Леонид Урицкоев смята, че в резултат от чернобилската катастрофа, се получили изотопи на урана…

Може би това била и целта на изпитанията в централата, в резултат на което беше взривен турбогенераторът на четвърти енергоблок в Чернобилската АЕЦ.

Този ден не дава покой на учените, които участваха в разкриването на причините за чернобилската катастрофа. На 26 април 1986 г. се случи трагедия, причините, за която се трактуват различно. Съществува официална версия за взрива на реактора на четвърти енергоблок. В момента съществуват две официални обяснения за него, които по същество нищо не обясняват, а констатират случилото се. В двете обяснение се набляга на грубите нарушения на правилата в експлоатацията на АЕЦ-а в Чернобил, които се сочат като причина по първата версия: провеждането на експеримента – изпитание на турбогенератора, като допълнителна система за аварийно електроснабдяване, на всяка цена, въпреки промените в състоянието на реактора; изваждане от работа на изправните технологични защити, които просто биха спрели реактора още преди той да влезе в опасния режим; мълчание за мащабите на аварията в първите дни от страна на ръководството на ЧАЕЦ.

Във втория случай, в доклада INSAG-7, съкратено International Nuclear Safety Advisory Group – Международна консултативна група по ядрена сигурност, се посочват многобройните грешки в експлоатацията на реактора.
Никъде подробно не е разказано какво все пак се случи на 26 април 1986 г. в Чернобилската АЕЦ. Версиите не съвпадат дори в това колко са били взривовете. Един, два или няколко? Ясно е, само че за няколко секунди реакторът бил напълно разрушен. Освен това никъде не е посочено, че изчезнали поти 200 тона ураново гориво, на стените на реактора останала боя, възникнало “странно излъчване” във вид на светещ стълб.

Ето какво разказва началник-смяната в централата Б. Рогожкин:

“През нощта на 26 април 1986 г. наблюдавах светещ стълб от шахтата на реактора, с правилна цилиндрична форма… В този светещ стълб плавно се вдигаха и спускаха фигури с различна форма… цветовете бяха такива, каквито в живота не бях виждал…”

На мястото на трагедията заедно с други специалисти пристигнал руският физик Леонид Уруцкоев, специалист от Курчатовския институт, който също разбрал, че опитите за обяснения, издигнати както от физиците, така и от геолозите, които говореха за локално земетресение, не издържат критиката.

Леонид Уруцкоев дочакал времето, когато били разсекретени документите от катастрофата и освободени от затвора осъдените работници в атомната централа. Той се срещнал с много от онези, които работели в централата онази нощ, изяснил интересни подробности, които напълно съвпадали с неговата теория. За да се убеди в правилността на разсъжденията си, било нужно да направи стотици лабораторни опити.

Разказ на доктора по физико-математическите науки Анри Рухадзе:

“Когато Льоня се върна от Чернобил, сглоби установката, за да проведе изследвания на ударните вълни и деформации в порестите среди, възникващи при въздействието върху тях на мощни импулси електрически ток. Урановият разтвор, кабел и електрически взрив! Той получил не само нови изотопи, но и най-“странното” излъчване. Сложността била само в това, че повторяемостта на експериментите била достатъчно ниска – ту те се получавали, ту – не…”

Правилността на хипотезата на Уруцкоев доказвал и фактът, че уранът, докаран от него от зоната на аварията, след изследвания в лаборатория се оказал 18-процентен. Но такова обогатяване не съществува в природата! Станало ясно, че е протекла нискоенергийна ядрена реакция. Точно тази идея Леонид Уруцкоев проверявал в много експерименти. Тъй като тази хипотеза принадлежала към света на “новата физика”, Уруцкоев, а с него и Анри Рухадзе, който във всичко поддържал идеите му, били причислени към лъжеучените.

Как си представял Леонид Уруцкоев събитията през нощта на 26 април 1986 г.

В резултат от сериозната електротехническа катастрофа на турбогенератора в четвърти енергоблок големият ток отишъл в земята и предизвикал “странно излъчване”. Попадането му в реактора трябвало да доведе до многократно ускоряване разпада на ядрата на урана, до увеличаване мощността на реактора и топлинен взрив, усилен от охлаждащата реактора вода. Т.е. изчезването на 200 тона ураново гориво се обяснява с неговия радиоактивен разпад и трансформация в други, включително и стабилни, химически елементи. Боята на стените на реактора не изчезнала, защото взривът нямал такава мощност, която можела да възникне при обикновени ядрени реакции. Всичкото това е резултат от нискоенергийна ядрена реакция, която се извършва по свои правила, неизвестни на съвременната физика. Тези правила Леонид Урицкоев извежда досега.

Коментира Юрий Антипов, водещ научен сътрудник в Института по физика на енергиите:

“Онова, което говори Леонид Урицкоев, е хипотеза и в нейните рамки съществуването на такъв възглед е напълно законно… В повечето аналитични изследвания беше доказано, че аварията била свързана с недостатъци на конструкцията в системата за управление и защита. Хората изпълнявали инструкцията, извършвайки действия, които задълбочили аварията, но те вече нищо не знаели. Въвеждането на системата за управление и защита в критичния момент на опитите станало причина за катастрофата, но е възможно там да се е случило и нещо друго. Струва ми се, че Урицкоев не обяснява аварията, а говори за процеси, които са произлезли свръх това…”

Анна Урманцева, издателство PACПEP