Навън грее слънце, а пенсионери танцуват под звуците на стари съветски мелодии, които се чуват от високоговорител. Войната, която бушува в Украйна, изглежда далеч, макар и да е точно отвъд границата и да заплашва да разкъса и Молдова.

„Обичам този град“, казва Кателина, на 24 години, която работи в магазин в Кишинев, столицата на Молдова, пред Politico. „Кой знае какво ще се случи утре. След Украйна може би ние ще бъдем следващите“, допълва тя.

Молдова е в несигурно положение. Страната има дълга граница с Украйна и в източните ѝ части тлее буре с барут – Приднестровието: отцепил се регион, контролиран от проруски сепаратисти с помощта на около 1500 руски войници.

Оспорваният регион остава практически непроменен след разпадането на Съветския съюз, дори знамето със сърп и чук, се вее там. Москва казва, че нейните войски остават да поддържат мира в тясната ивица земя по поречието на река Днестър. Кишинев посочва, че това е незаконна окупация. Международната общност иска руските сили да напуснат региона, но те не помръдват оттам.

Това може да се промени. Преди две седмици един от висшите руски генерали заяви, че „получаването на контрол над Южна Украйна ще осигури врата към Приднестровието“ и че „рускоезичното население там също е изправено пред потисничество“.

Оттогава служители в Тираспол, столицата на самопровъзгласилата се сепаратистка република, алармираха за предполагаеми атаки срещу правителствени сгради и обявиха, че са осуетили удари с украински дронове.

Анализатори казват, че докладите може да са част от фалшива кампания, предназначена да въвлече региона във войната.

„Това, което започна като безпокойство, бързо се превръща в паника“, казва Игор Мунтяну, бивш дипломат от кариерата, който е бил посланик на Молдова в САЩ и сега оглавява Института за развитие и социални инициативи в Кишинев. „Има изявления от руска страна, които ясно показват, че Молдова е цел и може да има планове за нахлуване от Приднестровието“, добавя той.

„Обществото е разделено какво да прави - Украйна ни предупреждава, че сме следващите, докато нашите лидери настояват, че е най-добре да успокоим Москва, като останем настрана от войната“, казва Мунтяну.

Досега молдовското правителство се съпротивлява на призивите да се присъедини към ЕС и западните съюзници при налагането на санкции срещу Русия и за доставката на оръжия за Украйна, като се позовава на конституционния си ангажимент за неутралитет. На практика обаче страната може да бъде принудена да избира между Изтока и Запада, а тя не е единна по кой път да тръгне.

Проучване, проведено от изследователския център CBS-AXA през април и видяно ексклузивно от медията преди публикуването му, установява, че 46 процента от анкетираните молдовци казват, че разглеждат руската инвазия като „неоправдано нападение“, а 18 процента вярват във фалшивия аргумент на Кремъл, че това е „освобождение на страната от нацизма“. Всеки пети обаче казва, че Москва просто защитава украинския регион Донбас – където подкрепяните от Русия сепаратисти се бият с армията на Киев от години. Това означава, че почти половината приемат делото на Путин за война.

„Разделението е сериозно“, коментира Мунтяну. „Това е наследството, което идва от Съветския съюз – и от руската пропаганда“, заключава той.

През 2020 г. страната избра Мая Санду, икономист с образование в САЩ, за президент и даде на нейната проевропейска дясноцентристка партия значително мнозинство. По време на предизборната кампания Санду обеща да бъде „предводител на европейската интеграция“ в контраст с външната политика „на две писти“ на нейните предшественици.

Сега когато се води война в съседна Украйна, нейната мечта изглежда по-близка от всякога. Миналия четвъртък Европейският парламент подкрепи необвързваща резолюция, която приветства кандидатурата на Молдова за присъединяване към ЕС. И все пак, като втората по бедност страна в Европа, това ще бъде дълъг път, който ще изисква от правителството да укрепи върховенството на закона и да предприеме значителни реформи.

ЕС определено ухажва Молдова. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел пристигна в Кишинев миналата седмица, за да се срещне със Санду и да ѝ обещае подкрепата на блока, включително да увеличи доставките на военно оборудване за страната. Часове след пресконференцията обаче молдовското външно министерство поясни, че „помощта не обхваща и няма да покрива смъртоносни оръжия“ – ход, който мнозина видяха като начин да се избегне пряка конфронтация с Москва.

Някои в Молдова твърдят, че притокът на смъртоносни оръжия е точно това, от което страната се нуждае. „Нуждаем се от оръжия, имаме нужда от боеприпаси, имаме нужда от дронове и противотанкови оръжия“, казва Виорел Чиботару, ветеран политик от Либерално-демократическата партия, който беше министър на отбраната на страната до 2015 г. „ЕС трябва да ни помогне да засилим нашите военни способности и да се отървем от нашето съветско наследство“, допълва той.

