Тъй като вътрешността на луната се охлажда, нашият спътник се свива - ставайки около 50 метра по-тънък през последните стотици милиони години - в същото време, когато се записват „лунотресения", се казва в изявление на НАСА.

В посланието си космическата агенция сравнява този процес с този на превръщането на гроздето в стафиди, посочвайки, че по същия начин "луната се свива ". Въпреки това, за разлика от гроздето, "лунната повърхност е крехка и се разкъсва, когато луната се свива", образувайки в резултат т. н. тласкащи разломи, където една част от кората се избутва над другата.

"Нашият анализ дава първите доказателства, че тези разломи са все още активни и вероятно ще произведат лунотресения, когато Луната продължи да се охлажда и постепенно да се свива", казва специалистът Томас Уотърс. Както той посочва, "някои от тези земетресения могат да бъдат доста силни, с магнитуд около 5,0 по скалата на Рихтер."

Екипът от изследователи, воден от Уотърс, анализира данни от четири сеизмометъра, поставени на Луната от астронавтите от мисии Аполо 12, 14, 15 и 16, които записали 28 плитки лунни земетресения между 1969 и 1977 г. от 5.0 по скалата на Рихтер.

С помощта на нов алгоритъм учените стигнаха до заключението, че осем от 28-те плитки земетресения са били записани на 30 километра от видимите на лунните изображения разломи, на достатъчно близко разстояние, за да бъдат приписани на разломите. Освен това те твърдят, че шест от осемте труса са станали, когато Луната е била в своя пик в орбитата си, най-далечната точка от Земята. По това време, според изявлението, свлачищните събития по тези разломи са по-вероятно поради тежестта на нашата планета.