Пътуването на Путин до Пекин за откриването на Зимните олимпийски игри не може да се нарече триумф, коментира известният телеграм канал „Можем да обясним“. Въпреки че той беше най-влиятелният гост – в пълно отсъствие на лидерите на големите европейски държави – за него не беше организиран специален прием. Китайците бяха по-хладни от преди. Изглежда не бързат да се наредят до Кремъл в конфронтацията със Запада.
Путин пристигна в Пекин в разрез с решението на Спортния арбитражен съд. Като лидер на държава, уличена в употреба на допинг, той не може да присъства на игрите. Но има вратичка – лична покана от страната домакин на игрите. Си Цзинпин се възползва от това.
От представителна гледна точка руският президент е важен за китайските власти. На последните Олимпийски игри в Пекин през 2008 г. (когато се води войната в Южна Осетия) Путин също беше там. Но освен него имаше още 75 делегации, сред които лидери на доста големи държави. Този път те бяха само 23. Бойкотът на китайците от страна на Съединените щати, подкрепен вкупом от западните лидери, имаше своя ефект. Освен това игрите са през зимата и отборите на зависимите от Пекин африкански, азиатски и латиноамерикански страни в повечето случаи липсват (поради което лидерите им не могат да присъстват).
Путин също се опита да се пазари преди пътуването, преговаряйки със Си Цзинпин. Говорителят му Дмитрий Песков заяви, че не е известно дали руският лидер ще отиде в Пекин заради епидемиологичната обстановка. По-късно обаче се оказа, че това може да се дължи и на факта, че китайците без никаква почит са ограничили размера на съпровождащата група на Путин до само десет души.
Дори Алексей Милер, ръководител на „Газпром“, не беше допуснат в Пекин. Въпреки че на срещата си със Си Цзинпин преди началото на Олимпийските игри Путин радостно съобщи за споразумения за доставка на Китай на 100 млн. тона петрол и 250 млрд. куб. м. природен газ. Цените, както обикновено, не са точно пазарни.
Руските медии се надпреварват да цитират декларацията, подписана от Путин и Си Цзинпин, в която, както твърдят, Китай е подкрепил руския курс на конфронтация със Запада. Всъщност и тук няма новина. Той е почти идентичен с необвързващия документ, подписан с Китай от Борис Елцин през 1997 г.
Изглежда, че китайците леко са охладнели към Путин. Или пък са намерили за впечатляващи аргументите на САЩ, които поискаха от Пекин да се откаже от активната си подкрепа за руския натиск върху Украйна. Във всеки случай в навечерието на Олимпийските игри Си Цзинпин специално подчерта, че Олимпийските игри са време на мир. Един вид,не пипайте засега Украйна – каза той.
Хладното посрещане на Путин се подчертава и от факта, че той проведе както разговорите, така и обяда със Си Цзинпин в навечерието на откриването на Олимпийските игри. По „санитарни причини“ се оказа невъзможно да седне близо до китайския лидер на стадиона. А преди отпътуването на Путин те, по официални данни, не са общували отново – сякаш не са били много доволни един от друг.
Това, от което Москва се нуждае сега от Пекин, не е декларация или дори гласуване в Съвета за сигурност на ООН. Там Кремъл може и сам да наложи вето. Тя се нуждае от гаранция за кредитна подкрепа в случай на финансова блокада, основана на санкции. И доставки, поне за отбранителната промишленост, на технологии, както и на чипове и други полупроводници, от които Русия на практика е лишена. Но не изглежда Китай да е обещал нещо подобно на Путин.
Така че ефектът от посещението в Пекин не е много добър. Очевидно не е картинката на „приятелство и прегръдки“, която руската пропаганда се опитва да обрисува. Въпреки че между съюзниците няма и разногласия. Изглежда, че Си Цзинпин просто се възползва от ситуацията и при всяка възможност напомня на Путин кой сега е „по-малък брат“ в двойката. Това означава, че той ще трябва да плати допълнително за съюза, например с енергоносители, макар че и други суровини може да се окажат достатъчни.