Чиботару посочва пред Politico, че нахлуването в Украйна е създало спешна необходимост от разрешаване на противопоставянето в Приднестровието веднъж завинаги. „Това не е конфликт между нашите граждани – тук, в Кишинев, имаме повече руснаци, отколкото в Приднестровието“, казва той. „Не става въпрос за етническа принадлежност или религия – разликата е, че руските войници са открито там, докато техните шпиони и подставени лица са под прикритие тук“, допълва той.

След кампанията си за Санду Чиботару, който като подполковник през 1999 г. стана първият молдовец, обучавал се в Колежа по отбраната на НАТО, казва, че страната му е била в капан между две враждуващи сили твърде дълго. „Ние не сме просто буферна зона – ние сме в сърцето на Европа, но точно сега сме превърнати в ивицата Газа. В резултат на това нашите млади хора губят доверие и се местят в чужбина“, коментира той.

Повече от милион молдовци вече имат паспорти от страни в ЕС, отбелязва Чиботару. Населението на страната е 2,6 млн. души. „Какво повече можем да направим, за да бъдем европейци?“, пита той.

Други виждат молдовската молба за членство в ЕС, която Санду подаде през март, като тест за бившите съветски републики, които все още не успяват да се измъкнат от руското влияние. „В миналото имаше обичайно отношение към Молдова да има сепаратистки конфликт в Приднестровието“, казва Влад Лупан, бивш постоянен представител на Молдова в ООН. „Казваше ни се, че няма да можем да се присъединим към ЕС, докато това не бъде разрешено, което по същество означава, че Москва може да си организира сепаратистки конфликт, за да блокира страни, които искат да се интегрират в ЕС“, допълва той.

Това предизвикателство, твърди той, до голяма степен е изчезнало сега, тъй като войната в Украйна фокусира умовете върху бъдещето на Молдова както у дома, така и в Брюксел. По подобен начин Украйна настоява за бързо членство в ЕС.

„Да цитирам една руска поговорка - докато няма гръм, никой не се моли да бъде спасен от бурята. Въпросът е дали тези реформи могат да бъдат въведени, преди да е станало твърде късно“, казва Лупан.

Не всички са толкова безгрижни за перспективата Молдова да обърне гръб на историческите си връзки с изтока. Владислав Собачински, 23-годишен студент от северния град Сингерей, вижда руския, а не молдовския, като свой роден език. И двамата му родители са живели дълго в Москва заради работата им.

„Когато започна войната в Украйна, бях много притеснен, че тя може да се разпространи“, казва той. „Фактът, че повечето хора тук имат прозападни възгледи, означава, че отношенията ни с Русия са се влошили“, посочва той.

Междувременно анкета, публикувана от кишиневската изследователска фирма Date Inteligente през март, установява, че около 60 процента от молдовците подкрепят членството в ЕС, което би предложило значителни икономически и миграционни ползи. Три четвърти от населението са против изоставянето на неутралитета и присъединяването към военния алианс на НАТО.

Има и други резерви, които трябва да бъдат преодолени. Молдова разчита на държавния енергиен гигант на Москва "Газпром" за почти целия си внос на газ и е натрупала около 7,8 млрд. долара дългове към фирмата.

В края на миналата година "Газпром" заплаши, че ще затвори крановете, ако неплатените сметки не бъдат покрити. Дружеството отстъпи едва след подписването на нова сделка, която задължава Кишинев да продължи да доставя доставки за индустриални комплекси, собственост на руски олигарси в Приднестровието.

„По този начин Кремъл субсидира сепаратистите, обогатява собствения си елит и се опитва да запази влиянието си в Молдова“, посочва Мунтяну.

Не е ясно как Молдова би могла да се измъкне от тази ситуация. Мунтяну посочи газопровода Яш-Кишинев, който свързва Молдова с Румъния, член на ЕС. На теория проектът би могъл да помогне за намаляване на зависимостта на Молдова от руския газ, но почти не е употребяван от края на строителството миналата година.

Тъй като Газпром вдига цените и Киев настоява европейските нации да спрат да изпращат пари в брой в Москва, увеличаването на вноса от ЕС може да е единственият избор на Молдова – икономически и политически.

Руската инвазия в Украйна вече донесе подкрепа от международната общност по други начини, тъй като Молдова е домакин на около 95 хил. бежанци от Украйна, включително голям брой жени и деца. „Не звучи много в сравнение с 1 млн. бежанци, приети от Полша, но Молдова е малка страна с относително слаба държавност, която е достатъчно крехка, за да се затруднява да се издържа“, казва Ларс Лонбак, който ръководи хуманитарната реакция на ООН.

Приднестровието е отцепено и Украйна може да сваля руски самолети, заради което руските войски в региона е трудно да бъдат подсилени или снабдявани редовно, коментира Наташа Курт от King’s College в Лондон. Затова, според нея, едва ли ще има някаква офанзива на място, а по-скоро провокации.

Този страх от вълнения обаче може да насочи Молдова към Запада по същия начин, по който насочи Украйна към ЕС, а Финландия и Швеция към НАТО. Това може да е просто още една непреднамерена последица от войната на Кремъл.

Миглена Иванова, редактор Виктория Тошкова