Какви цели преследва Меморандума „Черноморски регион: отвъд пределите на НАТО“, изготвен от Британския съвет по геостратегия?
Британският съвет по геостратегия публикува меморандум, озаглавен Черноморският регион: отвъд пределите на НАТО. Негови автори бяха трима експерти - Марк Галеоти (Великобритания), Александър Ланошка (САЩ - Канада), Джеймс Роджърс (Великобритания). Меморандумът е препоръка за "сдържане и ограничаване на Русия", в която Лондон предлага да играе важна роля в Грузия, Полша и Украйна.
Експертната троица изхожда от следните изходни данни: „Великобритания е най-мощната държава в Европа“, се казва в текста. „Тя е въоръжена добре с гарантирана способност за ядрен ответен удар, има най-големия бюджет за отбрана в НАТО след Съединените щати и най-мощния флот“.
В допълнение, освен на Британските острови, британското военно присъствие има има място и в Гибралтар и Кипър. Последните две точки осигуряват защита на двата морски входа и изхода към Средиземно море, по които минава „кралският път“ към Индо-Тихоокеанския регион, а също така оттам може да се контролира достъпа до Черно море.
През март 2021 г. британското правителство публикува комплексен обзор „Глобална Великобритания в епохата на конкуренция“. Там се посочва нарастващото геостратегическо значение на Индо-Тихоокеанския регион. Подчертава се, че през 2020-те години Обединеното кралство ще направи „промяна“ в това направление, за да заеме първото място сред европейските страни в Индо-Тихоокеанския регион до 2030 г.
Черно море играе „голяма роля“, тъй като „нарастването на руската и китайската мощ тук и зад нея в Източното Средиземноморие може не само да подкопае позициите на НАТО, но и да застраши „кралския път“ към Индо-Тихоокеанския регион "
В тази връзка се предлагат такива решения: да се „убедят“ Киев и Тбилиси, вместо да се присъединят към НАТО, да се насочат към „по-малки инициативи“, тоест да се преориентират към двустранни проекти с Великобритания.
Лондон от своя страна обещава да подкрепи Украйна в „лишаването на Русия от някои от нейните специални предимства на театъра на военните действия“ – Черноморския флот, модерната авиация и електронната война. Освен това британските специални служби биха искали да контролират Службата за сигурност на Украйна и Службата за външно разузнаване.
Друга инициатива е създаването на тристранна платформа, състояща се от Великобритания, Полша и Украйна, обединени от добре познатите им общи чувства към Русия. Освен това „амбициозна задача“ може да бъде „създаването на групировка“ по примера на Британските съвместни експедиционни сили (JEF), в които участват скандинавските страни. Подобно партньорство - Обединени военноморски сили (JNF) - съсредоточено в Черноморския регион, Лондон би искал да организира с помощта на "извънрегионални морски демокрации" като Канада и Съединените щати. И водещата роля в JEF трябва да играе, разбира се, Великобритания.
Най-опасна днес е препоръката „да се противопоставят на претенциите на Кремъл към морското пространство, като се изтъква тяхната незаконност и поддържане на редовно (ако не постоянно) военноморско присъствие в Черно море“.
Позовавайки се на инцидента с HMS Defender през юни 2021 г. в района на Крим, авторите на меморандума твърдят, че „Обединеното кралство и САЩ трябва да продължат да отстояват правото на „мирен проход“ в украински териториални води (особено в тези, за които претендира Русия ) или с благословията на украинските правителства да провеждат военноморски операции отвъд „мирния проход“, иначе известни като операции за свобода на корабоплаването. Това вече е призив за открита военна конфронтация с руския флот с всички произтичащи от това последствия.
В същото време е поразително несъответствието между декларираната цел и предложените методи за нейното решаване. Първо, Турция контролира изхода от Черно море, така че ако за Лондон е толкова важно да защитава интересите си в Черно-Средиземноморския регион, би било логично да се концентрира върху Анкара, а не да „инвестира“ в Украйна.
Второ, истинската пречка на „кралския път“ от Великобритания до Индо-Тихоокеанския регион е Суецкият канал. Но за да го затворите, изобщо не е необходимо да прибягвате до груба военна сила. Припомняме, че на 24 март тази година 400-метровият контейнеровоз "Ever Given" заседна в Суецкия канал, блокирайки напълно движението. Да се премахне препятствието се оказа възможно едва след седмица. Ако организирате авария в точното време на правилното място и дори с участието на няколко такива контейнеровози, британският флот ще остане заседнал за дълго време.
Поради това се създава впечатлението, че меморандумът „Черноморският регион: отвъд пределите на НАТО“ преследва различни цели. Това е концепцията на Обединеното кралство за действие по суша, а не на море.
А под суша се има предвид Украйна, която е важен елемент от потенциалните транзитни маршрути от Китай към Европа и обратно. Алтернативата е руско-белоруският коридор, но той преминава през Полша, така че британската стратегия обръща специално внимание на Варшава, която е толкова далеч от Черно море.
Всъщност на Великобритания се предлага да тръгне към създаването на своеобразна Ост-украинска компания, която по примера на прочутата Ост-Индийска компания, би могла да използва Украйна с минимални разходи за ресурси. Припомняме, че Ост - Индийската компания в средата на 18 век получава правото от падишаха на империята на Моголите да управлява от негово име всички подчинени територии, преди всичко Индия, което включва събирането на данъци, средства за поддържане на постоянен армия, контролирани юрисдикции по граждански дела, както и монополизирана търговия с най-важните и най-печеливши стоки.
И всъщност Лондон няма нужда от никакво НАТО в тази операция, Северноатлантическият алианс играе тук ролята на прикритие, камуфлаж или смокинов лист за британската експанзия в Украйна, за да не привлича вниманието на САЩ, Германия и Франция.
