Явно не на тези чекисти Феликс Едмундович Дзержинский завеща да имат студена глава, горещо сърце и чисти ръце.

Да бъде заподозрян служител в държавна сигурност в нечистоплътност, доскоро беше немислимо, макар че в „органите“ попадат всякакви хора. Но такава корупция от страна на ФСБ както днес не помнят дори историците, които разследват работата на Николай Ежов и Лаврентий Берия, да не говорим за съвременния председател на КГБ – Юрий Андропов, и дори за В. Путин, който е директор на ФСБ от юли 1998 до август 1999 г.

Само за една седмица бяха арестувани трима полковници от ФСБ, които бяха измъкнали от бизнесмен 490 милиона рубли. В последните няколко години на подсъдимата скамейка се оказаха десетки служители на ФСБ с нечисти ръце.

Дали системата е прогнила, или ФСБ се чисти от продажните си служители, без да крие от обществото подобни нелицеприятни факти?! Вероятно и едното, и другото.

Един стар кагебешник споделя:

„Можете да изгорите само с пари, затова е най-добре да нямате допир до тях…“

Към този съвет днешните феесбешници не се вслушват, вземат много активно и затова изгарят.

Факти за корупция във ФСБ винаги са съществували, но невинаги са афиширани. Тези явления днес са повече и причините за тях са няколко; сред тях – провал в системата на обучение и подбора на кадрите, макар че основната част от служителите добросъвестно и честно изпълняват задълженията си. Изиграва своята роля и „лошият пример“ на представители от редица други правозащитни структури, където корупцията е нещо обичайно. Образно казано, „милиардите на полковник Захарченко“ не дават покой и в структурата на ФСБ.

Днешната позиция на ръководството на ФСБ е фактите на корупция да не останат безнаказани и да се огласяват. Има и определен стимул за служителите – да получават определен процент от задържаната сума. В Китай за кражби разстрелват чиновници, но това не ги спира.

Едно от последните гръмки дела за корупция е арестуването на един капитан и един майор от ФСБ, които искали от сина на бившия генерален директор на издателство „Известия“ 65 милиона рубли. Те действали нагло, с шантаж и с корупционен хъс срещу роднини на човек арестуван по дело за мошеничество. Майорът се обърнал към съда в Москва с искане той да бъде арестуван, а след това поискал да бъде удължен престоят му в затвора. Едновременно с това се извършвал натиск за пари с обещанието да бъде смекчено обвинението. Капитанът и майорът успели да получат три милиона рубли и продължавали да искат останалите пари. Записът от разговорите, който попаднал в следствието, поразява с цинизма си – феесбешниците искали от обвиняемия да продаде част от имуществото си, за да им изплати „дълга“. Вече бившите офицери от ФСБ са арестувани.

Апетитите на тримата полковници, арестувани на 26 април, са много по-високи, а и по чин „им се полага“. Началникът на отдела в управление К във ФСБ, което се занимава с контраразузнавателно осигуряване на борбата с корупцията в кредитно-финансовите и банковите сфери, заедно с още двама полковници са обвинени в нееднократно искане на подкуп в особено голям размер. Той бил свързан с редица дела по машинации в търговските банки. От една строителна фирма в Москва, като заплашили собственика с мнимо криминално преследване, полковниците измъкнали около 490 милиона рубли. Предполага се, че тази тройца добре се е облажила и по разследването на делото на банка „Югра“, чийто собственик е обвинен в разхищаването на 7,5 милиарда рубли. В момента той е под домашен арест. А в кабинета на полковника от КГБ по времето на обиск открили огромна сума пари, колекции от часовници и скъпоценности, които едва ли със заплатата си е заработил.

Днешната вълна от арести на служители на ФСБ се опитват да представят като борба за чистота в редовете на органите, но слабо се вярва на това. Вероятно става дума за понятието, което е родено в бранша на крадците – „трябва да се дели“. Сред чиновниците в Русия е разпространена процедурата да се занесе „плик“ на началството. Това се отнася за хора, които се сдобиват със „средства за съществуване“ по неправеден път, включително и в правозащитните структури. Тази процедура е характерна от най-ниските нива до върховете на структурите.

Едва ли арестуваните полковници са съгрешили само веднъж. Съдейки по откритите у тях ценности, те са грешили и по-рано.

Отдавна е известно, че някои служители във ФСБ вземат подкупи, но не всички случаи се афишират. Получава се един затворен кръг – ощетеният трябва да се оплаче във ФСБ, а нейните служители са корумпирани. Заявлението във вътрешното министерство, в Генералната прокуратура или в Следствения комитет също попада във ФСБ и там уж трябва да решат какво да правят с корупционерите. И ако те са тръгнали срещу системата, не са „поделили“, наказанието ще бъде повече от сурово, тъй като озвученото обвинение за получаване на подкуп в особено големи размери е сериозно криминално престъпление. В съветските времена за това са разстрелвали.

Двама от полковниците, взели подкуп, по-рано били уволнени от военна служба във ФСБ „заради компрометиращи обстоятелства“.
Срещу тях тогава не е заведено дело, уволнили ги тихо, без скандал. Вероятно, защото са делили…

Виктор Сокирко, издателство PAПEP