АНС иска да се откаже от програмата за масово наблюдение, разкрита от Сноудън

Американската агенция за национална сигурност (АНС) препоръча на Белия дом да отмени програмата за телефонно наблюдение, която събира информация за обаждания и съобщения от милиони американци, разкрита от Едуард Сноуден през 2013 г., съобщава The Wall Street Journal. Експерти от агенцията твърдят, че логистичните и правни проблеми за поддържане на оперативната програма надхвърлят нейните разузнавателни ползи.

 

Програмата започна да се прилага след атаките от 11 септември и работеше в тайна, докато бившият изпълнител на АНС разкри нейното съществуване пред обществеността през 2013 г. В рамките на програмата агенцията събра неоправдано метаданните на милиарди телефонни разговори и текстови съобщения под претекст за проследяване на контактите между заподозрени в тероризъм.


Въпреки възмущенията, породени от разкритията на Сноудън, програмата продължи да функционира, макар и ограничено, след одобряването на Закона за свобода през 2015 г., когато администрацията на Обама прие план за прекратяване на масивното събиране на телефонни данни от НСА, но запази аналитичния капацитет на старата програма. Според закона масовите регистри са оставени на телефонните компании, а не на правителството, въпреки че с разрешение на съдия агенцията може бързо да изтегли телефонните и текстови записи на заподозрените, както и всички хора, които са били в контакт с тях.

 

Сам Сноуден реагира саркастично на новата информация за програмата за телефонно наблюдение. „Първо ти се смеят, след това се бият срещу теб, а след това... признават, че си бил прав през цялото време и че може би не е трябвало да нарушават правата на всички".


През март беше съобщено, че агенцията не е използвала тази система в продължение на месеци, така че администрацията на Тръмп не е могла да поиска от Конгреса да поднови правната й сила, която ще изтече в края на годината.


Събирането на телефонни данни не беше единствената програма за наблюдение на АНС, разкрита от Сноудън. Информаторът също така обяви на публиката за съществуването на PRISM, програма, при която агенцията събира данни за комуникация по интернет от няколко американски компании, като Microsoft, Google, Facebook, Yahoo! и Apple.

 

Тъй като голяма част от глобалните интернет комуникации се предават чрез компании, разположени в САЩ, PRISM дава на NSA глобален обхват. Малко е известно за текущото състояние на програмата, с изключение на това, че през януари Сенатът поднови с малко дебат Закона за наблюдение на външното разузнаване, който разреши контрола на потребителите на мрежата извън територията на Северна Америка.

Станете почитател на Класа