат тази смес. Селскостопански анализатори се тревожат, че повишеното търсене на царевица за производство на етанол може да накара фермерите да пренасочат производството от пшеницата, което да подхрани инфлацията при храните.
Извън петрола и газа администрацията на Байдън иска да овладее повишаването на цените от фирми в отрасли, където няма конкуренция. Анализ на Белия дом например установи, че високата концентрация в месопреработвателната промишленост повишава цените. Проучване тази година показа, че повече от половината гласоподаватели отдават инфлацията на липсата на конкуренция между компаниите, но приблизително две трети от икономистите не са съгласни. Пазарната концентрация е повишена в редица индустрии в САЩ от години, без да предизвика ускоряване на инфлацията.
Байдън може да намали митата. Според проучване на института Питърсън премахването на митата на Тръмп върху китайски внос на стойност 360 милиарда долара може да намали инфлацията на потребителските цени с 1 процентен пункт. Това обаче може да не си струва даването на лост на влияние на Китай в търговските преговори. По-широко намаление на тарифния еквивалент от 2 процентни пункта би могло да понижи инфлацията на потребителските цени с 1,3 процентни пункта. Но въздействието ще бъде най-вече върху стоките, а не там, където инфлацията удря най-силно - горивата, храните и жилищата.
Това прави първата точка на Байдън от неговия план за потушаване на инфлацията най-ефективният ход за демократите: оставете на Федералния резерв да се бори с инфлацията. Ще отнеме време и има риск Фед да предизвика рецесия, която да убие гласовете за демократите. Ако обаче намаляването на инфлацията е основен приоритет, това е единственото нещо, което гарантирано ще сработи.
