Рискът, че Китай може да се отдели от капиталовите пазари в САЩ, вече не може да бъде игнориран. Това е важен урок от скорошното решение на китайската компания за споделено пътуване Didi Chuxing, под натиск от страна на китайската служба за киберсигурност, да се делистне от Нюйоркската фондова борса и да се регистрира за търговия в Хонконг, пише Джон Плендър за Financial Times.Тук залогът не беше малък. Първичното публично предлагане (IPO) на Didi за 4,4 милиарда долара през юни беше най-голямото листване на китайска компания в Ню Йорк след това на Alibaba през 2014 г.

Ходът дойде след съобщения, че Китай планира да забрани на своите компаниите да излизат на чуждестранни фондови пазари чрез субекти с променлив интерес, нестабилните правни структури, базирани в данъчни убежища, които бяха в основата на листванията в САЩ на такива компании като Alibaba, JD.com и Pinduodo.

Ясното желание на Пекин местните компании да се листват по-близо до дома може да нанесе загуби на западните инвеститори, тъй като все повече китайски компании се делистват и стават непублични.

Вече бяха нанесени големи щети на портфейлите в резултат на атаката на Пекин срещу местните големи технологични компании и предприемачи милиардери, а тежкото положение на строителни фирми като Evergrande усили болката.

В същото време Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC) е решена да принуди китайски компании да се делистнат, ако не разкрият повече информация за одитите и държавния контрол върху операциите си.

Любопитното е, че капиталът досега беше сляп за политическата реалност. Китай продължава да привлича рекордни количества преки чуждестранни инвестиции. Скорошно проучване на Американската търговска камара установи, че през 2021 г. 59,5% от американските мултинационални компании са съобщили за увеличени инвестиции, което е с 30,9% повече в сравнение с 2020 г. От фирмите, произвеждащи в Китай, 72% не планират да изнесат каквото и да било производство от страната през следващите три години. Толкова за деглобализацията.

Що се отнася до портфейлните потоци, американските вложения в китайски дялови и дългови ценни книжа нараснаха от 765 милиарда долара през 2017 г. до 1,2 трилиона долара през 2020 г., подпомогнати от облекчаването на правилата за чуждестранен достъп.

Тази тенденция се ускорява от доставчиците на индекси, включващи повече китайски ценни книжа в глобалните и регионални индекси, което кара пасивните фондове автоматично да увеличават експозицията си към Китай.

Всъщност пазарът на китайски държавни облигации предлага най-доброто място за ловците на доходност. През последната година 10-годишните книжа предлагаха доход от около 3,5% в сравнение с близо 1,5% за 10-годишните щатски ДЦК. При китайска инфлация около 1,5 на сто, реалната доходност е положителна, за разлика от американските облигации, които са в сянката на инфлация от 6,2 на сто на годишна база през октомври.

Въпреки това фактическото обвързване на юанa с долара и еврото означава, че китайските държавни облигации предлагат малка или никаква диверсификация на официалните мениджъри на резерви, които са основните чуждестранни купувачи, тъй като доларът и еврото са основните валути на техните портфейли. И трябва да се постави под въпрос това обвързване на юана с тях. Като се имат предвид дълбоките проблеми на жилищния пазар, Китай е силно зависим от износа, за да стимулира растежа, което може да го изкуши да се стреми към по-конкурентен обменен курс.   От всичко това следва, че стратегическото съперничество между САЩ и Китай не оправдава аналогиите със Студената война. Икономическият модел на Китай има изключителна степен на интеграция в глобалната система, много по-голяма от тази, която имаше Съветският съюз. Доколкото има война на капиталовите пазари, тя до голяма степен се ограничава до първичния пазар на акции.

Въпреки това има голяма вероятност в САЩ да се засили политическият натиск за ограничаване на инвестициите в Китай. Една ясна индикация е последният годишен доклад на американо-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността, независима американска агенция.

Той посочва, че номиналното финансово „отваряне“ в Китай в действителност е внимателно управляван процес, предназначен да засили държавния контрол върху капиталовите пазари и да канализира чуждестранното финансиране за изпълнение на националните цели.

Освен това комисарите се притесняват, че американският капитал може да помогне за военната модернизация на Китай, да подпомогне нарушения на човешките права или да субсидира нелоялни търговски практики.

Това означава ли, че Китай е задънена улица за инвестиции? Бих твърдял, че субектите с променлив интерес са неприемливи, защото не предлагат на инвеститорите реални права на собственост и не носят право на глас. По отношение на екологичните, социалните и управленските фондове Китай също е предизвикателна територия, като се има предвид, че страната е най-големият световен замърсител. Има неоспорими опасения за правата на човека. А корпоративното управление очебийно не отговаря на стандартите на развития свят. Но за останалата част е просто въпрос на това дали рискът се калкулира реалистично.

Програмата на Пекин за общ просперитет, неговата склонност към произволни политически инициативи и интервенционисткото му поведение на пазарите очевидно изискват пазарна отстъпка в сравнение със САЩ, Европа и Япония. Много инвеститори са на мнение, че настоящата отстъпка е адекватна. Геополитическите рискове стават все по-големи, но бягството на капитали все още не е в картите.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев