Сорос и Макрон — свидетели на кризата на западната идеология
През май 2019 година ще се проведат избори за Европейски парламент.
Предстои да бъдат избрани 705 депутати, представляващи почти 500 милиона граждани от 27 държави-членки на Европейския съюз.
Много политици и общественици сега посвещават речите си на перспективите на тези избори.
Включително френския президент Еманюел Макрон и известния финансов спекулант Джордж Сорос.
Вземаме заедно две различни фигури, принадлежащи към различни поколения, защото ги обединяват паническите настроения по отношение към настоящето и бъдещето на Европа.
Бившият европеец Сорос, наричан «човекът, който е счупи банката на Англия», не може да сдържа опасенията си.
88-годишният финансов спекулант извежда списък на претенциите си към Европа адресиран към личния му враг Виктор Орбан, като настоява, че „всичко е остаряло“:
„За съжаление, на тези избори [на Европейския парламент през май 2019 година] антиевропейските сили ще имат сравнително предимство
Има няколко причини за това … В Германия, алиансът ХДС-ХСС работеше добре, докато не настъпва значително дясна партия … Ситуацията се променя след възхода на екстремистките «Алтернативи за Германия (AfD). Във Великобритания остарялата партийна структура препятства изразяването на волята на народа.
Лейбъристите и консерваторите са вътрешно разделени, докато техните лидери, съответно Джереми Корбин и Тереза Мей, са толкова решени да държат Brexit, че трябва да си сътрудничат в името на това.
В Италия електората, който подкрепяше Европа и имиграцията, попадна в ръцете на антиевропейски политици: партиите «Лига» и «Движение пет звезди» …
Всички общоевропейски алианси са изцяло подчинени на интересите на партийното ръководство … Трудно е да си представим по какъв начин проевропейските партии ще могат да победят на изборите през май, ако не поставят интересите на Европа над собствените си.
За разлика от престарелия Сорос, 41-годишният Макрон в обръщението си към французите и европейците, публикуван в Le Parisien на 4 март, хвърли лозунга „За европейски ренесанс!“
Но в оценката на днешна Европа („всичко е остаряло“) Макрон и Сорос са прави.
Никога досега — казва Макрон, — Европа не е била в такава голяма опасност. Символът на това стана Brexit. Той символизира кризата на Европа, която не успя да отговори на нуждата на своите народи от срещу големите катаклизми на съвременния свят.
И Сорос, и Макрон отъждествяват оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз, от този наднационален (глобалистичен) проект за Западна Европа с триумфа на «анти-европейските» сили. И двамата се опитват да намалят значението на многообразието на европейските култури и народи , и да убедят обществото, че еднаквостта, еднообразието на извъннационалната система за управление е по-добра. Само че, самият европейският живот вече отхвърли тези опити.
Европейският Съюз е отдавна на командно дишане. Проектът по укротяване на опърничавата си свърши работата, и сега Европа е зависима, с много проблеми и съответно лесна за манипулиране. Както изначално планират САЩ създавайки глобалния проект с кодово име «Европейски Съюз».
