Руските подводници са единствените в света, оборудвани със суперкавитационни торпеда. И въпреки че САЩ се борят за създаването на този вид оръжие повече от 20 години, все още няма резултати. Тъй като военноморското съперничество се засилва както в Атлантика, така и в Тихия океан, човечеството все още рискува да ги види, пише TNI.
Има ли бъдеще за суперкавитационните торпеда? Съединените щати работят по този вид оръжие от 1997 г., но все още няма готови образци за разполагане. Всъщност в момента Съединените щати са в процес на модернизиране на торпедото Mark 48, разположено на подводници. И това се прави, за да се гарантира използването му в обозримо бъдеще.
Междувременно руските подводници са единствените в света, оборудвани със суперкавитационни торпеда, които са модернизирана версия на «Шквал» с конвенционална бойна глава. Руската промишленост предлага и експортна версия на торпедото «Шквал E» за продажба в чужбина.
По време на Студената война Съветският съюз разчиташе в голяма степен на подводници, за да компенсира военноморското предимство на Америка. Военноморските сили на САЩ не бяха предназначени само за защита на прехвърлянето на войски и оборудване към Европа в случай на трета световна война.
Те пряко заплашваха Съветския съюз и освен това се предполагаше участието им в откриването и унищожаването на съветски подводници с балистични ракети на борда. Първоначално СССР използваше само голям брой дизел-електрически подводници, след това на въоръжение се появявиха модерни подводници за ядрено нападение, ликвидирайки предимството на противника.
Най-иновативното подводно оръжие, разработено от Съветския съюз, беше суперкавитационното торпедо ВA-111 «Шквал». Това беше строго секретно оръжие, за него не се знаеше нищо до края на Студената война, информацията за торпедото «Шквал» стана достъпна едва в средата на 90-те години.
Торпедото «Шквал» беше оборудвано с ракетен двигател и беше способно да развие невероятна скорост — до 200 възела в час. Живеем в свят, в който законите на физиката позволяват на повечето кораби и подводни оръжия да достигат скорост от 50 възела.
Но как тогава руските инженери успяха да направят такъв пробив в областта на скоростта?
Обикновено торпедата използват витла или водни струи, за да достигането до целта. Но торпедото «Шквал» има ракетен двигател. Това е достатъчно, за да го направи бързо, но движението под вода създава значителен спирачен ефект. Решението бе да се премахне водата от пътя на торпедото.
Но как точно може да се отстрани водата от пътя на обект, намиращ се в дълбините на океана?
Изходът е да превърнете течната вода в газ.
Торпедото «Шквал» решава този проблем, като насочва горещи отработени газове от ракетния двигател към носа, карайки водата пред него да се превърне в пара. Докато се движи напред, торпедото продължава да превръща водата в пара пред себе си и по този начин се създава газов балон. Движейки се в газообразна среда, торпедото среща много по-малко съпротивление, което му позволява да набира скорост до 200 възела. Този процес се нарича суперкавитация.
Целият трик със суперкавитацията е, че торпедото е постоянно в балон, пълен с газ. Това усложнява маневрата, тъй като промяната в посоката принуждава част от торпедото да излиза от балона, което води до съпротивление при 370 километра в час. Оригиналните версии на «Шквал» изглежда са имали много примитивна система за управление и при атака са използвани директни посоки за изстрелване на торпедото. Бойните глави на това торпедо могат да бъдат ядрени и това вероятно би било достатъчно, за да се унищожи целта. Специалистите в Съветския съюз очевидно са считали, че в някои ситуации скоростта на торпедото е много по-важна от неговата маневреност.
Торпедото «Шквал» първоначално е разработено през 60-те години на миналия век като средство за бързо атакуване на ядрени подводници на НАТО, те са били в състояние да доставят ядрено оръжие с невероятна скорост, смятана преди това. «Шквал» е стандартно торпедо с диаметър 533 милиметра, а теглото на бойната му глава е около 200 килограма. Максималният обхват на действието му е 7 километра. Масовото производство на торпеда «Шквал» започва през 1978 г., а през същата година те влизат на въоръжение в Съветския флот.
Торпедата «Шквал» са шумно, но ефективно оръжие, което нарушава обичайната парадигма на подводната война. Торпедо със скорост 200 възела е много атрактивна възможност и тъй като военноморската конкуренция се засилва както в Атлантическия, така и в Тихия океан, може да видим повече флоти, които използват суперкавитационни торпеда и приспособяват своята подводна тактика към тях. Подводната битка е на път да стане много по-шумна — и много по-смъртоносна.
Петя Паликрушева, превод и редакция
