Китай стана опонент номер едно на Съединените щати. в рамките на външната политика на администрацията на Тръмп. Дариус Шахтахмасеби, правен анализатор и политик, базиран в Нова Зеландия, заяви, че Вашингтон вижда Пекин като заплаха не само във военната, но и в икономическата сфера.
Китайският президент Си Цзинпин "трансформира Народната освободителна армия (PLA) в сила, която бързо преодолява пропастта с американската огнева мощ и в някои жизнено важни области тя я надмина", според неотдавнашен доклад на Ройтерс. Докладите на американските военни и политици предупреждават за същото.
Наскоро адмиралът на флота Филип Дейвидсън, командир на американското командване в Индо-тихоокеанския регион, заяви пред Комитета по въоръжените сили на Сената на САЩ, че Китай развива широк спектър от оръжейни системи, способни да заплашват интересите на Вашингтон в Тихоокеанския регион. Дейвидсън дори класифицира PLA като "основна заплаха за американските интереси, американските граждани и нашите съюзници".
"Изненадващо е, че американската армия - която се намира в Южнокитайско море, в цяла Азия и е обградила най-близките китайски съюзници и самия Китай с военните си бази - се чувства застрашена от страна, която не й съответства във форма на егалитарна агресия ", казва анализаторът.
От друга страна, САЩ, за да защитят континенталната част на Съединените щати, понастоящем имат само 44 наземни прехващачи, разположени във Форт Грийли, Аляска и в Калифорния, и "служители на Пентагона отдавна подозират, че тези защити са твърде малко, за да противодействат на съществена атака на американския континент, заради нарастващата военна сила на Китай", казва анализаторът. Той също така посочва, че "от 18-те теста, проведени на тази система, Пентагонът публично призна, че осем от тях са се провалили."
Тази седмица представители на 150 държави, включително световни лидери от около 40 страни, ще се съберат в Пекин на втория форум за международно сътрудничество по огромния китайски търговски проект, известен като „Път и пояс на коприната" (или„ Новия път на коприната "), включително всички лидери на 10-те страни, които съставляват АСЕАН. „До момента Китай е подписал 173 документа за сътрудничество по своя проект Път на коприната с 125 държави и 29 международни организации", казва анализаторът за този проект, който има за цел да свърже Европа, Южна и Източна Азия, Централна Азия, Средна и Латинска Америка.
Освен това Пекин е инвестирал повече от 90 000 милиона долара в тези страни между 2013 и 2018 г. Също 40 000 милиона долара са били инвестирани обратно в Китай от тези нации, като общата търговия между двата компонента достигна 6 трилиона долара.
Миналия месец Италия стана първата държава от Г-7, която се присъедини към Пътя на коприната и Инициативата за пояса, а други страни-членки на ЕС посочиха, че ще последват нейния пример. Австрия и Португалия ще участват в следващия форум. Говори се също, че Обединеното кралство, Швейцария, Франция, Испания и Австралия са достатъчно заинтригувани да подпишат споразумения, вдъхновени от Новия Път на коприната, без официално да подкрепят проекта.
"Когато Пекин заяви, че всички страни са добре дошли да се регистрират, това буквално означаваше почти всички от тях - това създаде монументално главоболие не само за Вашингтон," казва анализаторът.
"Изглежда, че доктрината на администрацията на Тръмп „Съединените щати първо" оставя глобален вакуум, който Китай е повече от щастлив да запълни", добавя авторът.
„Там, където Съединените щати разчитат на заплахи, сила, държавни преврати, управлявани от ЦРУ и подобни неща за постигане на целите си, Китай досега предпочита в голяма степен по-дипломатичен и кооперативен подход, основан на бизнеса и търговията".
Колкото повече ЕС напредва с китайската инициатива, толкова по-малко влияние в крайна сметка ще има в ръцете на Вашингтон, заключава той.
