Неоникотиноидите са силно отровни и поради това са забранени в Европа. Но те продължават да се произвеждат и изнасят от фирми като "Байер" или BASF - и се връщат обратно чрез внасяните хранителни продукти.

Ако зависеше само от ЕС, тези вещества отдавна не би трябвало да се използват: неоникотиноидите са сред най-опасните пестициди, разработени от химическите концерни. В ЕС тяхната употреба на открито е забранена още от 2013-а година, след като няколко изследвания доказват вредното им въздействие върху пчелите и други насекоми, които опрашват растенията. Намаляването на популацията на насекомите се оценява от организациите за прехрана и земеделие към ООН като "сериозна заплаха за осигуряването на световната прехрана".

Въпреки това субстанциите имидалклоприд на "Байер", клотиандин ("Байер" и BASF) и тиаметоксам на "Сингента" продължават да попадат в природата - макар и извън Европа. Това показва разследване на швейцарската НПО "Public Eye", както и на британската група за разследвания "Unearthed", която е част от Грийнпийс.

От септември 2020-а година износът на тези субстанции трябва да се докладва. Затова разследващите са поискали от официалните власти съответната експортна документация. Така са установили, че бизнесът с невротоксични вещества от Европа за света продължава. Най-много такива субстанции Старият континент изнася за страни като Бразилия,  Русия, Украйна, Аржентина или Иран.

Германски концерни са сред водещите износители

Само в периода септември-декември 2020-а година е регистриран износ на почти 3900 тона неоникотиноидови продукти, за което европейските власти са издали 299 разрешения. "Това количество е напълно достатъчно да бъде напръскана с въпросните субстанции цялата земеделска площ на страна като Франция", казва за германската обществена телевизия ARD Клара Хойнкес от "Public Eye".

Най-големият европейски износител е швейцарският агрохимически концерн "Сингента", следван от "Байер" и BASF. Въпросните химически субстанции са произведени основно в Белгия, Франция и Германия.

Най-големият вносител на неоникотиноиди е Бразилия - страната, в която се намира около 20 процента от световното биоразнообразие, и която пред следващите години иска драстично да увеличи износа на земеделски продукти. Техни вносители са страни със средни или ниски нива на доходите, в които законодателните разпоредби относно пестицидите са не толкова строги, колкото в Европа.

Отровите се връщат обратно в Европа

Употребените неоникотиноиди не изчезват просто така, а чрез земеделските продукти могат да се върнат обратно в Европа - например с внасяните царевица, соя, манго или авокадо. "Този  кръговрат трябва да бъде прекъснат", казва по този повод Карла Хойнкес от "Public Eye".

Исканията на неправителствените организации добиват още по-голяма тежест благодарение на резултатите от дейността на група учени от Германия, Австрия, Швеция и Великобритания. Те правят извода, че субстанцията имидаклоприд, произвеждана от концерна "Байер", влияе не само на нервната система на насекомите, а и на тази на човека - атакува нервните клетки. Учените са на мнението, че с храната човек би могъл да поеме количества от тези отрови, които да се отразят на нервната му система, подобно на друг известен невротоксин - никотина.

Мозъчните увреждания не са изключени

Особено тревожни, според изследователите, са данните за възможни отражения в процеса на образуване на мозъка на зародиша по време на бременността, както и при новородените деца.

Производителят "Байер" не вижда основания за преоценка на препарата и припомня, че той се използва успешно от години. От фирмата уточняват, че земеделието продължава да има нужда от неоникотиноидите, без които реколтата би претърпяла сериозни загуби.

Критиците настояват за по-строги правила при износа на пестициди. Германското правителство засега не вижда юридически възможности за това, тъй като решаващо в случая е законодателството в страните-вносителки на въпросните препарати. Франция обаче от следващата година няма да позволява износа на забранени пестициди.

Как аграрните субсидии вредят и на природата, и на човека

Който има много, получава още повече

• Големите аграрни стопанства, които работят на индустриален принцип, получават средно по 267 евро субсидии на хектар. А все повече дребни фермери се отказват. Колкото по-голямо е едно аграрно стопанство, толкова повече субсидии получава - критикува новият Аграрен атлас, публикуван от екологичната организация BUND, близката до Зелените фондация „Хайнрих Бьол“ и вестник „Le Monde diplomatique“.

Нитрати в питейната вода

• Обширни земеделски площи се пренаторяват – количествата на използвания оборски тор често са толкова големи, че изобщо не могат да се поемат от растенията. В резултат на това в подпочвените води на Европа все по-често се откриват нитрати, чиято концентрация надвишава максимално допустимите в ЕС 50 милиграма на литър.

Пестициди има дори в косата

• От 15 години насам общият оборот от продажбите на пестициди в Европа остава почти непроменен. Остатъци от общо 15 вида пестициди се откриват в косите на хора от шест европейски държави, изследвани по поръчка на Зелените в Европарламента. Навярно резултатите и в останалите 22 страни от ЕС не са по-различни.

Щети от климатичните промени

• Селското стопанство в ЕС понася огромни щети от климатичните промени, но от друга страна и самото то допринася съществено за глобалното затопляне. След производството на електроенергия и транспорта, селското стопанство е третият най-голям замърсител на атмосферата с парникови газове. Индустриализираното животновъдство и прекомерната употреба на торове са двата основни проблема.

Когато храната разболява

• Всеки втори гражданин на ЕС има наднормено тегло, а почти всеки шести страда от затлъстяване. Европейците консумират прекалено много и нездравословни храни, а индустриализираното селско стопанство насърчава тази тенденция. Въздействието на използваните пестициди, хормони и антибиотици върху здравето на потребителите все още не е достатъчно проучено.

Нехуманни условия за животните

• Масовото животновъдство в страните от ЕС има твърде тъмни страни – отношението към отглежданите животни е всичко друго, но не и хуманно. Голяма част от европейските потребители са готови да плащат по-високи цени за защитата на животните в селското стопанство. Почти никъде в Европа условията за отглеждане на животните обаче не са твърде хуманни.

Експлоатация с европейски пари

• В испанската провинция Алмерия има гигантски парници за плодове и зеленчуци. Работниците там най-често са нелегални мигранти, които получават мизерно заплащане, нямат социални осигуровки, нито прилични условия за живот. Благодарение на европейските аграрни субсидии и експлоатацията на техния труд, зеленчуците, произвеждани в Алмерия, са дори по-евтини, отколкото тези от Африка.

Опустошителни въздействия

• Аграрната политика на ЕС оказва опустошително въздействие над околната среда. Тропическите гори в Латинска Америка и Азия се изсичат, за да се отглежда соя за фураж. През 2017 година над 40% от износа на птиче месо от ЕС е бил предназначен за държавите, южно от Сахара. Тамошните фермери обаче не могат да се конкурират със субсидираните аграрни продукти от ЕС.

Каква ще е бъдещата аграрна политика?

• Европейската аграрна политика се преработва на всеки седем години. В момента се водят преговори за аграрната реформа през 2021 година. Аграрната индустрия лобира в Брюксел на пълни обороти. Сдруженията на потребителите и защитниците на животните също искат да участват в определянето на общата аграрна политика, но влиянието им е скромно.