Отношенията между Северна Македония и България достигнаха своето дъно през миналата година, когато дългогодишният спор между двете страни за езика и националната идентичност доведе до това, че София наложи вето върху началото на преговорите за присъединяване на Скопие към Европейския съюз (ЕС).
Това се отразява и на Албания, чийто път към ЕС отдавна е свързан с този на Северна Македония, пише онлайн изданието Emerging-Europe.com.
Въпреки че се говори за отделяне на Албания от Северна Македония в процеса на присъединяване, ЕС все още не изглежда готов да предприеме такава драстична стъпка.
„Албания и Северна Македония са свързани, тъй като и двете страни са кандидати за членство в ЕС на сходни етапи от процеса на присъединяване“, обяснява Едуард П. Джоузеф, старши научен сътрудник в Института за външна политика в Училището за международни изследвания „Джон Хопкинс“.
Европейската комисия (ЕК) първо препоръча стартирането на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония през април 2018 г. През юни същата година Европейският съвет призна, че и двете страни са постигнали напредък и очерта пътя към откриването на преговори в зависимост от по-нататъшния напредък в определени ключови области.
Въпреки по-нататъшните положителни препоръки на Комисията през май 2019 г., възражения на Франция на два пъти принудиха Европейския съвет, който има крайната дума, да отложи решение за статута на Албания и Северна Македония за присъединяване. Външните министри на ЕС окончателно се съгласиха през март 2020 г. да започнат преговори за присъединяване с двете страни.
В момента процесът е в застой. Временното българско правителство (страната е без постоянна администрация от месеци) заяви, че ще запази ветото и изглежда, че ЕС не е в състояние да го убеди в противното.
България иска Северна Македония да признае, че езикът, който се говори от славянското македонско мнозинство в страната, не е македонски, а български - или негов диалект. София също иска Скопие да признае, че македонската нация има български произход.
„Албания не е виновна“
„Сега е ясно, че топката е в съда на ЕС“, казва Гледис Джипали, изпълнителен директор на Европейското движение в Албания. „За първи път от две десетилетия на европейска интеграция липсата на напредък не е по вина на Албания. Съществува обаче повишен риск от забавяне на темповете на реформите“, допълва Джипали.
Според много анализатори и политически коментатори не само присъединяването на Албания и Северна Македония е подкопано, но и доверието към ЕС и неговите институции. „Подкрепата към ЕС все още е много силна [в Албания], но в политическите кръгове се увеличава скептицизмът към силата на ЕС“, допълва Джипали.
„Отстъпването на ЕС от обещанието и ангажимента, дадено на страните от Западните Балкани - повечето от които направиха болезнени компромиси, за да се присъединят, е вредно за нашите страни и за самия ЕС“, заключава експертът.
Както отбелязва Влад Давидюк, политически анализатор, базиран в САЩ, ситуацията в момента е благоприятна Китай и Русия да увеличат влиянието си и да засилят позициите си в региона на Западните Балкани.
Ще продължи ли Албания сама по пътя към ЕС?
Макар че отделянето на Албания от Северна Македония е потенциално решение на един проблем, то рискува да създаде друг.
„Това би облекчило натиска както върху ЕС, така и върху България - за преодоляване на едностранното вето на София, което е против ценностите и протокола на ЕС. Това би оставило Северна Македония изолирана като „по-малък проблем“, който Брюксел би могъл да остави да агонизира“, коментира Едуард П. Джоузеф.
Това обаче би се превърнало в допълнителен източник на дисбаланс и раздразнение за етническите албанци в Северна Македония, които проявиха „забележителнао търпение“, когато видяха своите амбиции за НАТО и ЕС блокирани от враждебност от техните съседи - първо Гърция, а сега и България.
Според него има и други причини за застоя в преговорите за разширяване. Той посочва, че някои членки на ЕС, които се противопоставят на разширяването, са щастливи от това, че България застана на пътя на Северна Македония. „Освен това ЕС е вродено слаб и не може да се справи с непокорните членки“, допълва той.
„Важно е да запомните, че позицията на България не е израз на суверенитета на държавите членки на ЕС; това е нарушение на протокола на ЕС, при който двустранните спорове не трябва да се внасят в процеса на присъединяване към ЕС“, допълва Джоузеф.
Подкрепата за присъединяване към ЕС в Албания все още е висока. Проучване от миналата година показва, че 97% от албанците искат страната им да се присъедини към блока. Джоузеф предупреждава, че това може да се промени, ако блокадата не бъде вдигната. „Логично е - и доказано от проучвания в региона, че ако непрекъснато примамвате и си променяте мнението, гражданите ще загубят интерес“, заключава той.
Миглена Иванова, редактор Виктория Тошкова
