На прага сме на нов световен ред, ако Русия и Китай успеят да създадат полицентрична система. Но народите по света трябва да следват своя собствен път за освобождение и развитие, пише авторът  Al Quds.

Превод от  Al Quds, Великобритания: 

Напрежението по руско-украинските граници приковава вниманието на целия свят, докато не достигна кулминацията си със започването на специалната операция, а експертите се опитват да разберат същността на конфликта, неговите последици и изходи, както и да оценят перспективите за избухването на поредната световна война, за която хората ще платят с живота си.

Наблюдаваме нарастване на глобалната нестабилност, тъй като някои страни се издигат, а други отслабват, което се отразява в останалата част от света, който се опитва да се справи с последиците от глобалните вълнения и конфликти. За да се разкрие тази идея, е необходимо да се идентифицират някои понятия, които обясняват текущите събития и тяхното развитие.

Глобалната полярност

Концепцията за полярността възниква в епохата на Студената война след края на Втората световна война, като обозначение за социалистическия (Съветския съюз) и либералния (Съединените американски щати) лагери и надхвърля традиционното разбиране за империята, изразявайки дълбочината и разнообразието от противоречия между двете господстващи сили.

Етапът, който последва Студената война, беше господството на един полюс и един център, представени от Америка.

Разбира се, имаше някои опити да се оспори американската хегемония. Европейският съюз беше разглеждан от някои като възходяща сила, способна да се конкурира със Съединените щати, но това не се случи поради много фактори, сред които неспособността на Европа да приеме и реализира единна военно-политическа и дори икономическа стратегия.

След това редица експерти заложиха на глобалната роля на една от икономически развиващите се страни като Индия, Бразилия, Русия и Китай, които според повечето американски и други експерти се превърнаха в основната стратегическа заплаха за хегемонията на Вашингтон.

Възходът на Русия и Китай свидетелства за появата на нов полюс, който се противопоставя на Америка.

В резултат на това сме свидетели на борбата на глобално ниво, като един от най-ярките примери е конфликтът за Украйна, който може да ескалира в нова световна война.

Заплахата от подобен сценарий не може да бъде пренебрегната.

Много политолози и икономисти приписват разпадането на Съветския съюз на естеството на неговата «нехищническа» хегемония, за разлика от американското имперско господство.

Последното беше насочено към ограбване на контролирани държави и промяна на техните национални икономики, за да обслужват американския капитал.

Съветският съюз, напротив, изразходва всичките си ресурси за развитието и защитата на държавите, лоялни към него.

Въпреки че естеството на режимите в Америка и Европейския съюз е различно от тези в Русия и Китай, тяхната външна политика е авторитарна и включва насилствено налагане на техните възгледи вътре и извън международните организации по време на всички кризи.

През последните години наблюдаваме признаци на структурни противоречия в демократичната система в Америка и Европейския съюз, възпрепятстващи прилагането на основния принцип на демокрацията – властта на народа.

Вместо това властта е съсредоточена в ръцете на корпорации и големи икономически институции.

Съществуват и процесуални пропуски, които противоречат на демократичната концепция, които се проявяват в дискриминацията на гражданите по етнически, конфесионален, културен и полов признак.

Руският режим започна военна операция в Украйна, защитавайки сигурността и жизнените интереси на държавата от украинските, европейски и американски заплахи, подобно на действията на Съединените щати през 1962 г., когато се опитаха да попречат на Съветския съюз да разположи ракети в Куба.

По подобен начин американците оправдаваха своите намеси в Латинска Америка.

По същия начин Франция оправда военната си намеса в Африка.

Петя Паликрушева