Канадските индианци ги изтребват направо в училищата

Западните страни, наричайки себе си модел на зачитане на правата на малцинствата, в действителност унищожават малките нации с помощта на така наречения културен геноцид. Ярък пример за това е политиката на Канада спрямо местните инуити. Това се доказва от чудовищната социална статистика на Канада.

От време на време на запад се чуват обвинения в нарушаване на правата на местните и малките народи в Русия. Държавният департамент на САЩ традиционно повдига въпроса за кримските татари. Финландия, Естония, Унгария и дори Европейският парламент припомнят за угро-финските народи, живеещи в обширни райони на Русия, които по странно съвпадение на обстоятелства са и богати на минерали.

Докато Унгария претендира че е културен лидер на угро-финските страни, то Финландия, под своите обвинения полага основите за териториални претенции, желаейки да получи част от Карелския провлак заедно с Виборг. Що се отнася до Естония, тя дори не крие желанието си да поиска по този начин средства от Русия за „окупацията“.

Междувременно към много западни страни могат спокойно да се внесат обвинения, които страната ни чува редовно: потискането на коренното население, неспазването на правата на етническите малцинства, колониализма и културния геноцид. И ако всеки е чувал за историята на отношенията между щатското правителство и индианското население още от детството, то много малко хора знаят за проблемите на коренното население на Канада.

Понастоящем, според етнолози и активисти за правата на човека, инуитите, етническа група коренни народи в Северна Америка, живеещи на една трета от територията на Канада и принадлежащи към ескимоско-алеутското семейство, преживяват истински културен геноцид. Повече от половината инуити живеят в арктическата територия Нунавут, най-новата и най-голяма административна единица в Канада. Според последните данни до 2051 г. само 4% от инуитите ще говорят на родния си език - Инуктута. Алуки Котиер, представител на инуитите и президент на „Нунавут Тунгавик” , организацията за защита на правата на коренното население на страната, заяви този проблем на специална среща на ООН. Според нея, ако езикът изчезне, тогава традиционните знания и занаяти ще престанат да съществуват, например в Инуктута има специфични термини, описващи инструментите за лов на китове. Котиер също потвърждава данните в изследване от Ян Мартин, известен лингвист от университета в Йорк. Припомняме, че ООН обяви 2019 година за годината на местните езици.

Експертите наричат това, което се случва с езика на инуитите „лингвицид” или форма на продължаващ културен геноцид от канадското правителство. По-специално през 2019 г. Министерството на културното наследство на Канада инвестира 39 пъти повече в подкрепа на френския език в Нунавут, отколкото за езиковите нужди на инуитите, въпреки че като говорещи езика на последните са се определили повече от 60% от жителите на тази територия. Според ЮНЕСКО три четвърти от 90-те местни езика на Канада са застрашени. Според доклада на „Нунавут Тунгавик” днес нито едно от 43-те училища в арктическата територия на Нунавут не разполагат с качествени двуезични програми на английски и инуктут. Освен това само едно училище предлага на своите ученици потапяне в родния си език до 5 клас.

Изследователите са установили, че липсата на образование на инуктут е в противоречие с вътрешните закони на Нунавут, включително закона за защита на родния език, закона за образованието на езика на територията и закона за официалните езици. Освен това тя нарушава международните ангажименти на Канада, като например срещата в Хелзинки през 1992 г. в рамките на ОССЕ, по време на която държавите-членки признаха, че коренното население може да има особени проблеми при упражняването на своите права, и следователно техните „задължения по правата на човека“ и основните свободи напълно и без дискриминация трябва да се прилагат към такива лица”. Международният пакт за икономически, социални и културни права, приет от Общото събрание на ООН през 1966 г. и ратифициран от Канада, изисква същото.

През 2016 г. изследователската организация „Институт Хоу” (Торонто) представи доклад, в който се твърди, че едва 4 от 10 млади коренни хора, живеещи по резерватите в цяла Канада, завършват гимназия. Тези цифри са в рязък контраст със статистиката на завършилите висше образование (9 от 10) сред канадци, които не се отнасят сред коренните племена.

Ниското ниво на образование на младите хора от индийските и арктическите племена в Канада има много негативни последици: безработица, бедност, ограничени социални и икономически възможности, престъпност, здравни проблеми и недостиг на жилища. Например, цените на хранителните продукти в Нунавут са средно 3.1 пъти по-високи от тези в страната. Всеки трети жител на арктическата територия принадлежи към категорията на хората, живеещи с продоволствена несигурност, почти 70% от децата в предучилищна възраст, представители на инуитските хора, попадат в една и съща категория.

Младите местни жители от резерватите са 11 пъти по-склонни да бъдат обвинени в убийства, отколкото канадските младежи от други части на страната. Аборигенските хора са по-често зад решетките, отколкото населението на Канада като цяло. От всички убийства, настъпили в Канада през 2014 г., една четвърт са били отчетени за аборигените, въпреки че те съставляват само 5% от населението.

Като цяло аборигенските народи са шест пъти по-често убивани, отколкото останалата част от населението на Канада. Мъже аборигени - седем пъти по-често, аборигенски жени - шест пъти. В периода 1980–2014 г. 16% от всички жени, убити в Канада, са от местни малцинства (тези данни не включват тези жени, които са изчезнали). Ако през 1991 г. аборигените представляват 14% от всички жертви на убийства сред жени в страната, то през 2014 г. те вече са 21%. Коренното малцинство също е по-вероятно да бъде жертва на сексуални престъпления: през 2016 г. броят на сексуалните атаки срещу аборигенски хора е бил три пъти по-висок, отколкото за останалите канадци и е бил 115 случая на 1000 жени.

Констатациите на Националната статистическа служба потвърждават мнението на много експерти, които те са изразили в продължение на няколко години: има тревожно непропорционален брой местни канадци, които умират в резултат на престъпления с насилие.

В някои местни общности младите хора извършват самоубийство шест пъти по-често от своите неаборигински връстници. Нунавут като цяло има едно от най-високите нива на самоубийства в света: повече от 111 души на всеки 100 хиляди жители, което е 10 пъти повече от останалата част на Канада. Ново проучване на Статистическата служба на Канада установи, че един на всеки пет от коренното население в дадена страна в даден момент от живота си мисли за самоубийство или се опитва да го приложи.

Като фактори, които насърчават мислите за самоубийство сред канадските индианци, изследователите цитират алкохолизъм, семейни проблеми и лошо здраве.

В много отношения коренното население на Канада остава в неизгодно положение. Например, процентът на туберкулозните в Нунавут е 47 по-висок, отколкото в останалата част на Канада. Според легендарния канадски лекар, сър Уилям Ослер, „туберкулозата е социално заболяване с медицински аспект.” Туберкулозата процъфтява в лошите социално-икономически условия на канадския север, където хората живеят в пренаселени къщи, ядат лошо, пушат много и където често се срещат болести като диабет. Рисковите фактори, допринасящи за появата на туберкулоза, изглеждат като обобщение на условията на живот на инуитите.

Никой не твърди, че животът на местните племена на руския краен север или на угро-фински народи е лесен и безгрижен. Въпреки това, западните критици не забелязват гредата в собствените си очи, те не се интересуват от това, че например марийците в Урал отдавна живеят рамо до рамо с други руснаци, изповядват православието, създават смесени семейства, разглеждат руския като роден език, но не забравят собствения си произход. Основното нещо е да се обвинява Русия безмилостно, да се заформи буря от негативна информация около нашата страна, докато в далечен Нунавут местните инуити продължават да пият и да се убиват себе си и помежду си.

 

 

Артьом Филипов  Превод: В. Сергеев http://pogled.info

Станете почитател на Класа