Екип от японски и руски учени успяха да активират генетичния материал на млада женска - мамут, починала преди около 28 000 години. Групата публикува на 11 март в списанието Nature Scientific Report подробна статия за експеримента и изчерпателната информация, събрана за мамута по време на своята работа.
След поредица от подготвителни тестове, генетиците избрали най-малко увредените, при дългото замръзване и частичното разлагане, ядра на клетките от няколко тъкани от същия екземпляр, намерен през 2010 г. и наречен „Юка". Те ги вмъкнали в миши овоцити и наблюдавали динамиката на тяхната адаптация.
Някои от тези зародишни клетки прегрупираха структурата си и включиха основните протеини (хистони), но пълно активиране за последващо делене не беше потвърдено, съобщава групата. Степените на увреждане в ДНК, вариращи между ядрата, са сравними с тези, наблюдавани от сперматозоиди на мишка, когато са последователно замразени и размразени, и намаляват в някои реконструирани овоцити.
Статията подчертава стойността на всички данни, получени в рамките на изследването. Така авторите провеждат радиовъглеродно датиране, което установява възрастта на мамута с по-голяма точност: 28,140 години, с допустима грешка от 230 години.
Автентичността на събраните тъканни проби, след такова дълго замразяване, се потвърждава от секвенцирането на целия геном. Геномните библиотеки на ДНК на останките на "Юка" са реконструирани с помощта на полимеразни молекули, ензим, който позволява ефективно усилване с голяма точност, с изключение на увреждането след смъртта на животното.
Учените идентифицираха около 900 различни протеини в сравнение с общата база данни за бозайници, нещо, което е от съществено значение за репродуктивните експерименти. В допълнение, те сравнили почти 1 500 милиона последователности със съответните части на генома на африкански слон и картографирали стотици милиони последователности. Същият тип анализ е проведен и с други пет мамута, открити в различни региони.
Авторите оценяват, че тяхната работа осигурява платформа за връщане на ядрата на изчезналите животни към живот, въпреки че не им позволява да клонират директно мамута.
