На неотдавнашната среща на Г-7 западният блок направи всичко възможно, за да демонстрира единомислие и единство в борбата си срещу Русия, но реалността моментално постави всичко на мястото си. Европейските медии пишат с явно безпокойство, че Великобритания, което наскоро се оттегли от Европейския съюз със скандал, може да блокира и двата газопровода, свързващи я с континента.

Става въпрос за два интерконектора, които осигуряват пренос на природен газ в двете посоки.

Първият е газопроводът ББЛ, дълъг 235 километра, минаващ от холандския град Балгзанд до британския Бактън, в графство Норфолк. Изграждането му започва в началото на 2000-те години и е въведен в експлоатация през 2006 г. Първоначалният проект предполага, че страните ще могат да изпомпват до 16 милиарда кубически метра газ годишно.

Тук има няколко важни детайла.

Балгзанд е избран за отправна точка с причина. Това е доста важен разпределителен център, освен това тук има голям завод за преработка на газ. Той е построен в самото начало на 90-те години специално за преработка на синьо гориво, идващо от офшорното находище Рьотлигенд. От Балгзанд газът се изпомпва в националната разпределителна система и се точи по тръбопроводи до домовете на холандците.

Към 2010 г. обаче се оказа, че Великобритания, която има малко или никакви собствени подземни хранилища, се нуждае от много повече гориво поради постепенното спиране на изгарянето на въглища и зеления преход. По настоятелно искане на Лондон бяха проведени технически тестове, след което на брега на Холандия се появи четвърта компресорна станция, а пропускателната способност на 36-инчовите тръби на ББЛ рязко беше увеличена до 19,2 милиарда кубически метра.

Друг неприятен и старателно избягван факт е, че газът, доставян за Великобритания, е предимно от руски произход. По простата причина, че ББЛ отива до Германия с едно от своите разклонения, където се свързва със “Северен поток-1”.

Втората европейска тръба навлиза на Британските острови от белгийския Зеебрюге и завършва в същия Бактор, който действа като център с функцията за по-нататъшно разпространение в рамките на кралството. Дължината на газопровода, който е поравно собственост на белгийската компания “Флусис” и италианската “Снам”, е 235 километра. Пропускателният капацитет надхвърля 25 милиарда кубически метра годишно. Тук има има едно огромно “но”, което влияе критично на настоящите центробежни процеси.

Както газопроводът ББЛ, така и белгийската тръба осигуряват изпомпване на газ в двете посоки, но в неравномерни пропорции. Например холандският интерконектор може да изпомпва три пъти повече гориво във Великобритания, отколкото получава обратно. И двата газопровода първоначално са построени с оглед на изпомпване на липсващите количества гориво, необходимо на определен регион в определено време на годината. За експертите не е тайна, че Великобритания рязко увеличава вноса през есенно-зимния период, а през лятото връща излишъка, но в много по-малък обем.

Всъщност и двете подводни тръбни разклонения са изградени с цел осигуряване именно на британските енергийни интереси и реекспортът е чисто символичен.

А през лятото на 2022 г. Великобритания официално предупреждава, че поради бушуващата енергийна криза и тоталния недостиг на енергийни ресурси е готова напълно да спре доставките на синьо гориво за Европейския съюз. Във всеки друг момент това би означавало мащабен междудържавен скандал и влошаване на отношенията, но сега колективът от държави, обединени от идеята за поражението на Русия, се опитва да запази спокойствие.

Сегашната ситуация в Европа не е провокирана от Москва. Русия се опитваше да пусне втория “Северен поток” до последно и не прави дори най-малък намек, че сегашните договори за доставка на газ може да не бъдат изпълнени. Европейският съюз - и особено Великобритания - са тези, които са ревностни в измислянето на нови ограничителни мерки срещу Русия, заигравайки се с факта, че газът е станал толкова оскъден, че правителствата на страните открито призовават своите съграждани да се къпят не повече от пет минути, а най-големите корпорации като германската БАСФ са на крачка от спиране на производството. И затова, колкото и лидери на европейски държави да се събират на срещи на високо равнище, колкото и да демонстрират неразрушимо единство, с основание можем да кажем: европейската квартира се пука по шевовете и фугите.

Сегашната парадигма на отношенията в приятелския европейски терариум е изградена по време на период на стабилен просперитет, когато политиците и правителствата едва ли са знаели колко и какви енергийни ресурси им се доставят отвън, осигурявайки такова познатото ниво на комфорт. Тогава, между другото, се роди увереността (по внушение на покойния американски сенатор Маккейн), че Русия е страна-бензиностанция от Третия свят. Местните енергетици, разбира се, знаеха истинското състояние на нещата, но, за жалост на обикновените европейци, те не формират държавната политика.

Сега Европа изпитва колосален, но изкуствен недостиг на енергийни ресурси. За съжаление на европейските чиновници и мениджъри, няма нищо, което да замени руските въглеводороди. Нито един от залозите (като увеличаване на вноса от Либия или от САЩ) не излезе печеливш.

Дълги години Русия се страхуваше от изолация, но днес ние сме тези, които наблюдаваме как Старият свят трескаво строи огради, отхвърляйки съюзническите си задължения в името на собствените си интереси.

Ако говорим конкретно за Великобритания, тогава с допустима степен на злорадство може да се каже, че блокирането на връщането на износа на газ няма да ѝ помогне. Страната консумира годишно 72,5 милиарда кубически метра синьо гориво, а собственото ѝ производство е от много скромните 39,5 милиарда. Други 19 милиарда идват през терминали за регазификация на втечнен природен газ, което позволява лесно и без използване на калкулатор да се изчисли колко газ идва от Европа. Същата Европа, която сега е изправена пред много прост избор: да продължи антируския курс, наложен от Лондон и Вашингтон и да доставя жизненоважно гориво през Ламанша в своя вреда, или да започне, следвайки примера на британците, да си го къта за по-добри дни в дълбините на подземните хранилища.

Това е много болезнена дилема, която се усложнява от факта, че Великобритания не е част от ЕС и в същото време безсрамно използва своите транзитни възможности, пренебрегвайки нуждите на всички европейски страни без изключение - на първо място, разбира се, локомотивите и основни бюджетни донори като Германия и Австрия.

На езика на шахмата, проблемът с руския газ и петрол доведе европейския играч до цугцванг, когато всяка следваща стъпка само ще влоши настоящата ситуация, което на практика ще доведе до недоволство сред гражданите и увеличаване на напрежението в междудържавните връзки. Странно е колко бързо хората и страните от демократичния Запад, щом на хоризонта се появи призракът на спиранията на тока и затварянето на фабрики, забравиха за солидарността и като алчни скъперници започнаха да крият заветните варели, кубични метри и тонове един от друг.

Приятелството си е приятелство, но въглеводородите са с пари.

Сергей Савчук, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо