Центърът за бъдеща работа на Кралското общество за насърчаване на изкуството, производството и търговията (Royal Society for the encouragement of Arts, Manufactures and Commercе - RSA) публикува изследване, което посочва четири сценария за бъдещето на работата до 2035 г. и показва колко далеч са нашите войнстващи политици от това, което се случва, пише Ашийм Сингх.

Повечето от нас са чували, че според проучване на Оксфордския университет 35% от работните места ще бъдат загубени заради автоматизацията, или пък са слушали шокиращите хипер-утопии, според които неумолимо ще настъпи нова ера на био-комунизъм. Такива видения понякога стряскат или дори развълнуват, но са повърхностни – неизменнно, или се фокусират късогледо върху автоматизацията, или спекулират гръмко без особени доказателства. Така те не допринасят особено за дебата относно човешкия и културен феномен, който бъдещето на работата представлява.

Задачата, която ние в Центъра за бъдеща работа на RSA си поставяме от самото начало е да избегнем такава сензационност, като в трезв дух изследваме и се опитаме да обясним големите футуристични промени, които оказват въздействие на работниците в момента.

Автоматизация, изкуствен интелект, интернет платформи – какво се крие зад тях? Какво означават те за работниците днес и утре?

Пвечето изследвания за бъдещето на работата се фокусират единствено върху влиянието на технологиите за загубата на работни места, но има доста по-широки последици, включително въздействието на технологичните промени върху наблюдението над работния процес, практиките за набиране на персонал, базирани на изкуствения интелект и растежа на платформите за фрийлансери, които не биха съществували без мощните алгоритми, които ги поддържат.

Коментаторите са склонни да представят погрешно технологичната промяна, да се изхвърлят в своите предвиждания, което ретроспективно ги превръща в глупаци. Неопределености като състоянието на глобалната икономика, нивото на нетна миграция във Великобритания, напредъкът в цифровите технологии като Интернет на нещата и възходът на блокчейн технологията са все съществени, но неуловими части от сложна и развиваща се бъдеща картина.

Как можем да се ориентираме сред всчко това? За да обхванем всички тези неопределености по подобаващ начин разработихме метод, познат като морфологичен анализ, в който принос имат експерти и партньорите ни от Arup, посочва Сингх. Резултатът бе моделиран от сътрудниците на Центъра за бъдеща работа на RSA, за да представим четири подробни картини за това как би могъл да изглежда пазарът на труда през 2035 г.

Това не са предвиждания, а сценарии. С това имаме предвид, че не е непременно някой от тях да се сбъдне. Взети заедно обаче те обхващат цялото възможно според нас бъдеще, като всеки от тях, надяваме се, осветлява определени предизвикателста и възможности, които бъдещето може да ни поднесе.

Всъшност всеки сценарий е не просто правдоподобен, но до известна степен познат и различим в настоящето. Сценариите са точки на хоризонта, които бързо насочват пътя ни.

Ето ги и четирите сценария за бъдещето на работата:

Технологичната икономика описва свят, в който повечето технологии се развиват с бързо темпо – от автономните автомобили до 3D-принтирането.

Новата машинна ера предоставя значителни подобрения в качеството на продуктите и публичните услуги, като ежедневните разходи, включително транспорт и енергия, спадат бързо. Безработицата и икономическата несигурност обаче растат, а печалбите от растежа са концентрирани в една шепа американски и китайски гиганти. Замайващото темпо на промяна оставя малко време на работниците и синдикатите да реагират, като всяко несъгласие е потушавано от светкавични PR операции. Не ни остава никакъв шанс.

Точната икономика рисува бъдеще на супер-наблюдение и алгоритмична оптимизация.

Тук технологичният прогрес е умерен, но гигантите знаят къде се крие стойността. Широкото разпространение на сензорите позволява на фирмите да създават стойност като анализират повече информация за обекти, хора и среда. Платформите за фрийлансери придобиха популярност, а системите за оценка навлязоха на работното място.

Докато едни се оплакват, че тези тенденции са агресивни, други вярват, че те възвестяват едно по-меритократично общество, където усилията са по-щедро възнаградени. Хиперсвързаното общество също така носи позитивни съпътстващи ефекти, като нивото на неизползвани ресурси намалява. А и всеки път когато рециклирате нещо, личният ви рейтинг се покачва.

Икономиката на изхода е характеризирана от забавен растеж.

Бъдете готови за негативна реакция. Крах с магнитуда на този от 2008 г. ще пресуши финансирането за иновации и ще задържи работната сила във Великобритания в коловоза на слабата квалификация, понижената производителност и ниското заплащане. Изправено пред нов кръг от мерки за икономии новото поколение от работници ще загуби доверие в способността на капитализама да подобри неговия живот и алтернативни икономически модели ще приковат вниманието. Кооперациите и взаимните организации ще навлязат мощно, за да задоволят основните икономически нужди на хората като храна, енергия и банкиране. Докато някои работници ще страдат от ниските заплати, други ще открият начини да живеят по-самостоятелно, включително чрез връщане от градовете към земята.

Икономиката на емпатията предвижда бъдеще на отговорното управление.

При този сценарий технологиите напредват много бързо, но това се случва и с публичното осъзнаване за опасността от тях. Технологичните компании се саморегулират, за да отговорят на общественото безпокойство, и работят ръка за ръка с всички заинтересовани за създаването на нови полезни продукти.

Автоматизацията, където настъпва, се управлява внимателно в партньорство с работниците и синдикатите. Разполагаемият доход се насочва към „емпатичните сектори”, като образованието, грижите и развлеченията. Тази тенденция е широко приветствана, но носи със себе си новото предизвикателство на емиционалния труд, при който нуждата да си постоянно експресивен и на разположение взема своето. Трудно е да си рамо за утеха през цялото време.