Сам Венис
В „Мрежовата държава", нова нашумяла книга на Баладжи Шринивасан, бивш главен технологичен директор на Coinbase, се поставя коварен въпрос: как да създадете държава в Ларп?
Издадена провокативно точно на 4 юли, книгата представя идеята на Шринавасан за нов модел на цифрова държавност, действаща и управлявана в облака. Мрежовата държава, както той я описва, е основно група от хора, които се събират в интернет и решават да създадат държава. Със социална мрежа, която да ги свързва, с лидер, който да ги обединява, и криптовалута, която да защитава активите им, Шринивасан казва, че може да се роди една държава със закони, социални услуги и всичко останало. Мрежовата държава е държава, в която всеки може да стартира от своя компютър, като започне с набирането на последователи – не по различно от компаниите, криптовалутите или децентрализираните автономни организации (DAO). В свят, в който милиардерите могат да управляват компании, по-големи от държави, пита Шринивасан, може ли такава държава да постигне признание от ООН?
Както всички утопични визии, тази също е диагностична – отговор на нарастващ списък от „зли" социални проблеми като наблюдаващият капитализъм, икономическа стагнация, политическа поляризация и конфликт между великите сили. Баладжи твърди, че точно когато се нуждаем от лидери, за да решим проблемите си, те се провалят и причината не е просто корупция или некомпетентност – причината е технологична. Централното правителство просто вече не е в състояние да отговори на нашите нужди, защото светът, за който е създадено, се промени.
Интернет, например, направи мястото по-малко важно, така че националните граници изглеждат все по-произволни. А криптовалути като биткойн са доказали, че ако достатъчно хора вярват в стойността на една идея, можете да създадете нещо на стойност трилиони долари. Софтуерът е направил така, че няколко инженери да могат да се конкурират с нации (хакерски групи и стартиращи компании). И в ерата на социалните мрежи милиони анонимни хора могат да се впишат в групи, които действат и се координират заедно; просто погледнете r/wallstreetbets и Gamestop.
„Много малко институции, предшестващи интернет, ще оцелеят в интернет", казва Шринивасан. Така че решението, твърди той, е да се изгради институция, базирана на интернет. Ето как това би работило: човек в Twitter решава да основе държава, така че той предлага идеята на своите приятели и започва да събира съмишленици. Те съставят изявление с визията и списък с ценности и скоро хората започват да се присъединяват и да разказват на приятелите си. Започва като социална мрежа.
Обединявайки парите си и наемайки уменията си, общността започва да развива социални услуги и да създава своя собствена мини-култура, предоставяйки неща, на теория, като здравеопазване и осигуровка, паспорти и партита с дрога. С нещо като хибрид на Twitter и Discord те биха могли да се свързват, да споделят идеи и да гласуват (помислете за гласуване за и против любимото ви законодателство). И с валута като биткойн те биха могли да контролират собственото си парично предлагане и да защитят средствата си от посегателства на правителствата. Първо биха купили малки парцели земя, като национална къща в Сохо, и в крайна сметка биха започнали да мигрират в избрани градове – вероятно към симпатични юрисдикции като Маями, които според Шринивасан, ще се състезават за привличането на тези смели нови цифрови граждани.
За да се случи това, не е необходимо да се водят войни и да се нарушават закони. С рок-звездни лидери, които да проправят техния път и да преговарят на международната сцена, тези нови държави бавно, но сигурно ще получат права и признание, като в крайна сметка ще се откъснат от родните си страни веднъж завинаги. Шринивасан пише „Когато проработи, това в крайна сметка ще се превърне в шаблон, съвременната версия на естествената аристокрация на Джеферсън. Първо, имаше Брекзит; след това други движения като Wexit; сега, няколко години по-късно, има нова романтична визия за бягство за техничарите – „Texit"?
Когато „Мрежовата държава" тръгне тази седмица, това вероятно ще предизвика редица разгорещени реакции. Някои, мърморейки срещу десни фигури от Силициевата долина като Питър Тийл и Къртис Ярвин, ще нарекат идеите на Мрежовата държава фашистки и тиранични, а други, вероятно тези от либертарианската десница, ще я нарекат визионерска и научна, а Шринивасан - прорицател. Но под позьорството ще има стаен въпрос: нещо от това наистина ли е възможно?
Въпреки че концепцията може да промени представата ни за националност, остава фактът, че много предшественици вече съществуват. Помислете за дудеизма, религия, базирана на герой от филма на братята Коен от 1998 г., с докладвано население от 450 000 свещеници дудеисти. Или дори, както посочва Шринивасан, държавата Израел, която събра хора, разпръснати по света, и ги организира около общ идеал. Много страни, казва Шринивасан, които са признати от ООН, имат население от около пет до 10 милиона души с икономики, много по-малки от това, което биха могли да произведат същият брой технологични работници. Това, че куп крипто братя могат да изпитат съдбата си върху ексцентричен лидер, не изглежда твърде пресилено. Освен това технологията вече съществува.
И с над 650 000 последователи в Twitter – армия от млади, разбиращи се в технологиите и политически вярващи помощници – Шринивасан може би е човекът, който ще го направи. Сред криптобогатите и класата на милиардерите тази книга ще бъде позиционирана като северна звезда, наложена в подкрепа на дългогодишното твърдение, че технолозите могат да управляват обществото по-добре от бюрократите. И сега, с тази книга, Шринивасан им даде рамката да го докажат.
Това, което не се вписва толкова добре във визията на Шринивасан, са малки неща като смърт, стареене и болест. Как ще се бори с бедността мрежовата държава? „Бъдещето", пише той през 2015 г., „е националисти срещу технолози. Заклет, ревнив защитник на граници, език и култура. Или космополит без корени с лаптоп, склонен към прекъсване без замисляне?" Романтично е, разбира се, но човек може да попита: какво ще кажете за хората, които просто искат стабилна работа?
Това, което сочат тези видения, е нарастващо разцепление сред странната кохорта от хора, които наричат себе си футуристи. От една страна, са онези, които си представят свят на централизация, белязан от суперблокове и масово преразпределение на богатството. А от друга, има хора, които твърдят, че светът вече отхвърля феодалните системи от миналото. В този вид визия, като тази, предложена от Баладжи Сринивасан, фрагментацията е делото и грубият индивидуализъм е изключителният морален кодекс. И тази книга, или още по-добре, тази книга-игра, е само първият опит това да се официализира.